Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 14.04.2016 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на… ……четиринадесети април..…………………………

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря………………и с участието на прокурора………………...като разгледа докладваното от ………съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 136 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на взискателя Б.Т.И. срещу Постановление от 23.03.2016г. по и.д.№ 138/16 на ДСИ при СлРС. Твърди че с посоченото постановление е прекратено изпълнителното дело, като е посочено че това е станало, тъй като е изцяло изплатена дължимата сума. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е събрана цялата сума. Твърди че длъжника е искал намаляване на разноските, като ДСИ ги е намалил, но взискателя е обжалвал това разпореждане.

Твърди също така,  че производството е било прекратено без да са изтекли всички законови срокове, тъй като бил получил съобщението( не уточнява за кое съобщение)  на 24 март 2016г., а производството е прекратено на 23.03.2016г. 

На последно място твърди че ДСИ е вдигнал наложения запор на сметките на длъжника още преди да влезе в сила постановлението за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Ответната по жалбата страна не  е подала отговор.

На основание чл. 436 ал.3 пр. второ от ГПК, ДСИ е депозирал писмени обяснения.

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице имащо право на обжалване. Взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение на основание чл. 435 ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 138/16 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молбата на Б.Т.И., подаден ачрез пълномощник – адв. С.Д., въз основа на представен изпълнителен лист от 07.03.2016г. срещу Община Сливен за осъждането й да му заплати сумата 6 504,90лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение и сумата 1 310,48лв. разноски. Посочен е като способ за принудително изпълнение – налагане на запор върху сметките на длъжника в „ПИБ“ АД, като запора се наложи предварително с издаването на съобщението за доброволно изпълнение. Представено е и адвокатско пълномощно за водене на изпълнителното дело, както и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 1 750лв.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 11.03.2016г., която му е връчена на 16.03.2016г.

На 17.03.216г., Община Сливен е подал молба, с която е поискала да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до минималния такъв.

С Разпореждане от 18.03.2016г., ДСИ при СлРС е намалил размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено на 300лв. Срещу това разпореждане е подадена жалба от взискателя. На настоящия състав е служебно известно, че по жалбата е образувано производство по гр.д.№ 133/16 на СлОС, което е приключило с Решение, с което подадената жалба е оставена без уважение.

На 22.03.2016г. е постъпила молба от длъжника Община Сливен, с която е представено банково бордеро за заплащане по сметка на ДСИ на дължимите суми по изпълнителния лист и намаленото адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С постановление от 23.03.2016г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал-1 т.1 от ГПК. В постановлението е отбелязано, че след влизане в сила на същото следва да бъдат вдигнати наложените запори.

Видно от обясненията на СИ сумата не е преведена по сметка на ДСИ, поради наложения запор по инициатива на взискателя.

Обжалваното постановление е законосъобразно. В срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изпълнил изцяло задължението по издадения изпълнителен лист , както и сумата за адвокатско възнаграждение в редуцирания размер. Тъй като това са всички дължими суми, правилно ДСИ е прекратил производството на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК. В случая не е необходимо, нито искане от страна на взискателя за прекратяване, нито изчакването на определен срок.

Възражението че са вдигнати наложените запори е неоснователно, тъй като запорете на са вдигнати, а е отбелязано че ще бъдат вдигнати след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

С оглед изложеното, съдът намира обжалваното постановление за законосъобразно, а жалбата за неоснователна и като такава следва да я отхвърли.

 

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Т.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си  адв. С.Д., със съдебен адрес ***, срещу Постановление от 23.03.2016г. по изп.д.№ 138 по описа на ДСИ при СЛРС, с което е прекратено изпълнителното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :