Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 72

 

гр. Сливен, 19.05.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.   НИНА КОРИТАРОВА  

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  137   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 121/18.02.2016г. по гр.д. № 4571/2015г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД предявен от М.Г.Р. ЕГН **********о*** за осъждане на П.Г.П. *** да му заплати сумата от 4600.00лв. по договор за заем сключен на  30.06.2010 г. ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2015г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 2072.33лв. за периода от 30.06.2011г. до 25.11.2015г., като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно, начинът по който е проведен съдебния процес е изпълнен с нарушения ограничаващи правата на ищеца, което е довело до невъзможност да докаже истинността на претенцията си.  Съдът не е приел искането за отлагане на делото, направено своевременно от ищеца, поради отсъствието на свидетел, който е присъствал на предаване на сумата. Освен това процесуалният представител заявил, че е в невъзможност да присъства в с.з.,  но искането за отлагане също не е било уважено. Така не е била дадена възможност на ищеца или на неговия представител да участва в процеса. Неправилно съдът е ценил представените по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното решение. Прави се искане при разглеждане на делото във въззивната инстанция да бъде допуснат до разпит свидетеля Д.Н.Ш..

В срока по чл.263 от ГПК не постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата е направено ново доказателствено искане, по което съдът се е произнесъл в закрито заседание.

В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият се явява лично, оспорва основателността на подадената жалба и твърди, че не е получавал заем от въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Новото доказателствено искане за разпит на свидетел, което се явява допустимо и основателно,е било направено и в първоинстанционното производство и то е било уважено, но впоследствие съдът не е разпитал допуснатите свидетели, поради неявяване, въпреки, че своевременно е било направено искане за отлагане на с.з. поради отсъствието на свидетеля от страната. Така настоящата инстанция е приела, че е допуснато процесуално нарушение, поради което свидетелят, посочен от страната, беше разритан във въззивното производство. Така въз основа на събраните пред първата и пред тази инстанция доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Страните по делото и свидетеля Д.Ш. са близки познати, като свидетелят се познава с ответника от детските си години, а триата са изтърпявали заедно наказание в местата за лишаване от свобода. На 29.06.2010 г. ищецът М.Р. се обадил на свид. Д.Ш. и му е казал, че е разговарял по телефона с ответника П.П. *** и му е поискал пари на заем. Свид.Ш. посъветвал М.Р. да не дава пари на ответника, тъй като за него се говорело, че взема пари, но не ги връща.  М.Р. обаче казал, че е решил да даде искания заем, тъй като е уважавал ответника. Помолил обаче свид.Д.Ш. да отидат двамата на мястото на срещата. Така на 30.06.2010 г. тримата се срещнали в заведение в гр.Бургас намиращо се на главната улица. Там М.Р. е предал на  П.П. сумата от 4600.00лв. в банкноти от по 50 лв. като парите са били преброени пред свид.Д.Ш.. До 20.11.2015г. сумата не е била върната, въпреки уговорката да бъде върната след една година.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна настоящата инстанция прави следните правни изводи:

         За да се уважи иска за реално изпълнение на задължението на заемателя по договор за заем за потребление на парична сума, следва да се установи безспорно наличието на сключен валиден договор, обективиращо се в предаване от страна на заемодателя на уговорената сума и неизпълнението на основното насрещно задължение на заемателя – да я върне в уговорения срок. Като се има предвид естеството на предмета на договора за заем за потребление – парична сума, то в действителност не може да се говори за пълно неизпълнение, а само за забава на изпълнението, но този въпрос е второстепенен спрямо главния правнорелевантен факт – сключването на договора.

         Този вид договор по правната си характеристика е едностранен, неформален, безвъзмезден и реален. Действително, по него задължения възникват само за заемателя и за валидността му не е необходима писмена форма, но от същността му на реален договор имплементарно следва, че той се счита сключен в момента на фактическото предаване в собственост на заемателя на паричната сума. Тоест единствено доказването на този положителен факт от страна на заемодателя-ищец може непререкаемо да  потвърди съществуването в правния мир на такъв договор – доказването на юридическия факт на сключването му се състои в доказването на предаването на сумата.

Такива еднозначни, преки и категорични доказателства ищецът е посочил и представил по делото.

За да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че  ищецът не е доказал елементите на фактическия състав на сключения договор за заем, а именно съгласие между страните за сключване на договор за заем, предаването на сумата от 4600.00 лв., датата на сключване на договора и уговорката сумата да бъде върната.  Безспорно е обаче, с оглед на събраните по делото доказателства, че са налице всички елементи от фактическия състав. В случая са допустими свидетелски показания, по аргумент на противното от разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като се касае за установяване на договор на стойност под 5000.00лв. Така се установява, че на 30.06.2010г. ответникът е получел от ищеца сумата от 4600 лева с уговорката да я върне в дадения срок.

При това положение решението на районния съд се явява  неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен. Основателността на този иск предпоставя и основателността на претенцията за присъждане на лихви върху главницата, която също следва да бъде уважена.

Въззивникът – ищец не е претендирал разноски за производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло решение № 121/18.02.2016г. по гр.д. №4571/2015г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕОБОСНОВАНО, като вместо това

                                      

                                       П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА П.Г.П. *** да заплати на М.Г.Р. ЕГН ********** *** сумата от 4600.00 /четири хиляди и шестстотин / лева по договор за заем, сключен на 30.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да му заплати мораторна лихва за забава в размер на 2072.33 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 25.11.2015г.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: