Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №67

 

гр. Сливен, 13.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №139 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №93/10.02.2016г. по гр.д.№4166/2015г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗК „Олимпик“, гр.София да заплати на Я.В.В. сумата от 2160лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2014г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 290лв., като иска до пълния му претендиран размер от 6000лв. е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски на ответното застрахователно дружество, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство Я.В.В. чрез пълномощника адв. Т. частично – в частта, с която е отхвърлена исковата й претенция над уважения до пълния претендиран размер и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивницата посочва, че първоинстанционното решение в неговата обжалвана част, е неправилно. От събраните по делото доказателства се установила фактическата обстановка, така, както е посочена и в исковата молба, установили се уврежданията на ищцата. Изяснен бил механизма на настъпване на ПТП и увреждането на ищцата в резултат на него. От събраните гласни доказателства се установили претърпените от нея болки, страдания, неудобства и тяхната продължителност. Въпреки, че районният съд правилно е установил тези обстоятелства, то е нарушил принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на репатриращото вредите обезщетение. Счита, че определения размер от 2160лв. е занижен и не репатрира претърпените болки, страдания и неудобства, продължили сравнително дълго. Намира изводите на съда относно наличието на съпричиняване на вреда от нейна страна за неправилен и незаконосъобразен. Следвало да се вземат предвид само нарушенията на ЗДвП и ППЗДвП на увреденото лице, стига да се в причинна връзка с уврежданията. Дори и да се приемело, че ищцата е нарушила по някакъв начин посочените нормативни актове, като само си е преметнала колана, то тя със своето поведение не е допринесла за настъпването на вредите, които са в резултат на ПТП, а не от липсата на колан. Освен това посочва, че районният съд неправилно е приел 40% съпричиняване. По отношение на присъдените на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита, че същите са неправилно присъдени, тъй като не са представени доказателства за заплащането на т. възнаграждение, каквото е изискването за адвокатите. Поради това въззивницата моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и относно разноските и да постанови ново, с което уважи исковата й претенция в пълния претендиран размер от 6000лв. и да й присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство ЗК „Олимпик – клон България“, гр.София чрез юриск. К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че ищцата в първоинстанционното производство не е доказала възникване на неговата отговорност, както и правото си да получи обезщетение на неимуществени вреди от процесното ПТП в претендирания размер. Намира присъденото обезщетение за завишено с оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. По отношение на съпричиняването, счита, че токова е установено по безспорен начин, но съдът го е омаловажил, като е отчел по-малка степен на принос. Посочва, че голяма част от уврежданията на ищцата не биха настъпили ако тя бе сложила предпазния колан. Моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивницата, в случай, че същото надвишава минималните размери по Наредба №1 от 09.06.2004г. и моли за намаляването му. 

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Я.В., редовно призована, не се явява и не се  представлява. По делото е депозирано писмено становище от пълномощника адв. Т., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Излага подробни съображения относно неправилно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като счита, че неправилно е прието наличие на съпричиняване. Съображенията препокриват тези, изложени във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  Моли съда в случай на присъждане на юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна, да определи т. в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В с.з. въззиваемото дружество ЗК „Олимпик – клон България“, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник  юриск. К., който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. В случай че въззивникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над минималния съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването му до размера, предвиден в Наредбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 6000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 23.08.2014г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

            По делото е установено /по този въпрос спор между страните не е имало/, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Фолксваген Пасат”, с рег.№СН 2030 СН /участник в ПТП на 23.08.2014г./ в ответното дружество ЗК „Олимпик – клон България“, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /задължителната за съда сила на споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 11.03.2015г. по НОХД №216/2015г. на СлРС/ – причинено от водача на застрахования автомобил В.Й.А. на 23.08.2014г. на път ІІІ 488 /Сливен – м.Карандила/, при управление на МПС – л.а.  м. “Фолксваген Пасат”, с рег.№СН 2030 СН пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил три средни телесни повреди на Е.А.М. и една средна телесна повреда на А.Б.И.. По делото безспорно е установено, че във въпросния автомобил, управляван от В.А. е пътувала ищцата Я.В. – пътник на задната лява седалка зад водача, на която в резултат на ПТП са причинени неимуществени вреди – автомобилна травма с подробно описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза конкретни телесни увреждания.

От посоченото, одобрено от съда споразумение по НОХД №216/2015г. на СлРС, ползващо се с задължителна доказателствена сила /чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК/ се установява вината на водача на застрахования автомобил. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания /три леки телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования В.Й.А. - причинено пътно-транспортно произшествие на 23.08.2014г. ищцата В. е получила увреждания на здравето, изразяващи се в: контузия в областта на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област с дължина 8 см., наложила приемането на ищцата за болнично лечение и хирургична обработка на раната; контузия на лявата подбедрица с наличие на разкъсно-контузна рана по предната й повърхност, разположена вертикално по предния ръб на големия пищял с дължина 7-8 см. и контузия на гръдния кош по неговата предна повърхност. Първите две контузии са причинили на В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а третата контузия в областта на гръдния кош – болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищцата в първоинстанционното производство е насочила претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на Я.В. в резултат на деликта са причинени три леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищцата /72-годишна/ и по-трудното й възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални значителни по своята изразеност болки в травмираните места, които постепенно намалели с напредване на възстановителните процеси до пълното им изчезване. Уврежданията в областта на главата и лявата подбедрица са заздравели за около 20-25 дни, а контузията на гръдния кош е отзвучала за около 7-10 дни. От показанията на свид. Станчева се установява, че поради болките ищцата е вземала болкоуспокоителни таблетки в рамките почти на два месеца. В резултат на ПТП тя била и много стресирана и уплашена, като все още изпитва страх при качването си в автомобил.

Във връзка с определяне на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се отбележи, че твърдените от ищцата и потвърдени от свид.С. неразположения, свързани с проявена анемия, вдигане на кръвното налягане, световъртеж и усещания за потъване и свързаната с тези състояния необходимост от подкрепа и съдействие от страна на дъщеря й – свид.С., не се установи по делото по пътя на пълното и пряко доказване да са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП Видно от разпита на вещото лице – д-р С. в проведеното пред СлРС открито съдебно заседание, тези оплаквания най-вероятно се дължат на възрастови съдови изменения в кръвоснабдяването на мозъка и няма никакви данни от медицинската документация да са свързани с процесното ПТП. Анемията, също според вещото лице не може да се свърже с ПТП и получените в резултат на него травматични увреждания. Поради това съдът не взе предвид тези оплаквания и здравословни увреждания на ищцата, тъй като не са пряка и непосредствена последица от ПТП и не подлежат на обезвреда по силата на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ГПК.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3600лв., в който размер правилно и законосъобразно, при спазване принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и въз основа на чл.51, ал.1 от ЗЗД, е определен от районния съд. 

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно и доказано и споделя правните изводи на СлРС в тази насока, с изключение приетия от него процент на съпричиняване.

Безспорно от заключението по допуснатите и изслушани от въззивния съд съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи се установява, че при процесното ПТП ищцата В. е била без поставен предпазен колан. Всички увреждания ищцата е получила в резултат на движение на тялото й напред и удари в насрещно разположени вътрешни елементи от оборудването на автомобилния салон. Наличието на поставен предпазен колан би довело до значително ограничаване на придвижването на тялото на ищцата напред и уврежданията й биха били значително по-леки, като дори някои от тях биха отсъствали.

Поради това, имайки предвид заключенията на вещите лица, съдът приема, че ищцата към момента на ПТП не е била с поставен предпазен колан, поради което е получила и въпросните контузии в този си вид. По този начин тя не е изпълнила нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищцата със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесла за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимото обезщетение за причинените на ищеца вреди следва да се намали с 50%. По отношение на процента съпричиняване и именно с оглед посоченото, че ако ищцата е била с обезопасителен колан то уврежданията биха били значително по-леки и някои от тях нямаше да се получат, то намира, че съпричиняването на ищцата за уврежданията е поне 50%. В тази насока не приема извода на районния съд за 40% съпричиняване.

При прилагането обаче на този приет от въззивния съд процент на съпричиняване, дължимото на ищцата обезщетение ще възлиза на сумата от 1800лв. /50% от 3600лв./, при определено от районния съд обезщетение с приложено съпричиняване от 40 %  - 2160лв. Тъй като обаче в случая е налице само подадена от страна на Я.В. въззивна жалба и забраната за влошаване положението на жалбоподателя /чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК/, то въззивният съд няма да приложи приетия процент съпричиняване /50%/ и няма да намали с него така определеното обезщетение, а ще потвърди решението на първоинстанционния съд.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 23.08.2014г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя. В тази насока решението на СлРС също е законосъобразно и правилно.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като следва да се потвърди в неговите обжалвани части, а подадената против него въззивна жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, районният съд правилно е присъдил на двете страни разноските пред първата инстанция по съразмерност и в тази част решението също следва да се потвърди.

Решението не е обжалвано в уважителната му част – относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 2160лв. и в тази част е влязло в сила.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата Я.В., която следва да понесе своите, така, както ги е направила и да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 498,80лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

С оглед възраженията на въззивницата, направени във въззивната жалба относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение, следва да се отбележи, че присъждането на т. не е обвързано от доказване на изплащането му, каквото е изискването при адвокатското възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №93 от 10.02.2016г., постановено по гр.д. №4166/2015г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните му части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Я.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ОЛИМПИК – клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Г. Д.“ №*-* сумата от 498,80лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.