Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 27.04.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми април през двехиляди и шестнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 141 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 46/23.01.2016г. по гр.д. № 2296/15г. на СлРС, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, гр. София против Б.Х.О. иск  за признаване за установено между страните, че последната дължи на ищцовото дружество сумата 1 487, 31 лв. – главница, представляваща стойността на начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела и БГВ за обект в гр. С., ж.к. „Св. Т.“, бл. *, магазин №*, за периода от м.03.2011г. до м. 04 2013г. и 314 лв. законна лихва за забава от 30.04.2011г. до 12.03.2014г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за която сума има издадена Заповед по ч.гр.д. № 1427/15г. на СлРС, отхвърлен е на основание чл. 103 от ЗЗД, предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, гр. София против Б.Х.О. иск  за признаване за установено между страните, че последната дължи на ищцовото дружество сумата 162, 68 лв., представляваща стойността на ТЕ от сградна инсталация и сумата 36, 36 лв. за дялово разпределение за периода м.03.2011г. – м. 04.2013г., за обект в гр. С., ж.к. „Св. Т.“, бл. *, магазин №*, поради прихващане с ппредявено под формата на възражение вземане на Б.Х.О. за сумата 932, 49 лв.,подлежаща на възстановяване от ищцовото дружество съгласно писмо изх. № 70/14.04.14г. от „Бруната“ ООД, както и на сумите 500 лв., платена на 29.11.13г., 1, 07лв., платена на 30.06.13г., 8, 41 лв., платена на30.11.13г. и 19, 93 лв., платена на 31.12.13г., платени без основание, и са присъдени разноски по делото на ответницата.

Това решение е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, който счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че  на ответницата са начислявани сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Заявява, че начислените суми са в съответствие с всички законови изисквания. Съдът не е взел предвид разпоредбите на чл. 31 ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия и на чл. 32 ал. 3 от същите, не е отчел  стойността на реално потребената топлинна енергия, неправилно е приел наличието на насрещни парични задължения, неправилно е счел, че  заплащането на сумата от 500 лв. е било без основание и е извършил компенсация и с нея, както и, че като цяло въобще неправилно е извършено прихващане, което е довело и до неправилно и незаконосъобразно отхвърляне на исковете. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решениетона първостепенния съд и вместо това постанови ново, с което уважи исковете и му присъди разноските за двете инстанции.  

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, иска потвърждаване на атакуваното решение, претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призована, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, претендира разноски за двете инстанции.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата, поддържа отговора и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Въззивният състав счита, че неправилно решаващият съд е счел исковете за неоснователни поради недоказаност на част от претенцията и поради настъпила компенсация с насрещни вземания, /които са и неправилно определени/, на останалата част от нея.

Ищецът претендира, че му се дължат суми, представляващи стойността на доставена и незаплатена ТЕ /включваща такава от ОТ, за БГВ и от СИ/, формиращи главница от 1686, 35 лв. за периода м. 03.2011г. – м.04.2013г.,  обезщетение за забава в размер на законовата лихва от всеки падеж до 12.03.14г. в размер на 314, 23 лв., както и обезщетение за забава върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.

От своя страна ответницата се брани с правоизключващо и правопогасяващо възражения – че една част от сумите въобще не дължи, тъй като за процесния период не е имало потребление на топлинна енергия и сумите са служебно начислени, а останалата следва да се погаси с нейни насрещни вземания, чрез направено пред съда възражение за прихващане.

С оглед постигане на пълнота при изясняване на правоотношенията между страните, този въззивен състав счита, че следва да разгледа едновременно и в цялост тезите на двете страни.

Така, най-напред е необходимо да се установи наличието на всяко едно от двете твърдени насрещни еднородни парични вземания – произход, основание, начин на формиране, размер и изискуемост, за да може и да се извърши преценка за годността им да бъдат компенсирани, или такава да се отрече, респективно – да се потвърди съществуването поне на едното от тях.

Безспорно е, че обект на ответницата, намиращ с в сграда, етажна собственост, е бил надлежно присъединен към сградната инсталация, към която ищцовото дружество е подавало топлинна енергия. Договорът за продажба на топлинна енергия между дружеството-доставчик и ответницата е сключен на 20.07.2010г. Това по начало поставя страните във валидна облигационна връзка, правата и задълженията по която са както договорно, така и нормативно регулирани. Също така е установено по несъмнен начин, че отчитането и разпределението на ТЕ, както и определянето на сметките на клиентите, е било поверено на топлинен счетоводител – ТДР Бруната“ООД, София и това фактическо положение е съществувало през периода, разглеждан в процеса – отоплителни сезони 2010/11г., 2011/12г. и 2012/13г.

Непререкаемо са доказани в хода на исковото производство, посредством събраните, неоспорени и еднопосочни писмени доказателствени средства, представени от страните, както и чрез заключенията на две съдебнотехнически експертизи, още няколко обстоятелства – че ответницата е подала единствено на 21.07.2010г. заявление относно отопляемата кубатура и месечна база за водомерите, че тя за пръв път е подала заявление за промяна на прогнозните количества на ТЕ на  04.12.2013г., в което е искала изключване на отоплението поради отсъствие от имота за повече от 3 месеца, но със задна дата – от 23.05.09г., че през отоплителните сезони 2010/11г. и 2011/12г. не е осигурявала достъп на топлинния счетоводител до имота за отчет на топломера и водомера, както и че  ТСч е изготвял сметките със служебно изчислена енергия при режим на максимално ползване на отопление.

Както се посочи по-горе, обхватът на спора са три отчетни периода – м.10.2010г.-м.04.2011г., м.05.2011г.-м.04.2012г. и м.05.2012г.-м.04.2013г.

Разпределените количества топлинна енергия от абонатната станция за обекта на ответницата, както от страна на ищцовото дружество, така и от страна на топлинния счетоводител ТДР „Бруната“ ООД, гр. София, са били в съответствие с Наредба № 16-334/07г. и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост от 2007г.

Индивидуалните месечни сметки и изравнителните такива, са изработени коректно и в хармония с предписанията на цитираните нормативни актове. Задълженията са били формирани от месечни прогнозни сметки и изравнителни по периоди и са формирани от сбора на количествата топлинна енергия за БГВ, количествата топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и количествата топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Установява се, че на ответния абонат за отоплителните сезони 2010/11г. и 2011/12г. количествата ТЕ за БГВ и ТЕ от ОТ са били начислени по реда за неосигурен достъп за отчет на индивидуалните измервателни устройства. Начисляванията са извършени съгласно съответните правила в Наредбата и Методиката. Едва за отоплителния сезон 2012/13г. е извършен отчет в имота на ответницата и не е било констатирано потребление на БГВ и ОТ. Вследствие  това начислените прогнозни количества топла вода и ТЕ от ОТ са приспаднати в изравнителните сметки. За трите сезона на ответницата е начислена надлежно ТЕ от СИ пропорционално върху отопляем обем от 146 куб.м.

За периода от м.03.11г. до м.04.13г. плащания от страна на ответницата не са правени, най-ранното такова е от 29.11.13г. когато е внесена сумата 500 лв., на 30.11.13г. – 8, 41 лв. и на 31.12.13г. – 19, 93 лв., с които са погасени най-старите задължения за лихви и главница, обхващащи тези от м.11.2010г. до м.02.2011г. изцяло, също изцяло задължението за лихва за м. 03.2011г. и частично главницата за същия месец, от която непогасена останала сумата 24.93лв.

В числово изражение тези обстоятелства приемат следния  вид:

За периода от м.03.2011г. до м.04.2013г. са начислени и неплатени сумата 1363, 80 лв., представляваща стойността на ТЕ от ОТ, 83, 82 лв., представляваща стойността на ТЕ за БГВ и 162, 68 лв., представляваща стойността на ТЕ от СИ, или общо – 1686, 39 лв., в която са включени и таксите за дялово разпределение. В тези суми не са включени задължения по компонентите ОТ и БГВ за отоплителния сезон 2012/13г., а само ТЕ от СИ.

Това формира общото главно парично задължение на ответницата, върху което начисленото обезщетение за забава в размер на законовата лихва до 12.03.14г. е в размер на 314, 23 лв.

Видно както от експертизата, така и от самото заявление по чл. 410 от ГПК ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, чието съществуване брани в насотящия исков процес, единствено за периода м.03.2011г. – м. 04.2013г., съставено от стойността на ТЕ за отоплителни сезони 2010/11г. и2011/12г. и само суми за СИ за сезон 2012/13г., както и такси за дялово разпределение – тоест – начисленията, довели до формиране на размера на претенцциите, касаят само тези периоди, при това искането, за сезон 2010/11г. започва с част от  вземане за м.03.2011г.

Обединени, съпоставени и подложени на систематичен и логичен анализ, тази верига от факти дава възможност да се изведе единствено следното заключение:

Дължимостта на търсените от ищеца суми е категорична.

Ответницата няма годно насрещно парично вземане, което елиминира възможността за извършване на съдебно прихващане.

Както се посочи вече, топлинният счетоводител е начислявял сумите, а по-късно е изравнявал сметките, съобразно правилата на Наредбата и Методиката. От своя страна ответницата е бездействала след получаването на сметките за отоплителните сезони 2010/11г. и 2011/12г., като за този перид тя нито е направила плащания, нито е осигурявала достъп за отчитане. Такъв е осигурен до имота едва през м. 04.2013г., когато топлинният счетоводител „Бруната“ ООД, гр. София е констатирал нулево потребление.

Така, с оглед извършената констатация от топлинния счетоводител и в резултат от анулирането на всички авансово начислени суми за отопление на имота и подгряване на вода за отоплителния сезон 2012/13г., ищцовото дружество било уведомено от счетоводителя, че дължи на ответницата възстановяване на сума от 932, 49 лв.

Ответницата е имала възражения и по повод начислените задължения за предходните два отоплителни сезона, но с писмо от 14.04.14г. топлинният счетоводител я уведомил, че по реда на Наредбата тя е могла да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаването на същата, а след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка. Това блокирало възможността да се направи преизчисление на задълженията за отоплителните сезони 2010/11г. и 2011/12г.

Така въззивната инстанция счита, че ответницата не може със свидетелски показания или други, различни от предвидените в Наредбата доказателствени средства, да доказва липсата на потребление за тези два периода, тъй като е пропуснала нормативноустановените срокове, които регламентират и реда по който това става. Поради това ответницата  не може вече в исковото производство да претендира липса на потребление и да иска преизчисляване или признаване на това основание недължимост на описаните по-горе суми за двата сезона.

Заявлението за изключване е подадено едва на 04.12.13г. и то не може да бъде приложено ex tunc  - за минал период.

Следователно, тъй като е неразколебимо доказано, че ищецът е доставял до сградата ТЕ, то той е бил изправен в своите задължения, което поражда насрещно задължение за плащане за ответницата. Безразлично е дали действително е имало или не отчетено потребление на топломерите и водомерите, както и дали действително е ползвана доставената ТЕ. В случай че няма реално потребление, възможните начини да се избегне плащането на начислените суми са били или чрез осигуряване на достъп за отчитане на нулево потребление, което би довело до корекция при изравняването, или своевременно и по надлежен ред да бъде подадено заявление за нулева база на отчитане, или за изключване на отоплението /респективно – отсъединяване/.

Ответницата не е извършила нито едно от тези действия, тоест – нейното поведение закономерно е довело до описания резултат. Към настоящия момент тя не може да доказва липса на потребление на ТЕ, поради което съдът е длъжен да приеме, че такова е имало, щом е имало доставка. От тук следва и заключението, че щом сумите са правилно начислени, те се дължат за целия претендиран период – отоплителни сезони 2010/11г и 2011/12г. Такива биха се дължали и за сезон 2012/13г., ако ответницата отново не бе предоставила достъп на ТСч.

Така се установява наличието на главно парично задължение в размер на  1686, 35 лв., обезщетението за забава за което до 12.03.14г. е в размер на 314, 23 лв.

За да се приеме и тяхната дължимост при този спор, следва да се провери дали те не са погасени в резултат на направеното ВП.

Насрещните си вземания ответницата свързва с посочената от ТСч сума за възстановяване от 932, 49 лв. и с недължимо платени 500 лв., 8, 41 лв. и 19, 93 лв.

По отношение на последните три суми, заявени като недължимо платени, съдът е изразил ясно становище, че те са послужили за погасяване по реда на чл. 76 от ЗЗД на най-старите, установени като съществуващи, задължения на ответницата, извън процесния период, поради което не могат да се счетат за недължимо платени и да послужат като средство за компенсация.

По отношение на претендираното насрещно вземане за 932, 49 лв., този въззивен състав намира, че също следва да му се отрече съществуването.

При извършеното през м. 04.13г. отчитане от топлинния счетоводител и установени нулеви показания, той е анулирал всички авансово начислени суми за този отоплителен сезон /без СИ/, които са били в размер на 932, 49 лв.

Тази сума не представлява компенсируемо вземане, тъй като тя не е била внасяна от ответницата. След получаване на писмото от „Бруната“ ООД ищцовото дружество също е анулирало задължението, а не го е приспаднало, тъй като не е имало извършено плащане. Както се посочи, единствените установени плащания от страна на ответницата са от м. 11.2013г. нататък.

ТСч е използвал израза „възстанови“ произволно – в действителност се касае за заличаване от счетоводните програми и книги на начислените задължения за 2012-13г. и именно това е сторил ищецът – видно от заявлението той въобще не е претендирал сумата за този период /без СИ/. Тоест на практика той „ги е възстановил“ на ответницата, като е отрекъл сам дължимостта им, без да се налага да прави прихващане с нейни предходни задължения, именно, защото сумата не е била събрана. Поради тези причини и това вземане на ответницата не съществува реално към настоящия момент.

След като и двата, твърдяни от ответницата, източника на облигационно задължение на ищеца за плащане, не се оправдаха като съществуващи, то липсва и компенсируемо вземане на първата. Поради това възражението за прихващане не може да се уважи, витално е само вземането на ищеца – както за главницата, така и за обезщетението за забава в размер на законовата лихва до 12.03.2014г.

С оглед изложеното положителните установителни искове са основателни изцяло и следва да се уважат в пълен размер.

Като е достигнал до различни крайни правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен и вместо това бъде постановено ново решене, с което бъде признато за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК – сумата 1686, 35 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.03.2011г. – м.04.2013г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението на 08.07.14г. до окончателното изплащане и сумата 314, 23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода 30.04.2011г. - 12.03.2014г.

В исковата молба няма заявено искане относно разноските в заповедното производство, такова изрично искане не е отправяно до съда и в хода на производството, поради което те не следва да бъдат присъждани.

С оглед изхода на делото, отговорността за разноските в първоинстанционното производство следва да се възложи на ответницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на ищеца в размер на 1 217, 46 лв.

За въззивното производство въззиваемата страна дължи на въззивното дружество направените разноски в размер на  654, 66 лв., а нейните остават за нейна сметка.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 46/23.01.2016г. по гр.д. № 2296/15г. на СлРС като НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я ВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Б.Х.О. ЕГН ********** *** и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр. София ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че Б.Х.О. *** ЕАД, гр. София сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 862/28.04.15г. по ч.гр.д. № 1427/15г. на СлРС – сумата 1686, 35 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.03.2011г. – м.04.2013г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението на 08.07.14г. до окончателното изплащане и сумата 314, 23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода 30.04.2011г. - 12.03.2014г.

 

ОСЪЖДА Б.Х.О. да заплати на  „Топлофикация София” ЕАД, гр. София направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 1 217, 46 лв. и за въззивното производство в размер на 654, 66 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: