Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 14.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.съдия:    НИНА КОРИТАРОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 142 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на юриск.С., процесуален представител на

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“, със седалище и адрес на управления гр.С., 1000, п.к. 1336, ул.“М. П.“, ж.к.“Л.3“, бл.*, секция „Б“ против разпореждане от 31.03.2016г., с което ЧСИ Н. Г.  е отказала да образува изпълнително дело против Р.И.И.  ЕГН**********. В жалбата се сочи, че ДСИ неправилно е отказала да образува изпълнително дело. Твърди се ,че длъжникът И. е бил надлежно уведомен за извършената цесия от предходния кредитор, като това е било осъществено от настоящия кредитор на основание на упълномощаване. Посочва се, че макар уведомлението адресирано до И.  да не е достигнало до знанието на длъжника, то същият следвало да се счита за уведомен предвид на договореното между страните сключване от тях договор за кредит в т.8 , съгласно който всички уведомления се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора.  Неполучаването на уведомлението за извършената цесия било по вина на длъжника.  Жалбоподателят твърди,п че съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК частните правоприемници на взискателя платили  дълга могат да искат изпълнение въз основа на издадения на взискателя изпълнителен лист. От процесуална гледна точка това право се идентифицирало с конституирането на правоприемника като взискател. В случая жалбоподателят имал качеството на частен правоприемник и това го делегира като кредитор за когото по силата на закона възниквало правото на принудително изпълнение.  Това било достатъчно да бъде конституиран като взискател. Моли се  обжалваното разпореждане на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като не са били изпълнени разпоредбите на чл.99 ал.3 от ЗЗД.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         На 15.05.2015 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между жалбоподателя като купувач и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като продавач.  По този договор били продадени редица вземания на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Между страните било подписано пълномощно, с което жалбоподателят бил упълномощен да уведоми длъжниците посочени в приложението към договора за продажба и прехвърляне на вземанията от името на банката-кредитор. До Р.И.И. било изпратено  уведомление за извършено прехвърляне на вземания на адрес гр. С., кв. Д.*-*. От представеното  известие за доставяне обр.112 е видно, че уведомлението не е било получено от лицето, а на него е било отразено, че е „преместен“.

         На 14.03.2016г. п ред ЧСИ Г. бил представен изпълнителен лист за длъжника Р.И. и било поискано да се образува изпълнително дело.Молбата за образуване на изпълнително дело била оставена без движение, като молителят следвало да посочи способ на изпълнение, както и да представи писмени доказателства установяващи уведомяването на длъжника за извършената цесия. На 31.03.2016г. в допълнителна молба жалбоподателят посочил способ на изпълнение и представил цитираното по-го известие за доставяне като документ установяващ уведомяването на длъжника И. за извършената цесия. На 31.03.2016г. било постановено обжалваното разпореждане, с което било отказано да се образува изпълнително дело, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен. На 06.04.2016г.била депозирана настоящата жалба.

         Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, същата е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

         В разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД е посочено, че когато е налице прехвърляне на вземане предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Теорията и практиката са категорични, че уведомлението до длъжника следва да бъде направено от предишния кредитор, но също така няма никаква пречка първия кредитор да упълномощи втория той да извърши уведомяването на длъжника от негово име, както е извършено упълномощаването в настоящия случай. Проблемът не е в това, че длъжникът не е можел да бъде уведомен от жалбоподателя, а в това, че въобще не е бил уведомен.

По делото няма представени никакви доказателства за това, че вземането спрямо И. е било цедирано с договора от 15.05.2015г. Страната е представила извлечение от  приложение към договора, което обхваща имената  от първата и последна страница. В него не е упоменато задължение на  Р.И..  На следващо място няма доказателства за това, че първоначалният кредитор се е бил споразумял с длъжника писмено, документите които са във връзка със задължението да се считат за редовно връчени на посочения от него адрес, дори когато той е променил адреса си и не може да бъде намерен на първоначално посочения. Що се отнася до разпоредбата на чл.429 от ГПК касаеща субективните предели на изпълнителния лист, съдът счита, че същата не следва да се  тълкува самоцелно, а във връзка с разпоредбата на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. В ал.4 на чл.99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня когато то бъде  съобщено на последния от предишния кредитор. ЧСИ също се явява трето лице и цесията няма действие по отношение на него до момента, в който не бъде съобщено на длъжника за извършването й.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ гр.София против разпореждане от 31.03.2016г., с което ЧСИ Н. Г.  е отказала да образува изпълнително дело против Р.И.И...

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.