Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 27.04.2016 г.

 

                      В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми април през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    мл. с.  НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……………….. и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 146 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е охранително, с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР, и се движи по реда на чл. 542 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 159/29.02.2016г. по гр.д. № 244/16. на СлРС, с което отхвърлена като неоснователна молбата на Г.П.Й. ЕГН **********, съд. адресат  адвокат К.,***, на основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР да бъде допусната промяна на собственото й име на Г., а на фамилното – на К..

Жалбоподателката атакува решението като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че изводите на РС са необосновани и некореспондиращи със събраните доказателства. Съдът неправилно е счел, че изтъкнатите от молителката обстоятелства не са „важни“ такива по смисъла на правната норма. Развива подробни съображения в тази насока, като в подкрепа на виждането си, че молбата е основателна сочи и изразеното от страна на Община Сливен становище по този повод. С оглед изложеното от окръжния съд се иска да постанови решение, с което отмени постановеното от СлРС решение и вместо това постанови ново, с което уважи молбата за промяна на иманата на молителката от Г. на Г. и от Й. *** не е подала писмен отговор.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично и не се представлява, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  поддържа жалбата по изложените съображения и моли съда да я уважи, като отмени решението и допусне промяната на собственото и фамилното име както е поискана с молбата.

В с.з. за заинтересуваната страна Община Сливен, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

За контролиращата страна ОП-Сливен, редовно призована, не се явява представител, който да изрази становище.

Окръжният съд намира жалбата за редовна и допустима, отговаряща на законовите изисквания, същата е подадена в предвидения срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно и следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата оплаквания са напълно неоснователни.

Вярно е, че производството е едностранно, безспорно и е предназначено да съдейства на гражданите, но само по себе си това не означава, че промяна на името е допустима и основателна винаги по желание и според личната преценка и предпочитания на молителя. Съставът и образуването на името на физическото лице, както и предпоставките за промяната му, са посочени в ЗГР и такава се допуска само след съдебна преценка за наличието им. /опр. по гр.д. № 447/12г. ІІІ г.о.ВКС/

В случая се касае за искане за промяна на собствено и фамилно име.

Правната норма, която оповестява реда и условията, при които това може да стане по съдебен ред, е чл. 19 ал. 1 от ЗГР. Тя въвежда относително определени, но определяеми предпоставки, а именно – „когато то /кое да е от имената/ е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“.

Молителката се позовава на последното, най-малко конкретното законово основание – „важни обстоятелства“. Като такива изтъква свои субективни емоционални преживявания и дадено обещание на друго лице.

Следва да се отбележи, че в устойчивата съдебна практика е възприето виждането, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

Приложено към настоящия случай, то не намира обективно проявление.

На първо място с влязло в сила съдебно решение от 2006г. собственото и фамилното имена на молителката, които тя е носила от раждането си – Г. К., са били променени на Г.Й., с водещия мотив, че тя е била трайно известна в обществото с тях.

В настоящото производство по никакъв начин не се доказва промяна в това положение, което само по себе си е обратен аргумент за уважаването на молбата.

На следващо място твърдяната „важност“ на обстоятелствата има единствено личен генезис, който обаче не се простира извън сферата на вътрешните преживявания на молителката и не превръща носенето на настоящите имена в лично или обществено неудобно или неподходящо.

Този въззивен състав споделя виждането на районния съд, че определящо мотивацията на молителката е моментното й желание, в светлината на предходната промяна, което в настоящата си молба тя е обосновала като породило се „… под въздействието на емоциите“ и понеже е била „ заслепена от любовта си към мъжа, с когото живеела тогава….“. Този довод е несериозен и не намира опора в правната норма, следователно и реципрочната мотивационна теза, че раздялата на двамата обосновава необходимост от поредна промяна на имената, също не кореспондира с идеята на нормотвореца.

На последно място желанието на майката на молителката тя да си върне рождените имена, /което въззивният съд счита за напълно неуспешно доказано/, също не може да се квалифицира като важно обстоятелство, доколкото то самостоятелно не е скрепено със задължителна сила, а подлежи на критична преценка от страна на молителката, и не е свързано с тези, посочени от правната норма, външни фактори, които  правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, а също се индуцира от чисто лични, субективни преживявания.

Може още да се посочи, че в случая неоснователен е и релевираният довод, че съгласно чл. 14 от ЗГР функцията на фамилното име е да удостоверява произхода на лицето и принадлежността му към дадена семейна среда. Видно от систематичното място, на което е поставена тази правна норма, това правило касае първоначалното съставяне на имената на българския гражданин, но нито е абсолютизирано, нито нарушаването му е скрепено със санкция. Поради това и то не може да дерогира задължителния характер на нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, която има приоритет, щом става дума за последваща промяна на вече съставено, евентуално  - в съзвучие с чл. 14 от ЗГР, име на българския гражданин. Наличието на нормата на чл. 14 от ЗРГ не може да се третира като способ за заобикаляне изискванията на чл. 19 от ЗГР.

Държавата разполага с дискресията да  регулира условията, при които едно лице може да смени името си, като ограниченията в тази посока обслужват опредлен обществен интерес. В случая този интерес се състои в това да се гарантира сигурността и надеждността на гражданските регистри и да се избегне честата, произволна и несериозно оправдана промяна в имената на един и същ български гражданин. Въззивният съд счита, че първоинстанционният състав е извършил правилна преценка на обстоятелствата и е постигнал справедлив баланс между интересите на жалбоподателката и на обществото, като е изтъкнал достатъчни и адекватни аргументи, за да откаже смяна на имената й.

В обобщение -  простото желание на молителката не е правно обезпечено и не гарантира безусловно уважаването на искането.

Тъй като не се установява наличието на точно, изчерпателно и ограничително изброените от закона предпоставки за възникване на субективното потестативно право да се иска промяната на собственото и фамилното имена на молителката, молбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана, което прави неоснователна жалбата.

Като е стигнал до идентични правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди, а това предпоставя и отхвърляне на въззивната жалба.

Направените от въззивницата разноски остават за нейна сметка.

Ръководен от гореизложеното съдът

                            

 

Р     Е     Ш     И  :

                                              

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 159/29.02.2016г. по гр.д. № 244/16. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.                                                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: