Р Е Ш Е Н И Е № 65

Гр.Сливен, 28.11.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през двехиляди и шестнанадесета година, в състав:

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

   При секретаря  С.В., с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 150 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е  положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 ГПК за признаване на установено, че ищецът има вземане за предаване на  лизинова вещ,  представляваща зърнокомбайн, модел Acros 530, номер на рамата: 001322, номер на двигателя 80258026,   за което вземане,  по ч.гр.д. № 2/2016г на СлРС, се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 т.5 ГПК и изпълнителен  лист, а длъжника е възразил срещу вземането в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответника   договор за финансов лизинг № 005738-001/17.07.2008г., по силата на който,  в качеството си на лизингодател, отдал на ответника- лизингополучател нов зърнокомбайн, модел Acros 530, с номер на рамата: 001322, номер на двигателя: 80258026, при стойност на лизинга в размер на 109 416,46 евро, без ДДС. С договора се задължил да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съгласно чл. 2.2 от договора, лизингополучателят заплащал първоначална вноска в размер на 21 883,29 евро. Лихвата, включена в лизинговата вноска се начислявала  върху остатъчната главница, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент плюс надбавка. Съгласно чл. 2.10, лизингополучателят дължал и комисионна за управление в размер на 2 188,33 евро без ДДС. Лизингополучателят изплащал междинна лихва в размер на 23,46 евро,  а при забава  дължал неустойка в размер на 0.1% на ден върху просрочената сума на базата на действителен брой дни за забава. Твърди,  договорът за лизинг №005738-001/17.07.2008г. бил  вписан в Централния Регистър на особените залози с вписване № 2008072501020, като към заявлението бил приложен опис с отдадените на лизинг активи. Вписването на лизинговия договор в ЦРОЗ било подновено на 28.06.2013г. с №2 013062802858. Твърди, че към 17.04.2014г., задължението на ответника по договора за лизинг възлизало в размер на 27 003,47 евро , формирано от просрочени лизингови вноски, като с нотариална покана с рег.№ 1724 от 10.05.2014г. на нотариус Н.К., с per. №514 и район на действие СлРС, бил поканен в тридневен срок от получаването, да заплати задълженията си. Бил  уведомен, че ако не последва цялостно плащане на задълженията по договора,  на основание чл. 87 от ЗЗД вр с чл. 15 от ОУ по договора за финансов лизинг, лизигодателят щял прекрати договора, считано от деня, следващ дадения съгласно поканата срок за доброволно изпълнение.   На основание чл. 233, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 12 от Общите условия по договора за финансов лизинг, ответникът  бил уведомен, че следва да върне лизинговия актив в срок до 3 работни дни, считано от датата на прекратяване на договора на посочения в поканата адрес. Договорът бил прекратен, считано от 06.06.2014г и въпреки отправената покана, връщане на актива от страна на лизингополучателя не последвало, поради което по ч.гр.д. 2/2016г. на СлРС "И Ар Би Лизинг" ЕАД  се  снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.5 ГПК за предаване на движимата лизингова  вещ. На 21.01.2016г. било образувано изп.д. № 20168370400060 по описа на ЧСИ П. Г. за връщането на лизинговия актив, като на 01.03.2016г бил предаден на собственика, за което длъжникът  не се противопоставил.

 Моли за постановяване на съдебно решение, с което  се установи съществуването на вземането за предаване на следната движима вещ - нов зърнокомбайн марка ACROS, модел 530, с номер на рамата: 001322, номер на двигателя: 80258026, съгласно издаданета заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2/2016г., както и присъдените разноски по заповедното производство.

         Моли за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, Счита иска за допустим, но неоснователен.  Оспорва, че дължи плащане на лизингови вноски. Твърди, че лизингодателят му предоставил негодна за ползване вещ, тъй като не изпълнил задължението по Наредба №5/10.10.2005г за реда и условията за регистриране на земеделска  и горска техника, която регламентирала, че в употреба се допуска само регистринана техника. Като не извършил следващата се по закон регистрация на лицингов актив, ищецът го лишил от възможността да ползва вещта през целия период на действие на договора, вкл. до момента на предаването й на взискателя на 01.03.2016г. Твърди, че през първите 4 от общо 5г. на лизинговия договор, е плащал редовно лизинговите си вноски, лихви, такси и др., а ищецът не изпълнил единственото си задължение по договора- да предаде годна за ползване по предназначение вещ. До момента му платил  сума в общ размер на 119 000лв без ДДС, при доставна цена на лизинговия актив 109 416.46евро.

          Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.. Твърди, че с молба –искане за лизинг от 13.06.2008г, ответникът отправил искане до ищеца да бъде закупен и отдаден на лизинг зърнокомбайн с посочените параметри, на цена 214 000лв, нов ,произведен през 2008г, с доставчик „Бултрекс“. Позовава се на разпоредбата на чл. 343 от ТЗ, която се прилагала, ако не е уговорено друго, но това друго било уговорено в т..4.4 от ОУ на договар за лизинг, т.е. уговорено било от страните по договора, че лизингодателят следва да се увери, че се закупува актив, годен за употреба, а не лизингодателят да се уверява, че предава годен обект. Не оспорва,че съгласно чл.4.3 в случай че активът е МПС, лизингодателят е длъжен да го регистрира, но предвид факта, че се касаело за селскостопанска техника, регистрацията се извършвала съгласнао упомената в отговора наредба №5/10.10.2005г, но  това следвало да се изърши от ползвателя след писмено съгласие на собственика. Освен това, един от документите, които задължително се представял при регистрацията бил декларация за съответствие от доставчика, а той не представил такава на лизингополучателя. Твърди, че като лизингодател няма никакви взаимоотношения с доставчика, освен да му заплати цената на актива. Твърди, че ответникът не е бил възпрепятстван да ползва лизинговия актив.

           Ответникът е подал допълнителен отговор на исковата молба в срока по чл. 373 ГПК. Оспорва изцяло твъденията в допълнителната искова молба. Твърди, че е изплатил изцяло задължението си към лизингодателя по договора за лизинг. Твърди, че годен е лизингов актив само след надлежната му регистрация пред органите на КТИ. Счита, че наредба №7/23.03.2010г, а не наредба №15/10.11.2005г предвижда възможност само собственика да регистирра техника пред РС на КТИ. Твърди, че не са подписали договора за продажба на селскостопанска техника от 21.07.2008г., Оспорва, че дължи неустойка по договора за лизинг, а доколкото не дължи главница, счита, че не дължи и лихва. Освен това, лихвите били изчислени по неясен начин и в твърде голям размер.

         В с.з. дружеството-ищец не са представлява от законен или упълномощен представител. С молба, депозирана от пълномощник, заявява, че поддържа  исковата молба и допълнителната искова молба, а оспорва подаданите отговори. Съображения излага в писмена защита, които повтарят изложените в исковата молба. Моли искът да бъде уважен. Претендира за разноски.  Представя списък с разноски по чл.80 ГПК.

         В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който оспорва иска изцяло и поддържа заявеното становище в отговорите на исковата молба . Не оспорва размера на посочените в нотариалната покана суми  и че не са платени, но твърди, че не ги дължи на основанията, изложени в отговорите на исковата молба. Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 ГПК. Представя подробни писмени бележки. Счита,че ищецът виновно не изпълнил основно договорно задължение за предаване на годен за ползване обект, а само изправна страна можела да иска разваляне на договора. Оспорва твърденията на ищеца относно невъзможността му да регистрира лизинговия актив.  Твърди, че не му дължи лизингови вноски по договора за лизинг щом не извършил следващата се по закон регистрация на лизинговата вещ, с което го лишил от възможността да ползва вещта през целия период на действие на лизинговия договор, до момента на предаването му на взискателя, което станало на 01.03.2016г. Като наемател, той не следвало да плаща наемна цена за ползването на една вещ, щом е бил лишен от ползването й. Счита, че за него се е породило право на задържане поради неизпълнено договорно задължение от страна на ищеца. Твърди, че не е ясно как е формирана общата сума 27 003.27евро, нито в исковата молба имало подробна конкретизация, нито от заключението на СИЕ можело да се извлече достатъчно информация относно това как е формирано задължението и в какъв размер е същото. Не било ясно какъв е произхода на т.нар.“разноски“. Същото не оснасяло и до лизинговите вноски, като не било ясно какъв е тенвия размер,  пореден номер по погасителен план.  Оспорва и  сумите за затраховка “Каско“.  

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С молба от 13.06.2008г, ответникът поискал от ищеца да му достави от „Бултрекс“ЕООД зърнокомбайн „Акрос“, на цена 214 000лв без ДДС.

        С договор за  продажба на селскостопанска техника от 21.07.2008г, сключен между „Бултрекс“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Левски, ул. „Аспаруховско шосе“1 и  „И Ар Би Лизинг“ ЕАД / с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕООД/, първото дружество   качеството му на продавач, продало на второто, в качеството му на купувач,  нов зърнокомбайн, модел Acros 530, с номер на рамата: 001322, номер на двигателя 80258026, за сумата 214 000лева без ДДС и 256 800 с включен ДДС.

         На 17.07.2008г,  страните  сключили договор за лизинг № 005738-001/17.07.2008г, по силата на който, ищецът, в качеството му на лизингодател, отдал на ответника , в качеството му на лизингополучател описания в чл.1 на договора актив, представляващ : нов зърнокомбайн, модел Acros 530, с номер на рамата: 001322, номер на двигателя 80258026. Доставната цена на  лицинговата вещ е 109 416.46 евро без ДДС,  първоначалната вноска – 21 883.29 евро, остатъчната стойност е 5 470.82 евро,  броят на вноските – 60, а срокът на договора – 60 месеца.  

        Договорът за лизинг е вписан в Централния регистър на особените залози с вписване № 2008072501020, към което е приложен и опис № 959240 на заложеното имущество.

       Вписването е било подновено на 28.06.2013г под № 2013062802858.

        С приемо-предавателен протокол от 22.07.2008г, ответникът приел лизинговия обект без възражения  като годен за употреба.

         В чл. 2.7 от договора за лизинг, страните уговорили, че лизинговите вноски се състоят  от  главница и лихва , които се заплащат ежемесечно на датите, посочени в погасителния план, като главницата е посочена в погасителния план, а лихвата, включена в лизинговата вноска, се изчислява върху остатъчната главница по погасителния план, при годишна лихва в размер на БЛП, но не по-малко от 3% плюс надбавка, а лихвата подлежала на ежемесечна промяна.

        Съгласно т.2.8 от договора  за лизинг, БЛП е 5,15% годишно.

        В 2.10 страните се съгласили лизингополучателяг да плаща на лизингодателят комисионна за управление в размер на 2 188.33 евро без ДДС, платима в срок от 5 работни дни от подписване на договора.

        Върху всяка фактура се дължала 3лв- такса обслужване/ 2.7 от договора, както и междинна лихва в размер на  23.46 евро без ДДС.

        В т.2.13  от договора е уговорена неустойка за забавено плащане от 0,1% на ден върху просрочената сума, на базата на действителния брой дни  за забава.

        Погасителният план, както и общите условия по договори за финансов лизинг с юридически лица, са неразделна част от договора за лизинг.

        Съгласно т.15 т.1 от ОУ, лизингодателят има право да развали едностранно  договора за лизинг, когато  лизингополучателят не заплати дължимата и изискуема сума по договора за лизинг  в рамките на 20 работни дни  след падежа на такова плащане.

        В т. 12 от ОУ  се предвижда, че в случай на предсрочно прекратяване на договора за лизинг от лизингодателя, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя както е посочено в т.15,  лизингополучателят е длъжен да върне  актива на лизингодателя за своя сметка, в срок и адрес,  посочени от лизингодетеля в уведомлението за прекратяве на договора.

       Според заключението на приетата по делото СИЕ, платените от ответника лизингови вноски по договора за лизинг са в общ размер на  297 248.43лв.

      Неплатените лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг- 06.06.2014г, възлизат общо на  26 931лв и се отнасят за периода  янури 2013г - юли 2013г включително. Тази сума включа главници, лихви и такси.

       Вещото лице е изчислило, че общото задължение на ответника възлиза в размер на 51 672.52 лв и включва  сумите: 1/  26 961 лв –неплатени лизингови вноски за периода м.януари 2013г -м. юли 2013г; 2/ 11 017.15лв- неустойка по чл.2.13 от договора; 3/ 859.38лв- застраховка „Каско“; 4/ 12 839.99лв- левова равностойност на последната  остатъчна лизингова вноска по договора, в размер на 5470.82 евро,  без ДДС  и  5/ 25лв- такса.        

         С нотариална покана до ответника, връчена му на 03.06.2014г от Нотариус Н.К., с  рег. № 514 и район на действие СлРС, е бил уведомен от ищеца, че към 17.04.2014г му дължи по договора за лизинг общата сума 27 003.47 евро, от която: 20 132.39евро- просрочена главница; 196.64 евро- просрочена лихва; 457.70 евро- просрочени други задължения; 6 216.75 евро- наустойка за просрочение. Всички суми са с включен ДДС.

         Уведомен е, че тази сума следва да бъде платена в 3-дневен срок от получаване на поканата, като в противен случай, на основание чл. 87 ал.1 ЗЗД и т.15.1. от ОУ по договори за финансов лизинг, прекратява договора, считано от  деня, следващ срока за доброволно изпълнение, а на основание чл. 233 от ТЗ вр. с чл. 55 ал.1 ЗЗД и т.12 от ОУ, следва да върне лизинговия актив в срок от 3 дни , считано от датата на прекратяване на договора.

        На 17.06.2014г,  Нотариус Светлана Клинкова с рег. № 526 и район на действие СРС, връчила на ищеца нотариална покана, с която ответникът го уведомил за  неизпълнението му  на  договора за лизинг от 17.07.2008г.

        С поканата заявил,  че искане на лизингодателя за плащане на сумата 27 003.47 евро и връщане на лизинговия актив, е неоснователно. Заявил, че неизпълнението на договора за лизинг е приравнено на пълно неизпълнение, тъй като  лизинговия актив не е бил регистриран в РС на КТИ, а това било задължение на собственика, който не оказал съдействие за  регистрацията. Срокът за регисрация бил 30 дни от придобиване на собствеността, но активът  не  бил  регистриран по надлежния ред, въпреки многократно отправените молби. Заявил също,че ищецът им предал актив, който не може да бъде използван по предназначение, т.к. на територията на страната се допускала само регистрирана техника.  Ако регистрацията не бъде направена, щял да претендира по съдебен ред прогласяване нищожност на договора и възмездяване на вредите за времето, през което е бил лишен от ползване на вещта.

        Ответникът поканил ищеца в 3-дневен срок от получаването на нотариалната покана да представи регистрационния талон на лизинговия актив. В противен случай, щял да упражни право на задържане  на вещта докато не бъде възмезден за претърпените вреди и пропуснати ползи или докато договорът не бъде прекратен, развален или обявен за нищожен.

        Лизинговият актив е регистриран на 11.11.2014г/ след прекратяване на договора за лизинг/, видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника/ л.17 и л.18 от делото/

        Тъй като лизингополучател не платил сумата по нотариалната покана в дадения му срок, нито върнал лизинговия актив,въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 2/2016г на СлРС, на основание извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг, лизингодателят се снабдил със заповед  №18/07.01.2016г по чл. 417 т.5 ГПК за предаване на  лизинговата вещ и за плащане на разноски по заповедното производство, в размер на 3 372 лв.

       Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2/2016г на СлРС изпълнителния лист, било образувано изп.дело № 60/2016г на ЧСИ П. Г.,*** действие СлОС.

       С протокол за от 01.03.2016г, ЧСИ извършил опис и изземване на лизинговата вещ, която и към този момент била без регистрационен номер.  

       Длъжникът подал възражение срещу вземането в срока по чл. 414ГПК, а в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, кредиторът предявил настоящия установителен иск в срока по чл. 415 ал.1 ГПК.      

       Горната фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните. Приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като обосновано, ясно  и неоспорено.

       Така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

       Искът е допустим, тъй като е предявен в рамките на  1-месечния срок по чл. 415 ал.1 ГПК, от лице-заявител по заповедното производство, от където произтича и правния му интерес от установяване съществуване на претендираното вземане  спрямо длъжника в заповедното производство.

       Преценен по същество, е основателен и следва  да се уважи.             

       По този иск, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на изискумо вземане по процесния договор за лизинг, възникнало на предявеното основание, а длъжникът- да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането.

       Вземането на кредитора-ищец произтича от последиците на разваления договор за финансов лизинг, свързани със задължението на длъжника-ответник за върне полученото по договора.

       Страните по договора за лизинг са уредили изрично както условията за упражняване на потестативното право на кредиторада развали договора/ т.15.1.1 от ОУ/ , така и последиците от това разваляне/ т.12.1 от ОУ/.  

       Договорените предпоставки за разваляне на облигационната връзка при виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя се свързват с настъпването на следните факти: забава от страна на длъжника в плащанията на дължима и изискуема сума по договора за лизинг в рамките на 20 работни дни след настъпване на падежа; и едностранно изявление на кредитора, с което прекратява договора поради виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя.

         Не се спори по делото, че с нотарилна покана, връчена на ответника на 03.06.2014г, ищцото дружество е констатирало забава в плащанията на главници, лихви и неустойки, и е дало възможност  на ответника да извърши плащане в 3-дневен срок от поканата, като в противен случай ще предприеме действия по изземване на вещта. Затова съдът приема, че в тази нотариална покана  се съдържа изявление  за разваляне на  договора.

       Не се спори, че ответникът не е платил общо седем лизингови вноски, за периода м.януари 2013г- м.юли 2013г, т.е. налице е  забава в плащанията на седем изискуеми  лизингови вноски с повечече от 20 работни дни. 

       Тази забава е довела до връчване на нотариалната покана на длъжника, с която изявлението за разваляне на договорната връзка е достигнало до насрещната страна и обсулавя извода за надлежно упражнено право на кредитора да развали договора.

       Развалянето на лизинговия договор, считано от 06.06.2014г.  е правопораждащ процесното задължение факт- за връщане на лизинговата вещ, собственост на ищеца, поради което и правото на ищеца следва да се признае за същестуваващо по отношение на ответника.

      От друга страна, вземането за  предаване на движима  вещ  е в пряка зависимост от неизпълнението на насрещно задължение за плащане на парично задължение по договора за лизинг. Общото задължение на ответника, посочено в заявлението по заповедното производство, е размер на 27 003.47евро, с левова равностойност 52 814.20лв, като тази сума включва непогасени лизингови вноски,  лихви,  неустойка и разноски.

        Макар че сумата е по-голяма от изчисленото от в.л. задължение на ответника /общо 51 672.52лв,  равняващо се на 26 419.74 евро/,  в с.з. ответнкът не оспори размера на неплатените лизингови вноски.   Едва в писмената си защита оспори размера претендираните с нотариалната покана суми, поради което възражението му е преклудирано.  

       Но дори да не беше, достататъчно  е да се установи забава в плащането на дължима и изискуема сума по договора за лизинг с повече от 20 работни дни/  т.15.1. от ОУ/, за да възникне правото на кредитора по т. 12.1 от ОУ за развали договора предсрочно и поиска връщане на лизинговата вещ на отпаднало основание.

       Точният размер на дължимата от ответника сума, включваща  главница, лихви, неустойки и  разноски  по договора за лизинг, е предмет на доказване в производството по т.д. № 149/2016 на СлОС, което е спряно до приключване на настоящото дело.  Предявеният иск по т.д. № 149/2016г е за установяване на задължението на ответника за заплащане на сумата 28 587.01 евро, представляваща част от общо дължима сума по запис на заповед от 17.07.2008 г.,  в размер  на 134 255.46 евро, за което вземане  по ч.г.д. № 3/2016г на СлРС, е била издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а ответникът е възразил  срещу вземането в срока по чл. 414 от ГПК                

        Страните за сключили договор за финансов лизинг, чиято правна уредба се съдържа в чл. 342 ТЗ.   Съгласно чл.343 ал.2 ТЗ, лизингодателят се задължава да придобие вещ от  трето лице при условията, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу съотвено възнаграждение. Основното задължение на лизингополучателя е да заплаща месечно възнаграждение за ползването на вещта.

        С подадените оттовори  на исковата молба ответникът не спори, има неплатени лизингови вноски. Основното му възражение е,  че лизинговия  актив не е бил годен за употреба, тъй като не е били регистриран по надлежния ред и срок съгласно изискванията на Наредба № 15/10.11.20105г за реда и условията на регистрация за земеделска и горска техника /отм. с ДВ бр.27/09.04.2010г/.

        Това възражение е неоснователно.

        Съгласно цитираната по-горе Наредба/отм и действала към датата на сключване на договора за лизинг, комбайнът е земеделска техника, която се регистрира от регионалните служби на контролно-техническата инспекция /РС на КТИ/.

        Съгласно чл.2 ал.3 от същата Наредба /отм/, собствениците регистрират техниката в РС на КТИ по настоящ адрес за физически лица и по адреса на съдебната регистрация- за юридическите лица и едноличните търговци, в 30- дневен срок от придобиване на собствеността.

        Според чл.2 ал.6 от Наредбата/отм/, първоначална регистрация се извършва въз основа на подадено заявление от собственика или упълномощен негов представител до ръководителя на РС на КТИ.

       Разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредбата/отм/ урежда, че в употреба се допуска само регистрирана техника.         

       В т.4.3 от ОУ  по договори за финансов лизинг с юридически лица, е уредено, че ако активът е МПС, преди доставката лицингодателят се задължава да регистрира актива пред съответните отрани за контрол за движението по пътищата, на името на лицингодателя за сметка на лизингополучателя. Уредено е също, че при предаване на актива на лизингополучателя, лизингодателят му представя пълномощно за управление на актива на територията на Република България.

       Дали ищецът е изпълнил задължението си да регистрира в законния срок лизинговата вещ пред РС на КТИ, което според ответника е довело до невъзможност за ползване на вещта, е  ирелевантно, доколкото ответникът не е прекратил договора чрез развалянето му поради виновното неизпълнение на договорно задължение  от страна на ищеца, а именно: да му предаде годен за ползване актив. За тази негодност на актива, ответникът го уведомил писмено през м.юни.2014г- шест години след сключване на  договора за лизинг, през което време  е  ползвал вещта.

       От друга страна, на 22.07.2008г страните по договора подписали приемо-предавателен протокол, в който удостоверили, че лизинговата вещ е годна за утотреба, а ответникът  приел да ползва вещта без възражения. Едва през юни 2014г той уведомил ищеца, че без въпросната регистрация пред РС на КТИ, вещта е неизползваема, което не може да обоснове извод за недължимост на неплатените лизингови вноски за  периода м. януари- м.юли 2013г, а  също за лихвата и неустойката  по договора за лизинг.

        Изпадайки в просрочие да плати лизинговите вноски, дължи не само лихва за забава, но и неустойка по чл.2.13 от договора, в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума, на базата на действителия брой дни забава.

       Щом тези вноски са дължими и неплатени на падежа, длъжникът е изпаднал в забава и поради виновното му неизпълнение, на основание чл. 87 ал.1 от ЗЗД и т.12.1 от ОУ, ищецът е развалил договора за лизинг.         

       Вземането на кредитора-ищец произтича от последиците на разваления договор за финансов лизинг, свързани със задължението на длъжника-ответник за върне полученото по договора.

       На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото, възлизащи в размер на  4 668 лв, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи : 1 440лв- д.т. и 3 228лв- платен  адв. хонорар.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че "АГРО и ИНВЕСТ"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.“Даме Груев“34-В-11, представлявано от управителя И.Й.И., ЕИК 119111738,  дължи  и следва да  предаде  на „И АР БИ ЛИЗИНГ"ЕАД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.“О.П.“ **, представлявано от Изпълнителните директори Р.Х. Й. и Г.И.Г., с ЕИК 131306380 и съдебен адрес:***, офис *, чрез адв.Д.М., следната  отдадена на лизинг вещ,  представляваща: зърнокомбайн , марка Acros, модел 530, с рама001322, двигател80258026., за предаването на която, на  основание  извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг №005738-001/17.07.2008г, и за разноски в размер на 3 372лв, по ч.гр.д № 2/2016г на СлРС е  издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.5  ГПК  и  изпълнителен лист.

 

          ОСЪЖДА АГРО и ИНВЕСТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“Д.Г.*-*, представлявано от управителя И.Й.И.,  ЕИК 119111738 да заплати на „И АР БИ ЛИЗИНГ"ЕАД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.“О.П.“ **, представлявано от Изпълнителните директори Р.Х. Й. и Г.И.Г., ЕИК 131306380,  сумата 4 668 лв, представляваща разноски по делото.

 

          Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: