Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 28.04.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  152   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 186/11.03.2016г. по гр.д. № 2336/2015г. на Сливенския районен съд, с което е осъден Д.П.В. ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.И. – З. ЕГн ********** *** сумата от 7000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 19.05.2014 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането до нейното изплащане, както и сумата от 1050лв. представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на иска, като искът в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от особения представител на ответника, в която се твърди, че постановеното решение е необосновано. Изводите на съда относно инцидента са правилни с оглед доказателствата представени по делото, но присъдения размер за обезщетяване на неимуществените вреди не е справедлив. По делото не са представени доказателства относно здравословното състояние на ищцата непосредствено след инцидента, а съдът е приел, че тя е преживяла ужас и уплаха и е с влошено здравословно състояние като тези изводи са направени единствено и само на основание на разпит на свидетел. Първоинстанционният съд не е отчел признанието на ищцата с влошените отношения с ответника от2011 г., както и това, че през последните дни преди инцидента те са се карали непрекъснато. Така инцидента на 19.05.2015 г. не е внезапен и единствен. Присъденото обезщетение е явно завишено и несправедливо поради което се иска да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да бъде намалено обезщетението до справедливия размер съобразно практиката на съдилищата. 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява особен представител, който поддържа жалбата като сочи, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лева.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността та подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е установено извършването на противоправно деяние от  ответника, за което е било образувано наказателно производство приключено със сключено споразумение по реда на НПК. Съгласно  чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3-та от същия член постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Това означава, че правните последици на одобреното от съда споразумение за решаване на наказателното дело се приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. Последната е задължителна за настоящия съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/.

Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 413, ал.2 от НПК.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

Районният съд е приел, че в резултат на виновното и противоправното поведение на ответника, като пряка и непосредствена последица са причинени на ищцата неимуществени вреди изразяващи се в преживян стрес, уплаха, влошаване на здравословното състояние и последващо безпокойство. Така е приел, че справедливия размер на обезщетението за репариране на причинените неимуществени вреди се явява сумата от 7000лв. Изводът на съда е законосъобразен и обоснован, тъй като се основава на събраните по делото доказателства. Неоснователно е твърдението в жалбата, че следва да бъдат игнорирани свидетелските показания. Безспорно е, че разпитаната по делото свидетелка не е в близки роднински отношения с ищцата, но я познава отблизо, поради това нейните показания свързани с причинения стрес, уплахата, срива в психиката на ищцата безспорно не могат да бъдат игнорирани. От тях е безспорно, че след инцидента ищцата се затворила, страхувала се е, появили са се здравословни проблеми, наложила е ограничение в социалните си контакти поради изпитвания страх, посещавала е психолог, за да преодолее това свое състояние. Касае се за продължителни психически страдания, които не са отшумели и към настоящия момент.  Поради това присъденото обезщетение се явява дори занижено, но поради липса на процесуална възможност като краен резултат следва да бъде потвърдено решението на районния съд.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива  не следва да бъдат присъждани  за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/11.03.2016г. по гр.д. № 2336/2015г.  на Сливенския районен съд.

 

         ОСЪЖДА Д.П.В. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд държавна такса за тази инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева както и сумата от 510 / петстотин и десет/ лева, представляваща направени разноски за особен представител пред тази инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: