Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.07.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

МЛ.С.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 154 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. Х. пълномощник на Ми № 10-А-3 против решение № 162/19.02.2016 г. по гр.д. № 3077/2015 г. на Сливенски районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Н. С.П. родено на *** г. ЕГН ********** на бащата С.П.С. ЕГН ********** ***. С обжалваното решение е определено местоживеене на непълнолетното дете Н. при бащата С.С., определен е режим на лични отношения между майката М.К. и детето Н. и жалбоподателката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от влизане на решението в сила до навършване пълнолетие на детето или настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Решението е обжалвано изцяло като е посочено, че същото  е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че за настъпилото отчуждение между детето Н. спрямо бащата основно са допринесли майката и сестрата на детето. Във връзка с това счита, че съдът неправилно е игнорирал значими обстоятелства, които очертават родителския капацитет на бащата да общува пълноценно с детето страдащо от разстройство от аутистичния спектър. Посочва се, че благодарение на усилията на майката детето е показало значително подобрение в поведението си, както и че е налице силна емоционална привързаност към майката и сестрата. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е преценил родителския капацитет на бащата и че само неговото желание не е достатъчно, за да се приеме, че той е подготвен да упражнява родителските права. От друга страна е посочено, че живеенето на майката в чужбина само по себе си не е факт, който да обоснове промяна в родителските права, както е приел съдът. Мотивите на майката да заживее в чужбина са свързани с желанието й да подсигури финансово детето. И макар и отдалечени, майката и детето поддържали нормални отношения. На следващо място в жалбата се сочи, че след като бащата има определено негативно отношение към по-голямото си дете, което нарича „асоциално момиче“, „вманиачила се е като родител“ , няма никаква гаранция, че той ще успее и ще има друго по-положително отношение към детето Н.. Страната счита, че съдът не се е съобразил при преценка интересите на детето със заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. По-конкретно вещото лице д-р С. в с.з. била заявила, че всяка промяна в ежедневието на детето Н. би довело до нарушаване на неговия ежедневен ритъм. Освен това тя е посочила, че състоянието на детето е такова, че то по принцип няма нужда от контакти с външния свят, по-скоро не може да осъществява такива. С оглед на изложеното жалбоподателят посочва, че съдът не се е съобразил с интересите на детето при постановяване на решението си, а освен това неправилно бил приел, че детето ще живее при баща си в гр.С., ул.“Я. С.“ № * ап.* без да е установено по категоричен начин, че бащата живее постоянно в това жилище. В исковата молба бащата бил посочил като свой адрес жилището си в кв.“Клуцохор“, а освен това по делото се било установило, че той живее преимуществено в с.Струпец. Въобще не било ясно къде ще се отглежда детето. На следващо място се съдържат оплаквания за датата от която се дължи издръжка. Страната счита, че издръжка следва да се дължи от момента, в който детето заживее при другия родител. Жалбоподателят посочва, че решението е постановено в противоречия с практиката на ВКС, в противоречие с решенията по чл. 290 от ГПК, както и задължителните указания в ППВС № 1/1974 г., които не били загубили своето действие.  Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение и въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати разноски за двете инстанции.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивината жалба от адв.П. пълномощник на С.П.С. ***. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. При постановяване на решението първоинстанционния съд се бил съобразил с всички доказателства. Посочено е, че по делото се било установило по безспорен начин, че родителското отчуждение между бащата и детето Н. е продиктувано и поддържано не само от неговата майка, но от по-голямата му сестра, на която са поверени грижите за него, която имала определено тенденциозно отношение към бащата. Въззиваемият счита, че не отговаря на истината твърдението, че бащата няма подготовка за общуване със сина си, всъщност до предходната година бащата е живял със семейството и се е грижил за детето. Посочено е, че от изготвената комплексна експертиза се установява, че е препоръчително да се поддържа връзката между бащата и момчето, както и че в тази възраст бащата е необходим модел за мъжко поведение. От изготвената оценка на родителския капацитет било видно, че въззиваемият притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. Освен това от изготвения социален доклад било видно, че сестрата Г. не разполага с достатъчен родителски капацитет да полага родителски грижи за Н. и не е в него интерес да бъде отглеждан от нея. Тъй като тя е с влошени отношения с всички близки роднини на практика е липсвала всякаква подкрепяща среда. Въззиваемата страна счита, че детето се нуждае от непосредствени родителски грижи още повече с оглед неговото заболяване и че не може майката да поддържа нормални взаимоотношения с него ползвайки съвременни комуникационни средства. Било невъзможно майката да помогне от разстояние в случай, че детето от стрес получи припадъци. В същото време въззиваемият заявил, че пряко ще упражнява родителските права и детето ще бъде под негова постоянна грижа. Страната счита, че в интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от бащата, тъй като той би могъл да ги осъществява лично, да му осигурява повече външни контакти, да се преодолее симптома на родителско отчуждение. От друга страна счита, че категорично е налице промяна в обстоятелствата при които е определен режима на упражняване на родителски права и лични контакти, тъй като майката е заявила, че независимо от изхода на делото няма да остане в страната и да упражнява родителските права, а само ще изпраща средства на дъщеря си. На следващо място страна посочва, че майката наистина е полагала изключителни грижи за детето, но към момента това има и обратен ефект, тъй като обгрижвайки го всячески започва да пречи на неговото развитие. Детето се отглеждало абсолютно в стерилна среда, в която всичко се върши от майката и сестрата. Детето по този начин без самостоятелност се чувства неуверено. Жалбоподателят заявява, че и към настоящия момент продължава да се грижи за децата си като ежемесечно заплаща сметките ми за ел.енергия, като счита, че това е негов морален дълг. Моли да се потвърди решенето, моли да се приемат като доказателства квитанции за платена ел.енергия за м.февруари 2016 г. и за м.март 2016 г.

В съдебно заседание въззивницата К. не се явява. Представлява се от адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. В подробна писмена защита излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение и за това, че не е в интерес на детето Н. да бъде променено упражняването на родителските права, като същите бъдат предоставени на бащата. Страната счита, че в случая наличието на родителско отчуждение всъщност е следствие на самото заболяване на детето Н., а не последица от въздействието на майка му и сестра му. Посочва се, че по делото не са установени конкретни факти, които да доказват, че майката е допринесла за отчуждаването на детето. Същата осъзнавала, че детето има нужда от бащата, но той не намирал подход към него. В защитата се посочва, че не е основание за промяна на мерките и факта, че майката е заминала на работа в чужбина, тъй като детето живеело при сестра си и било обезпечено от нейните грижи, внимание и контрол. Страната счита, че не е в интерес на детето да се допусне промяна на режима на родителските права. На следващо място са изложени съображения, че определеният режим за лични контакти с майката е неправилен, тъй като същата живее и работи в Англия и няма възможност да взема детето при себе си всяка събота и неделя. Би следвало режимът да бъде определен за по-редки, но по-продължителни периоди. Отново страната е изразила становище, че неправилно е определена издръжката, която майката е осъдена да заплаща на детето Н. и същата следвало да се дължи от привеждане в сила на решението. Моли се да се отмени обжалваното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемият С. се явява лично и с адв.П., който оспорва въззивната жалба , поддържа отговора по нея и моли съдът да постанови съдебен акт съобразно него. В подробна писмена защита адв.П. излага съображения за правилността на първоинстанционното решение. Посочва че отново по безспорен начин във въззивна инстанция се установило, че въззивницата няма намерение да се върне в страната и да упражнява лично родителските права, които са й присъдени, а че разчита детето да бъде отглеждано от дъщерята Г., която нямала родителски капацитет. Страната счита, че не следва да се вземат предвид показанията на дъщерята Г., тъй като в качеството си на свидетел тя дава неверни показания относно становището на свид.Г., за това какви са взаимоотношенията между С.П. и неговият син Н., и по-конкретно за това, че психологът Г. бил посочил, че никога не е съществувала емоционална връзка между Н. и баща му, и че ако той би могъл да осъществи такава трябва да получи Нобелова награда. Страната счита, че в интерес на детето е да бъдат предоставени родителските права за упражняване на бащата, тъй като единственото отрицателно проявление би било, че детето ще промени средата си, в която живее, но ще има много положителни страни, а и за него ще се грижи баща му, човек притежаващ нужния родителски капацитет, ще се работи в екип съвместно психолози и родител за преодоляване на дефицитите на детето в социалните взаимоотношения и комуникацията с други хора, ще му бъде показан друг положителен, мъжки, модел на поведение, детето няма да бъде ограничавано в личните си контакти, ще се предприемат необходимите действия детето да стане максимално самостоятелно. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Страната не желае да бъдат присъдени деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.03.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.03.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От изслушването на въззивницата К. съдът установи, че същата е заминала за чужбина с идеята да работи и да осигурява средства за семейството, в частност за да събере средства и да изкупи дела от апартамента, в който живеят и който е съсобствен с въззиваемия С.. К. посочва, че трябва да продължи да работи в чужбина и няма възможност да се върне. Същата се надява, че в по-късен етап детето би могло да отиде да учи при нея, където да завърши висшето си образование. Майката подробно сподели данни за трудното детство на детето Н. и за нейните усилия той да преодолее вродените си задръжки и да води един по-интегриран социален живот. Същата посочи, че грижите основно са били полагани от нея, като бащата С. е финансирал семейството. Майката счита, че по принцип с ежедневните грижи по отношение на Н. бащата би могъл да се справи, но ще има проблеми с общуването помежду им. Тя изрази опасения за това, че неразбирателството между бащата и сина ще е последица от опитите на бащата да ограничава детето и от неговия стремеж към свобода и независимост.

От изслушването на бащата С. съдът установи, че същият е загрижен за здравето и живота на детето си Н., но тъй като е препятстван в контактите си с него, най-вече от дъщерята Г., изпитва силно безпокойство за състоянието на детето, тъй като няма непосредствен поглед върху него. Бащата призна, че основните грижи са били полагани за детето Н. от неговата майка и това е била причината той да се съгласи първоначално родителските права да бъдат предоставени за упражняване на нея. Бащата посочи, че въпреки раздялата с майката на детето е положил всички възможни сили да й осигури работа в България и тя да не замине на работа в чужбина, тъй като по този начин тя не би могла да се грижи за детето Н.. Бащата счита, че между него и детето Н. съществува емоционална привързаност, която е била от преди раздялата му с майката. Сегашното му отрицателно поведение бащата счита, че е причинено от влиянието на сестрата Г. и на майката, които убеждават детето Н. да не иска срещи с баща си, нито да иска да получава каквато и да е помощ от него. Бащата счита, че ако родителските права по отношение на детето Н. бъдат предоставени за упражняване на него той би могъл да му осигури една по-спокойна среда, в която то да се среща с по-разширен кръг от хора, като в същото време бащата не би го лишавал от свободни срещи с неговата сестра Г. и с майка му. Той счита, че е безотговорно да остави детето да бъде отглеждано от Г. и че той трябва да го отглежда защото няма друг избор.

От представените по делото квитанция за платена ел.енергия за м.февруари-март 2016г. се установи, че за жилището, обитавано в момента от децата на въззиваемия – Н. и Г., бащата заплаща дължимата сума за електроенергия за този период.

Настоящият съдебен състав изслуша детето Н. в защитена среда, т.нар. „синя стая“. При разговора с психолога Л.С., осъществила личния контакт с детето, то сподели че ежедневието му е свързано с ходене на училище, учене на уроци, занимания с компютър и телефон, тренировки, любими занимания с рисуване, редовни срещи с психолог и почти никакви контакти с други връстници извън училище. Детето споделя за един единствен приятел Д.Х., който на времето го е бил предал, но по-късно се бил подобрил. Желанието на детето е да продължи да живее със своята сестра Г., тъй като тя и майка му го разбират, обичат, ценят всичко негово и дават най-доброто за живота му. Детето сподели, че със сестра си мечтае да види града, в който е майка им, би искал да учи там, но баща му не бил съгласен с желанието му. Детето посочи, че не желае да живее с баща си, тъй като същият го бил манипулирал, обвинявал майка му и сестра му, че говорят глупости, упражнявал спрямо него леко физическо насилие, като го удрял по ръцете, по половите органи, по главата и много стискал с нокти по главата. Споделя за опити на бащата да му даде череши, пари и за неговото нежелание да ги приеме, тъй като по този начин баща му се опитвал да се сближи с него и да изгради доверие, но той не желаел това. Н. посочи, че баща му му казва, че го обича, и че неговите приятели и роднини - майка му, брат му, хората от селото където живее също го обичат. Той обаче счита, че те не го обичат, и че считат, че майка му и сестра му са излишни за него. Детето изрази отрицателно отношение към всичките си близки. Н. сподели, че баща му желае да го контролира. В същото време посочи, че баща му се смятал за перфектен баща, а това не било изобщо така, тъй като той смятал майка му и сестра му за лоши.

Психологът С. в заключение посочи, че по време на изслушване детето е било спокойно, като е имало приповдигнато напрежение в моментите когато разговорът е бил за бащата.

В допълнително представения доклад относно осъществена правна процедура „Изслушване в синя стая“ на детето Н. П. от Сдружение Институт по социални практики и дейности е отразено, че по време на изслушването, когато са били засегнати теми, касаещи взаимоотношенията с баща му, се е наблюдавало значително повишено телесно напрежение на момчето. Тази тема го засягала по много емоционален начин и той реагира с повишено телесно напрежение, жестикулиране, експресивна мимика, подчертана категоричност в тона и начина на изказване. Отразено е, че детето се страхува от баща си, когато бащата контактува с него в директен контакт. Н. използвал конкретно повтарящи се думи и изрази, за да опише негативните си преживявания по тази тема. По отношение на майката детето отговаряло без да се задържа прекалено дълго в темата, като се наблюдавала тенденция към идеализиране на майката, основаваща се на интерпретацията на детето, че тя е родителят, който е загрижен за развитието, благосъстоянието, духовните му нужди и стремежи.

От представените по делото справки от МОН е видно, че детето Н. е класирано по четвърто желание в ГПЗЕ „Захари Стоянов“, както и в Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен.

Съдът изслуша свидетелите Г.С., П.Г., вещите лица – М.Б., д-р С., както и социалният работник К.. С изключение на показанията на свид.Г.С. съдът изцяло кредитира останалите показания, тъй като счита, че лицата, които са ги дали са незаинтересовани от изхода на делото, компетентни и свидетелстващи за личните си впечатления от казуса. Съдът счита, че в по-голямата част не следва да кредитира показанията на свид.Г.С., тъй като тя очевидно си позволи умишлено да въвежда съда в заблуждение, като свидетелства, че свид.Г., в качеството му на психолог на детето Н., изрично й е казал, че никога не е съществувала връзка между бащата и сина, че ако той успее да изгради такава трябва да му дадат Нобелова награда, както и че за детето Н. е противопоказано да посещава психолози, тъй като на него му трябва свобода, а такива програми са му противопоказани. Съдът кредитира показанията на свид.Г.С. само в частта, в която тя споделя за ежедневните занимания на детето Н., за това че същият е в състояние да си закупи определени продукти от магазина, да си приготви сандвич и по нейни указания да извърши определени домакински дейности, като пускане на прахосмукачка.

От разпита на социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Сливен К. се установи, че случаят на детето Н. е отдавна познат на социалните работници, като няколко години, различни от тях са се опитвали да окажат помощ и подкрепа на семейството под различни форми. Социалният работник беше притеснен от обстоятелството, че след заминаване на майката в чужбина са били изключително затруднени срещите и с детето Н.. Тя посочи, че нито един път не е успяла да проведе самостоятелна среща с детето, каквото е обичайната практика на социалните работници, без преди това да е говорила и получила разрешение от сестрата Г.. Според нея тя изключително затруднява срещите на социалните работници, осъществяването на тяхната работа, както и умишлено създава негативен образ у детето за неговия баща, като по този начин се постига синдрома на родителско отчуждение между детето и бащата. Социалният работник сподели впечатление, че при срещата си с детето Н. то непрекъснато е търсило одобрение на своите отговори от сестра си Г.. Според нея по начина, по който се отглежда детето то няма мъжки модел на поведение. Сестра му ограничава кръга на неговите приятели и непрекъснато настройва детето отрицателно към бащата. Социалният работник изказа становище, че сестрата Г. не притежава родителски капацитет за отглеждане на детето Н.. От друга страна г-жа К. изрази положително становище по отношение на родителския капацитет и възможностите на въззиваемия С. да отглежда детето. Тя посочи, че лично е посетила жилището на въззиваемия на ул.“А.З.“ № * ап.*, където е видяла ново, ремонтирано жилище, със специална стая за Н.. Тя посочва, че бащата е изключително заинтересован за здравето и развитието на детето, търси контакт със социалните работници, и че би бил добър пример като мъжки модел за поведение за Н.. Социалният работник посочва, че е издала направление за дългосрочна работа към центъра за психологическа подкрепа, където работи като психолог свид.Г. и че счита, че работата на психолозите с него ще повлияе положително върху развитието му, включително и по отношение връзката родител-дете. Тя е категорична, че е налице синдром на родителско отчуждение и че той трябва да бъде преодолян.

Изслушан е пред въззивна инстанция психологът М.Б., която заяви, че поддържа представената пред първа инстанция експертиза. Тя посочва, че в интерес на детето Н. е то да общува, както с майка си и сестра си, така и със своя баща. Отделянето му само с майката и сестрата или само с бащата би било неправилно, тъй като такова семейство би било дисфункционално. Според нея Н. е с ограничени контакти, ниска себеоценка, емоционално неустойчив, изпълнителен, дисциплиниран, подчиняем. Тя счита, че за него е необходимо да контактува с мъжката половина на семейството, тъй като към момента липсвал мъжки модел на поведение. Според психолога детето заявявало, че не желае контакти с баща си, но не съобщавало и не можело да каже конкретна причина, заради която не желаело нито да вижда, нито да бъде с баща си. В неговите разкази липсвал конкретен пример с агресивно отношение на бащата към него. Според нея прекалената добронамереност и грижовност на сестрата може да изиграе лоша шега на Н., тъй като тя ограничава неговите връзки. Н. бил изключително привързан към сестра си, както и към майка си. Сестрата изпълнявала ролята на майка в момента, но това заместване не било пълноценно. Детето се нуждаело от присъствието на баща си в живота му. Според вещото лице не е нормално едно 14-годишно дете да говори за баща си като „това е този“, „това е С.“, „това е някой си“, като това говорило за наличието на патологични взаимоотношения, които не са в полза на детето. Вещото лице е посочило, че синдрома на родителското отчуждение се отразява върху психиката на детето и че този, който отглежда детето би следвало не само да не насажда такива отношения, а и да се стреми да ги коригира. Тя счита, че при работа с детето е възможно да има подобрение в неговото развитие по отношение на изпитваните затруднения в социалните взаимоотношения, в комуникацията и поведението.

Изслушаното пред настоящата инстанция вещо лице психиатър д-р С. заяви, че поддържа експертното заключение, представено пред РС. Тя посочи, че Н. страда от разстройство от аутистичния спектър, като до момента той е бил отглеждан от майка си и са положени изключителни грижи от нейна страна. Вещото лице счита, че продължителното отсъствие на майката от страната няма начин да не се отрази върху детето и че тя не може да му помогне от разстояние, поради което бащата би следвало да поеме неговото отглеждане. Вещото лице е категорично, че сестрата Г. няма родителския капацитет, за да осъществи грижите за детето и това трябва да направи бащата, като промяната в ежедневието на детето следва да настъпи постепенно, за да може то да свикне с новите условия. В интерес на детето би било то да има контакти със сестра си и с майка си към които е привързано. Според нея при разговорите с детето то е говорило със заучени фрази и речта му е била много стереотипна. За връзка с родител при дете с такова нарушение на развитието не можело да се говори за класически случай на пълноценност, но детето се привързвало към хората, които го заобикаляли. Вещото лице счита, че детето е изпитвало привързаност към бащата преди да се раздели семейството, както и че най-вероятно то ще изпита затруднения при промяна на учебното заведение, което му предстои, както и при евентуална промяна на семейната среда, но това би могло да се преодолее с помощта на психолози. Според нея Н. не би могъл напълно да преодолее дефицитите в общуването си и да стане напълно самостоятелен, но може да се работи с него в тази насока и че то и към момента вече е постигнало много.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, както и на фактическата обстановка, изложена в мотивите на РС, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, но разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съдът разглежда събраните по делото доказателства, изхождайки изцяло от идеята, че следва в максимална степен да защити интересите на детето Н.. Очевидно е, че макар и заинтересовани двамата родители не са в състояние да намерят компромисен вариант, по който да се упражняват родителските права, спрямо Н., което налага съдът да вземе отношение по въпроса налице ли са основания за промяна режима на упражняване на родителските права.

В настоящия случай родителите на Н. са били постигнали общо съгласие по въпросите относно отглеждането и възпитанието му. С протоколно решение от 16.12.2014г. по гр.д. № 3573/2014г. на СлРС въззивницата и въззиваемият са сключили спогодба, съобразно която родителските права спрямо детето Н. да бъдат упражнявани от майката М.К., местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес гр.С., ул.“Р. Ж.“ *, бащата да осъществява лични контакти с детето, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Към момента на сключване на това споразумение родителите са били разделени, майката е била в България и е полагала непосредствени грижи за детето. Към момента на депозиране на настоящата искова молба майката трайно се установила да живее и работи във Великобритания и заявява, че няма възможност да се завърне в страната и лично да участва в полагане на грижи за детето Н.. На практика непосредствени грижи за него полага пълнолетната му сестра Г.. Към момента Н. изпитва силно негативно отношение към баща си и не желае да се среща с него. Бащата не е в състояние нито да осъществява личните си контакти с детето, нито да участва по какъвто и да било начин в неговото отглеждане и възпитание.

С оглед на изложеното съдът счита, че по категоричен начин е установено, че спрямо първоначално определения режим на упражняване на родителски права са настъпили нови обстоятелства, които налагат неговото изменение.

Майката на Н., въззивница в настоящото производство, макар и в годините да е полагала изключително много усилия и грижи за отглеждането, възпитанието и социализирането му в обществото, към момента не полага грижи за него поради трайното си отсъствие от страната и нежеланието си да се завърне. Съдът не може да приеме, че тя е в състояние да полага нужните грижи за детето „дистанционно“, чрез съвременните средства за комуникация.

Никакви съмнения няма, че сестрата Г., която макар и да се възприема като заместница на своята майка не разполага с нужния родителски капацитет за отглеждане на Н.. Няма спор, че между нея и Н. съществува силна връзка на привързаност, но тя с поведението си му влияе отрицателно, като има съществен принос за възникването на т.нар. „синдром на родителско отчуждение“. Г. ограничава Н. във връзките му с баща му, с останалите роднини, със социалните работници и с поведението си не съдейства за разширяване на неговия социален кръг. Според заключението на вещите лица „синдромът на родителско отчуждение“, което категорично е налице в този случай, е форма на психическо насилие спрямо детето. От една страна ограничителната грижа на сестрата и от друга страна настройването против бащата влияят отрицателно върху развитието на детето Н.. То има нужда да излезе от тази затворена среда, да има мъжки модел на поведение /предвид своя пол/, да създаде контакти с други свои роднини /не само майката и сестрата/, да разшири кръга на контакти в цялост. Съдът намира, че това може да бъде извършено при една целенасочена грижа от страна на бащата.

По отношение на бащата не се установиха никакви застрашаващи психическото или физическото развитие на Н. фактори. Съдът намира, че той е отговорен и заинтересован родител. Действията, които към момента е предприел за промяна на режима на родителските права, са мотивирани основно от  настъпилата промяна в живота на детето, а именно от дезаинтересоването на майката от неговото отглеждане. Именно грижата му като родител е била основополагаща в съгласието му първоначално родителските права да бъдат предоставени на майката, тъй като в годините тя основно е била поела грижите за отглеждането на детето. Опасенията на бащата, че към настоящия момент не се полагат нужните грижи за Н. са в основата на исковата му претенция. Съдът не се съмнява в твърденията му, че той не би поискал смяна на режима на родителски права ако майката и към момента беше в България и лично ги упражняваше.

С оглед защита интересите на детето Н. съдът счита, че родителските права спрямо него следва да бъдат упражнявани от баща му С.С. до настъпване на нови обстоятелства, които да мотивират друг извод на съда. Като взе предвид изказаното становище от вещите лица д-р С. и М.Б., както и становището, изразено от психолога свид.П.Г. и това на социалния работник К. съдът счита, че следва да отправи препоръка към двамата родители, С.С. и М.К., да се опитат лично, както и с помощта на психолози, по най-плавния начин да проведат промяната на местоживеенето на Н. от дома на майка му в дома на баща му. Съдът препоръчва на въззивницата К., както и на свид.Г.С., с оглед запазване спокойствието и постигнатите положителни резултати в развитието на детето Н., да не изразяват отрицателно и негативно отношение към бащата С.С., а да се опитат да му съдействат при установяване на детето Н. за живеене при него. Тъй като не може да определи конкретен срок, в който да се осъществи преходът от жилището на майката в жилището на бащата, съдът не се ангажира с даването на изрични указания за това. Препоръчва първоначалните срещи между бащата и Н. да бъдат осъществявани в присъствието на психолог и по възможност в присъствието поне на сестрата Г., а ако е възможно и на майката.

Съдът намира, че не е основателна жалбата на възивницата и по отношение на оспорването на определения режим на лични отношения. Първоинстанционният съд е постановил решение в тази част, което е съобразено с обичайната практика. Нито той, нито настоящият съдебен състав биха могли да съобразят своето решение с абстрактни и неконкретни изисквания за режим на лични контакти, съобразно времето в което въззивницата е в България. Те не са конкретизирани като период и време, но все пак съдът счита, че бащата не би попречил на майката да осъществява когато и колкото иска лични срещи с Н..

Решението за определяне на режим на лични отношения подлежи на принудително изпълнение от момента в който влезе в сила и от този момент детето Н. следва да живее при баща си, съответно майката от този момент следва да заплаща месечна издръжка. В този смисъл е и постановеното първоинстанционно решение, поради което не следва да бъде изменяно.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна, но тя не претендира такива, поради което не следва да бъдат присъдени.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/29.02.2016 г. по гр.д. № 3077/2015г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.