Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 73

 

гр. Сливен, 19.05.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.   НИНА КОРИТАРОВА  

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  155   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 30/09.02.2016г. по гр.д. № 252/2015г. на Новозагорския районен съд,с което е допуснат до делба недвижим имот представляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор № 51809.503.3410.1.2 жилище с идентификатор № 51809.503.3410.1.2 по КККР одобрени със заповед РД 18-56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК – жилище апартамент с площ от 95 кв.м заедно с прилежащи части ½ ид. части от избени помещения ½ ид. части от тавански помещения и ½ ид. части от общите части на жилищната сграда при описани съседни самостоятелни обекти  като делбата е допусната между К.Г.И. ЕГН ********** *** и И.Г.И. ЕГН ********** ***1 при квоти по ½ ид. части за всеки от тях. Със същото решение не е допусната съдебна делба между двамата на поземлен имот с идентификатор 518109.503.3410 при описани съседи, като иска е отхвърлен като недопустим. 

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на К.Г.И., с което решението е обжалвано в частта с която не допуснат до съдебна делба поземления имот.  Сочи, се че решението е неправилно и незаконосъобразно. Спорният въпрос е дали дворното място е обща част по смисъла на нормата на чл. 38 ал.1 от ЗС или е обща вещ , притежавана в режим на съсобственост по смисъла на чл. 30 от ЗС. Сочи се, че съсобствеността върху общите части има акцесорен характер и след като съдът е допуснал до делба съсобствения втори етаж при равни квоти то така е следвало да определи и дворното място като обща между съделителите. Изградената в дворното място триетажна сграда е изключена от режима на етажна собственост и за нея са прилагат разпоредбите на ЗС на чл.30 ал. 3 от ЗС чл. 31аол.1 от ЗС и чл. 32 от ЗС. В настоящия казус дворното място не е обща част по естеството си, а може да бъде обща част по предназначение и би могъл да бъде променен по общото съгласие на съсобствениците или по разпореждане на закона като се сочи, че такова съгласие на съсобствениците има. Сочи се, че дворното място не може да бъде разделено реално на два самостоятелни парцела, но съдът е следвало да допусне дворното място до делба като обща прилежаща вещ като разпредели дворното място между съделителите,а именно по ½ ид. част за всеки от тях поради това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част ида се постанови ново, с което да бъде допуснат до делба имотът.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Наведените в жалбата доводи са несъстоятелни са несъстоятелни и не почиват на нормативната уредба , а районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, поради което се иска то да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представителя по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представителя по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Делбата на съсобствен недвижим имот е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗС, когато дворното място представлява обща част, тъй като в него съществуват сгради, принадлежащи на различни собственици, притежаващи идеална част от терена./Решение № 27 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 140/2008 г., IV г. о., ГК/.

Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато нарушение на материалния закон -  чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като между страните не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост на всяка от тях върху отделен етаж от триетажната сграда, което обуславя извода за статута на дворното място като обща част на създадената етажна собственост. Законът не е предвидил изключения за този му статут съобразно площта, разположението на сградата и достъпът до нея, както неоснователно поддържа въззивникът, поради което и изводът, че тази обща част на всички съсобственици не подлежи на делба, е правилен и в съответствие със съдебната практика, на която се е позовал съдът. Освен това е безспорно, че не могат да бъдат обособени самостоятелни имоти .

По принцип делбата на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на  чл. 38, ал. 1 от ЗС, е недопустима, но ако общото дворно място бъде разделено на нови парцели /УПИ/, във всеки от които попадат сгради, лична собственост на отделни съделители, в тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. В тази хипотеза, ако в единия парцел има хоризонтална или вертикална етажна собственост, дворното място ще представлява обща част само по отношение на собствениците, притежаващи отделни обекти в него и те не биха могли да прекратят тази съсобственост чрез делба. /Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о/.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/09.02.2016г. по гр.д. № 252/2015г. на Новозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Г.И. ЕГН ********** *** да заплати на И.Г.И. ЕГН ********** ***1 сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: