Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.05.2016 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети май през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                          мл. с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 156  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 48/26.02.2016г. по гр.д. № 721/15г. на НзРС, с което е осъдено „ЗАД Армеец“ АД, гр. София да заплати на С.И.И. сумата 4 507 лв., представляваща обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306В023521 за застраховки Каско и Злополука от 17.10.2011г. за настъпило на 18.04.12г. застрахователно събитие „ПТП“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2015г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като недоказан до пълния му размер и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва в осъдителната част цитираното решение на СлРС, като твърди, че в нея то е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на  материалния и процесуалния закон. Заявява, че още в отговора на исковата молба изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът не се е произнесъл, поради което го преповтаря пред въззивната инстанция. Твърди, че правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност от датата на настъпване на събитието, съгласно чл. 197 от КЗ /отм./, която в случая е била изтекла преди предявяването на исковата молба. Освен това развива и аргументация по съществото на спора, като твърди, че съдът неправилно и в противоречие с ОУ за застраховка на МПС „каско“, действала към датата на сключване на договора е осъдил ответника да заплати остатъка до 8 000 лв. – застрахователната сума на МПС. Съгласно ОУ застрахователят дължал обезщетение след приспадане на запазените части от автомобила и това е горната граница на обезщетението. Също така от него следва да се приспадне и дължимата вноска от разсрочената застрахователна премия. Също така неправилно е присъдена и лихва от подаването на исковата молба – ако е налице, както се твърди „тотална щета“, то лихва следва да се присъди само ако регистрацията на автомобила е прекратена и бъдат представени доказателства за това. Иска преразпит на вещото лице и поставяне на допълнителни въпроси към него. С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени в осъдителната част първоинстанционното решение и вместо това отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата и моли атакуваната част от решението да бъде потвърдена, претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че атакуваната част от решението е неправилна, поради което в нея то следва да бъде отменено.

Към момента ищецът разполага с активна процесуална легитимация в качеството му на единствен правоприемник на починалото застраховано лице – Т.М., като правоприемството е опосредено чрез първият, единствен наследник на последното при смъртта му – неговия баща, сам починал по-късно и оставил като свой наследник другия си син и брат на застрахования – ищеца С.И..

Безспорно е, че е възникнало на 17.10.2011г. валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество, като застраховател и праводателя на ищеца – Т.М.,  като застрахован, по застраховка „Каско“ на МПС за лекия автомобил, с участието на който е осъществено ПТП /при което застрахованото лице е и починало/, действала на 18.04.2012г., когато е настъпило застрахователното събитие.

Установено е и, че на 23.04.2015г. застрахователят, след като е определил застрахователно обезщетение от 3 617 лв., е приспаднал от него 124,85 лв. застрахователна вноска и е изплатил по банков път обезщетение на ищеца /като наследник на застрахования/ в размер на 3 492,15 лв.

С предявения на 11.08.2015г. ищецът претендира заплащане на сумата от още 4 527 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимото според него обезщетение в пълен общ размер на 8 000 лв., като твърди, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 193 ал. 4 от КЗ /отм./, поради което застрахователят дължи цялата действителна стойност на застрахования автомобил, която към момента на произшествието е била  8000лв.

С отговора на исковата молба ответното дружество, освен инвокираните възражения по същността на спора, е направил и възражение за изтекла погасителна давност, което първостепенният съд не е разгледал и обсъдил при постановяване на атакуваното решение.

Тъй като възражението е надлежно и своевременно отправено до съда, въззивната инстанция дължи произнасяне по него преди да разгледа спора по същество.

Настоящият въззивен състав намира, че възражението е основателно. Към момента на предявяване на исковата молба – 11.08.2015г. предвиденият в правната норма на чл. 197 от КЗ /отм./, която е приложима в случая, 3 годишен давностен срок е бил изтекъл. Разпоредбата е специална и има приоритет пред общите разпоредби, третиращи давността при други правоотношения.

Съгласно текста на същата правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие“. Тя има императивен, а не пожелателен характер и началният момент, с който се поставя в течение тригодишният срок е изрично и конкретно посочен. Така, в случая, това е 18.04.2012г. и той е изтекъл на 18.04.2015г. След тази дата за носителя на материалното право е затворена възможността да търси защита на накърненото си право по съдебен ред, тоест – правото на иск е погасено по давност. Следва да се посочи, че фактът на извършеното плащане от страна на застрахователя на сумата 3 492, 15 лв. на 23.04.15г. – пет дена след изтичането на срока, не променя горните изводи. Тъй като с сизтичането на давностния срок не се погасява самото материално право, а само възможността за съдебната му защита, то волевото изпълнение на задължението не е без основание, тъй като длъжникът може да престира по всяко време, но този акт не възстановява правото на иск на кредитора, щом то вече е било погасено. Няма данни да е извършено някакво правно действие, годно да спре или прекъсне теченето на давността.

Ето защо искът се явява неоснователен поради погасяване на правото да бъде предявен пред съда, което налага неговото отхвърляне без да се разглежда спора по същество. Отхвърлянето на главната претенция обуславя и отхвърлянето на акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху търсената сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява изцяло основателна и следва да се уважи.

Като е достигнал до обратни крайни правни изводи, решаващият съд е постановил неправилно  и незаконосъобразно решение в уважителната осъдителна част, която следва да бъде отменена и вместо това бъде постановено ново решение, с което искът бъде отхвърлен и за присъдената сума от 4 507 лв.

В необжалваната отхвърлителна част решението на НзРС е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи на ищеца, който следва да понесе своите както са направени и заплати на ответника такива в размер на  740 лв. за първоинстанционното производство, и в размер на 90, 15 лв.  за въззивното.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 48/26.02.2016г. по гр.д. № 721/15г. на НзРС в частта, с която е осъдено „ЗАД Армеец“ АД, гр. София да заплати на С.И.И. сумата 4 507 лв., представляваща обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306В023521 за застраховки Каско и Злополука от 17.10.2011г. за настъпило на 18.04.12г. застрахователно събитие „ПТП“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2015г. до окончателното изплащане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

 

П   О   С   Т   А   Н   О   В   Я   В   А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  С.И.И. ЕГН ********** ***, против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „С.“, ул. „С. К.“ № *  ЕИК 121076907, иск за заплащане на допълнително обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306В023521 за застраховки Каско и Злополука от 17.10.2011г. за настъпило на 18.04.12г. застрахователно събитие – ПТП за сумата от 4 507 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 11.08.2015г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА  С.И.И. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, гр. София направените разноски в размер на 740 лв. за първоинстанционното и в размер на 90, 15 лв. за въззивното производство.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: