Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 25.04.2016 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на двадесет и пети  април       през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 160 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД против разпореждането от 26.02.2016 г. по и.д. № 20158370400244 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие Сливенски окръжен съд, рег. № 837, с което са заличени като длъжници в изпълнителното производство лицата Н.Д.Д., Т.Д.Т. и Е.Д.Т.. В жалбата се твърди, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не са били налице условията за заличаване на посочените лица като длъжници. Жалбоподателят твърди, че той в качеството си на частен правоприемник на „Банка ДСК“, е правилно конституиран като взискател. Твърди, че с договор за цесия от 12.07.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД му е цедирала свои вземания, включително и вземането по договор за банков кредит и договор за поръчителство от 15.05.2007 г. срещу длъжниците Я.Н.Д. и Д.Т.Д.. Твърди, че първоначалния кредитор го е упълномощил да съобщи цесията на длъжниците и той е извършил това, като е изпратил до тях писма, с които ги е уведомил, а доказателство за това са известията за доставяне, като Д.Д. е получил известието лично, а известието до Я.Д. е отбелязано, че същата е починала. Счита, че надлежно е уведомил длъжниците за извършената цесия, поради което същата има действие спрямо тях и са налице условията да бъде предприето изпълнение спрямо двамата длъжници. Твърди, че тъй като в хода на изпълнителното дело длъжника Д.Т.Д. е починал, ЧСИ правилно е конституирал като длъжници неговите наследници – жалбоподателите в настоящото производство. Счита, че постановлението е незаконосъобразно и тъй като ЧСИ няма правомощия да се произнася по подобни възражения и да заличава длъжници, а единствено длъжникът може да се противопостави на плащането на новия кредитор, но тези отношения не касаят изпълнителното производство. Твърди, че липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати.  Значението на съобщението е с оглед на третите лица, но съдебният изпълнител е извън посочения кръг лица. С надлежното представяне на документите доказващи извършването на цесията той е длъжен да конституира новия взискател. Счита, че в случай, че длъжникът смята, че негови права са нарушени, той може да обжалва действията на съдебния изпълнител, но не и съдебният изпълнител да прекратява изпълнителното производство. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане.

Ответниците по жалбата са депозирали в срок писмен отговор, в който твърдят, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Считат, че техния наследодател не е бил редовно уведомен за извършената цесия по следните съображения: не е налице валидно изрично пълномощно, по силата на което новият кредитор да уведоми длъжника; не е налице документ за потвърждаване на цесия адресиран до Д.Т.Д., а от представения такъв не става ясно кой е неговият автор; от представеното пощенско известие не става ясно какъв документ е връчен на наследодателя на жалбоподателите.  Считат че процесното разпореждане е законосъобразно и молят жалбата да бъде отхвърлена.

ЧСИ е депозирал писмено становище по подадената жалба, в което обяснява извършените от него действия. 

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице имащо право на обжалване, но разгледана по съществото си не неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като постановеното разпореждане за заличаване на длъжниците по естеството си представлява прекратяване на изпълнителното производство по отношение на тези длъжници, което от своя страна на основание чл. 435 ал.1 от ГПК е действие, което е допустимо да бъде обжалвано от взискателя.

От събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна:

На 15.05.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Я.Н.Д. е сключен договор за банков кредит и от същата дата договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Т.Д.. За събиране на вземането произтичащо от този договор в полза на „Банка ДСК“ ЕАД била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.05.2010 г. и Изпълнителен лист от същата дата за солидарното осъждане на длъжника и поръчителя.

С Договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала на „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД вземания посочени в Приемо-предавателен протокол неразделна част от Договора. Видно от представения Приемо-предавателен протокол вземането произтичащо от Договора за банков кредит от 15.05.2007 г.  срещу длъжника Я.Д. и солидарния длъжник Д.Д. също е било предмет на цесията. С пълномощно кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕООД да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията по кредити предмет на Договора за цесия от 12.07.2012 г. Представено е писмено потвърждение за настъпилото прехвърляне на вземанията от стария към новия кредитор.

До длъжника и поръчителя по Договора за кредит от 15.05.2007 г. са изготвени писма, с които същите се уведомяват, че „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕООД е придобило от „Банка ДСК“ ЕАД вземането срещу тях в неговата цялост по силата на Договор за цесия. Уведомяват се също така, че по силата на изрично пълномощно от 02.08.2012 г. с писмото ги уведомят за прехвърлянето на вземането, поради което считано от датата на получаване на настоящото писмо задължението следва да бъде изпълнявано към „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕООД. Представени са известие за доставяне на посочените писма, като в известието до длъжника Я.Д. е отбелязано, че лицето е починало, а в известието до длъжника Д.Д. е отбелязано, че същото е получено на 17.08.2012 г. и е положен подпис на получателя, известието носи печатна пощенска станция Боров дол от 17.08.2012 г. Последното известие за доставяне е представено с настоящата жалба и не е било налично при  образуване на изпълнителното дело.

С молба от 08.05.2015 г.“ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително производство по издадения Изпълнителен лист от 14.05.2010 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД като се е легитимирало като взискател с Договора за цесия, пълномощното за уведомяване и е представило копие от писмата за уведомяване.

След образуването на изпълнителното производство е установено, че длъжникът Я.Д. е починала и на нейно място е конституиран нейният наследник.

До длъжника Д.Т.Д. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която е получена от него лично на 22.05.2015 г. В нея се посочва задължението му към „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД. В последствие е наложена възбрана на притежавания от Д.Д. недвижим имот, която му е била съобщена. Наложен е запор на пенсията на длъжника Д.Д., като запорът е изпълняван от НОИ от м. 07. 2015 г. Длъжникът Д.Д. е починал  през м. декември 2015 г. Неговите наследници Н.Д.Д., Т.Д.Т. и Е.Д.Т.  са конституирани от ЧСИ като длъжници в изпълнителното производство. Последните, след като са се запознали с изпълнителното производство, чрез пълномощника си адв. М. са депозирали възражение, че не е следвало да бъдат конституирани като длъжници, тъй като техния наследодател не е бил редовно уведомен за извършената цесия. С обжалваното разпореждане, след като е приел, че не е налице редовно уведомяване на наследодателя на ищците за извършената цесия ЧСИ е заличил същите като длъжници.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното постановление е незаконосъобразно. Не са били налице условията за заличаване на наследниците на длъжника Д. като страни в изпълнителното производство.

Взискателят в изпълнителното производство черпи правата си от Договор за цесия сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Представени са писмени доказателства за наличието на такъв договор включващ и вземането срещу длъжниците Я.Д. и поръчителя Д.Д. по Договор за банков кредит от 15.05.2007 г. Налице е редовно упълномощаване извършено от стария кредитор в полза на новия кредитор да съобщи на длъжниците по Договор за цесия за извършеното прехвърляне на вземането. Неоснователно е възражението на ответниците по жалбата, че пълномощното не е изрично. Действително пълномощното е общо за всички цедирани вземания по Договора за цесия  от 12.07.2012 г., но след като процесното вземане е част от предмета на цесията може да бъде направен и изводът, че „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕООД е упълномощено да съобщи за извършената цесия и на настоящите длъжници. Такова съобщаване на цесията по пълномощие е допустимо, с оглед задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК.

Представено е писмо до длъжниците, в което изрично е упоменато за извършването на цесията, на какво основание същата се съобщава от новия кредитор, размерът на задължението и че длъжниците следва да платят на новия кредитор задължението, което имат към „Банка ДСК“ ЕАД.  С оглед изложеното не може да се сподели възражението в отговора, че не ясно от кого изхожда писмото.

Последното направено възражение е относно редовността на връчването. От представените писмени доказателства, а именно писмо от 02.08.2012г. и известие за доставяне от 17.08.2012 г. може да бъде направен извод, че процесното писмо е връчено лично на длъжника Д.Д..

Ответната по жалбата страна не е оспорила представеното с жалбата известие за доставяне и не е поискала събирането да допълнителни доказателства във връзка с това. Съдът намира, че представеното известие е надлежно оформено, поставен е печат на пощенската станция, подписано е за получател и следва да бъде направен изводът, че то е получено от адресата му.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за редовното съобщаване на извършената цесия на длъжника Д.Д..

Дори да се приеме, че цесията не е била редовно съобщена на този длъжник, доказателства че това е станало са налице в хода на изпълнителното производство. Длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение, в която му е указано, че има задължение към „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД. Същият не е възразил, а напротив било е налице изпълнение чрез извършване на удръжки от пенсията му по наложения запор. След неговата смърт неговите наследници, които са конституирани като длъжници са узнали за извършването на цесията, като са се запознали с находящите се в делото доказателства включващи и писмото за съобщаване на цесията до техния наследодател на стр. 18 от делото.

Предвиденото в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД съобщаване на цесията на длъжника има за цел единствено да уведоми длъжника на кой от кредиторите следва да изпълни задължението, за да изпълни той точно, но не влияе върху валидността на задлжението. В този смисъл, както и с оглед формулировката на разпоредбата, липсват изисквания за форма на съобщаването. То може да бъде извършено по всякакъв начин, стига да са налице доказателства установяващи извършването му. Прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, в който то му е било съобщено – ал.4 на чл. 99 ЗЗД. В отговора на жалбата, ответниците по жалбата сочат че за да бъде надлежно съобщена цесията следва да бъде потвърдено от длъжника че е уведомен за цесията. Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД не предвижда такава форма, ал.3 предвижда само предишния кредитор да потвърди  писмено на новия станалото прехвърляне, но такова изискване за длъжника не съществува.

 Задължителната практика на ВКС формулирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК приема, че съобщаването може да бъде извършено и в хода на исковото производство с предявяването на иска и представяне с исковата молба на доказателства установяващи цесията. Аналогично следва да бъде разрешението и в настоящия случай в изпълнителното производство, като следва да се приемат, че починалия длъжник и новоконституираните длъжници са уведомени за извършването на цесията с молбата за образуване на изпълнителното дело и  подаването на жалбата и придружаващите ги доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че не са били налице условията за прекратяване на производството по отношение на посочените длъжници чрез тяхното заличаване.

Отделно от това, ЧСИ не е бил в правомощията си да прекратява производството по отношение на тези длъжници, тъй като не е било налице никое от условията за прекратяване на изпълнителното дело. Същите е следвало в случай, че намират извършените изпълнителни действия по отношение на тях  за незаконосъобразни да се защитят по пътя на обжалване на действията  на ЧСИ.

С оглед изложените съображения следва да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ и като неправилно и незаконосъобразно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.02.2016 г. по и.д. № 20158370400244 на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 на КЧСИ с район на действие Сливенски окръжен съд, с което са заличени като длъжници по делото лицата Н.Д.Д., Т.Д.Т. и Е.Д.Т. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

        ЧЛЕНОВЕ :