Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Сливен, 19.05.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

               Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

При секретаря Х. като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 164 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба подадена от И.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***  против Решение №  58 от 28.01.2016 г. на   Районен съд – Сливен, с което  се  отхвърля като неоснователна претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от Е.Д.И., ЕГН ********** и В.П.И., ЕГН ********** *** с искане да им се възложи в реален дял недвижим имот- апартамент с идентификатор № 67338.564.48.1.10  по кадастрална карта на гр. Сливен одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г., с административен адрес: гр. С., ЖК „Д. Г.“, бл. *, жилище № *, с площ от 49 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж- № 67338.564.48.1.9, №67338.564.48.1.11, под обекта № 67338.558.54.1.4, над обекта №67338.564.48.1.16, ведно с прилежащо избено помещение № 23, цялото с площ от 3.94 кв.м. заедно с 1,35 идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху общинска земя. Със същото решение се  отхвърля като неоснователна и претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от  въззивника  да му се възложи в реален дял описания недвижим имот, като същият имот като допуснат до делба е бил изнесен на публична продан при квоти на правото на собственост 1/6 ид.ч. за  Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, 1/6 ид.ч. за И.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***  , 2/6 ид.ч. за Е.Д.И., ЕГН ********** и В.П.И., ЕГН ********** *** и 2/6 ид.ч. за И.Д.С., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН ********** *** от действително получената от публичната продан сума. Съделителите са осъдени да заплатят по сметката на СлРС държавна такса върху правото им на собственост върху недвижимия имот съобразно определените им квоти.

           Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение в цялост като жалбата е бланкетна и не се навеждат конкретни основания, които да съставляват нарушения на материалния или на процесуалния закон. Навеждат се доводи неотносими към предмета на настоящото делбено производство, което се намира във втората си фаза. Излага факти, че е живял заедно с наследодателката си до смъртта й в процесното жилище независимо, че последната е била прехвърлила своите 4/6 ид.ч. от жилището на другия си син и съпругата му, които са въззиваеми в настоящото производство и той притежавал само 1/6 ид.ч. от  него. Впоследствие двамата въззиваеми му прехвърлили останалите идеални части от имота, които му се полагали, тъй като били знаели, че са ги придобили с измама. Имали уговорка въззивника да продаде процесния имот и той му бил направил ремонт, но се оказало че няма да се намерят купувачи затова въззивника предложил на брат си и съпругата му да им изплати техните дялове и той заедно със своята съпруга да останат да живеят в жилището. Въззиваемите обаче не се били съгласили. 

Моли въззивния съд да уважи неговата претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК и да му възложи в негов реален дял допуснатия до делба имот.

 С.П.С. ЕГН ********** с адрес: *** с писмена молба се присъединява към въззивната жалба подадена от нейния съпруг.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците редовно призовани не се явяват лично и не  се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК.

 В с.з. въззиваемите редовно призовани се явяват лично и се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. С.С. ***, която моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС. Първата фаза на делбата е приключила  с влязло в сила съдебно решение, с което са определени съделителите- И.Д.С., С.П.С., Е.Д.И. и В.П.И., квотите на всеки от тях от правото на собственост / 1/6 ид.ч. за  Е.Д.И., 1/6 ид.ч. за И.Д.С., 2/6 ид.ч. за Е.Д.И. и В.П.И. и 2/6 ид.ч. за И.Д.С., и С.П.С. / и обекта на делбата- апартамент с идентификатор № 67338.564.48.1.10  по кадастрална карта на гр. Сливен одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г., с административен адрес: гр. С., ЖК „Д. Г.“, бл. *, жилище № *, с площ от 49 кв.м. Настоящото производство се намира на втората фаза на делбата, като е предявена претенция от страна на двама от съделителите по чл. 349, ал. 2 ГПК, с която всеки един от тях претендира да му се  възложи в реален дял описания недвижим имот.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял на един от съделителите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е да служи за задоволяването на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да бъде реално неподеляем и съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. При наличието на смесена съсобственост извършването на делба по този ред е недопустимо и в този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., което означава, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице придобило право на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо място необходимо е съделителят , който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя- т. 7  от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., което обаче не означава, че съделителят е следвало при всички случаи да живее с наследодателя в едно домакинство. На последно място необходимо е съделителят да не е притежавал друго свое жилище. Съгласно т. 7  от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. се взима предвид дали съделителят притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, който да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да може да бъде използван целогодишно като жилище. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.

В настоящият случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното жилище, което съставлява самостоятелен обект е реално неподеляемо, като с оглед на неговата реална неподеляемост и с оглед на квотите при които е допусната делбата от него не могат да се обособят сравнително равностойни дялове за всеки от съделителите съобразно правото им на собственост и пазарната стойност на имота е 23 820 лв.

Безспорно е установено по делото, че процесното жилище е било придобито от родителите на съделителите в режим на СИО И.Д.С. и Е.Д.И. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 10.03.1988 г. От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че бащата на съделителите И.Д.С. и Е.Д.И. Д. И.С. е починал на 08.11.1996 г. и е оставил за свои наследници двамата си синове и съпругата си З.Т. С., които са станали съсобственици на процесното жилище, което е било включено в режим на СИО, която е била прекратена със смъртта на единия съпруг при следните квоти- 4/6 ид.ч. от правото на собственост за съпругата З.Т. С. и по 1/6 ид.ч. от правото на собственост за И.Д.С. и по 1/6 ид.ч. от правото на собственост за Е.Д.И.. Видно от представения по делото нотариален акт № 119, том XIV, дело № 4470/97 на 14.11.1997 г. З.Т. С. е продала на сина си Е.Д.И. и съпруга му В.П.И. своите 4/6 ид.ч. от правото си на собственост върху процесния апартамент, като си е запазила правото на ползване върху него.  Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том II, рег. № 4966, дело № 297 от 2010 г. Е.Д.И. и съпруга му В.П.И. продали на брат му И.Д.С., който към този момент бил в брак със С.П.С. своите 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. На 26.01.2012 г. З.Т. С. починала и оставила за свои наследници двамата си синове. С оглед на така изложената и безспорно приета за установена фактическа обстановка са били правилно определени квотите при които е допусната делбата на процесното жилище- 1/6 ид.ч. за  Е.Д.И., 1/6 ид.ч. за И.Д.С., които са придобили по наследство от своя общ наследодател Д. И.С., 2/6 ид.ч. за Е.Д.И. и В.П.И., които са придобили по силата на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и които са били включени в режима на СИО и 2/6 ид.ч. за И.Д.С. и С.П.С., които са придобили по силата на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и които са били включени в режима на СИО. Оттук следва, че съсобствеността между съделителите И.Д.С. и Е.Д.И. върху процесното жилище е възникнала от смесен фактически състав, а не само от факта на наследяването- всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч. по наследство и 2/6 ид.ч. съвместно със съпругите си по силата на договор за продажба, които са били включени в режим на СИО. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че не се е осъществила една от предпоставките предвидена в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно съсобствеността на съделителите върху процесното реално неподеляемо жилище е възникнала в резултат на смесен фактически състав включващ две различни придобивни основания, а именно наследяване и сделка за покупко-продажба. В този смисъл претенциите на съделителите И.Д.С. и Е.Д.И. да им бъде възложено процесното жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и първоинстанционното решение потвърдено като правилно. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че нито един от двамата не доказа да са налице и останалите предпоставки предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК- наследникът да е живял в имота постоянно, продължително, да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя и съделителят да не притежава в индивидуална собственост друго жилище.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото следва да бъдат уважени претенциите на въззиваемата страна за заплащане на деловодни разноски. Пред настоящата инстанция са претендирани деловодни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че следва да бъде уважена изцяло претенцията на въззиваемата страната за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №  58 от 28.01.2016 г. на   Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН ********** ***  да заплатят на Е.Д.И., ЕГН ********** и В.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв., съставляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.

            Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му.

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.