Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 18.05.2016 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети май през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 167  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 140/23.02.2016г. по гр.д. № 3281/13г. на СлРС, с което е предявен на страните проект за разделителен протокол, с който се разпределят между съделителите 6 броя описани земеделски земи в землището на с. Крушаре, община Сливен, които са допуснати до делба с влязло в сила решение и е направено парично уравняване на дяловете.

Въззивната жалба е подадена от двама от съделителите, които твърдят, че решението е неправилно, тъй като не е съобразено с квотите, които притежават двамата въззивници – Т. К. и С.Т., както и съделителката Д.И., а именно – първите двама общо 234/540 ид.ч., а третата – 180/540 ид.ч. Съгласно предявения проект са им предоставени имоти в такъв размер, който не съответства на тези квоти – тези на Д.И. надвишавали сбора от тези на въззивниците, което се разминава с посочения обем на правата им. Направеното изравнение на дяловете с парични средства не може да компенсира полагащите се декари от процесните земеделски земи, съгласно квотите, при които е допусната делбата. Поради това, за да е налице справедливо и правилно разпределение, предлагат вариант за ново разпределение. Няма доказателствени искания и претенция за разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК има подаден писмен отговор само от съделителката Д.И., която заявява, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като въззивниците не са се съобразили с извършената промяна в размера на квотите на посочените трима съделители, направена с влязло в сила въззивно решение по въззивна жалба против решението по допускане на делбата. Освен това предлага свой вариант за разпределяне на земеделската земя, максимално доближаващ се до определените им квоти. Няма искания за доказателства и претенция за разноски.

Няма постъпили отговори от останалите съделители.

В същия срок не са постъпвали насрещни въззивни жалби.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, пор. №№ 3 и 8  се представлява от процесуални представители по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, които оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Пълномощникът на въззиваема пор. № 3 предлага своя проект за разпределение на имотите, като по-подходящ.

Пълномощникът на въззиваема пор. № 8 счита, че решението на СлРС е правилно и следва да се потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но недопустимо.

Производството е във фазата по извършване на допуснатата делба между страните, при определените им квоти от правото на собственост върху делбените имоти, за които са влезли в сила решение по допускане на делбата № 909/10.11.14г. по гр.д. № 3281/13г. на СлРС и частично изменящото го по отношение на квотите на трима от съделителите въззивно решение №38/13.02.15г. по в.гр.д. № 37815г. на СлОС.

В тази фаза решаващият съд следва да прецени кой от предвидените в закона способи следва да използва като най-подходящ и да извърши делбата в съответствие с правилата, уреждащи избрания начин за прекратяване на съсобствеността.

В случая първостепенният съд е посочил, че следва да извърши делбата „при условията на чл. 347 от ГПК чрез разделителен протокол“ и „следва да се предяви на страните един проект за разделителен протокол“.

При това положение делбата би могла да се извърши или по реда на чл. 352 от ГПК – чрез теглене на жребий, или на чл. 353 от ГПК – чрез разпределяне на имотите.

РС не е посочил изрично кой от двата способа ще приложи, както и по какви причини – тъй като препоръчителен е първият - жребий /с оглед и систематичното му място/ и едва ако са налице пречките, счетени от нормотвореца за основателни, се използва този на разпределение на имотите, като преценката е поставена в дискресията на решаващия съд.

И в двата случая обаче  е необходимо да се спази разписаният от правните норми на чл. 347 и чл. 350 от ГПК ред. Той изисква най-напред съдът да състави проект за разделителен протокол въз основа на заключението на вещо лице, след което трябва да призове страните, за да им предяви този проект и да изслуша възраженията им. Проектът за разделителен протокол се предявява в открито съдебно заседание, като съдът може или да им го връчи в него, или да им го изпрати преди датата на заседанието. Едва след като извърши тези действия, съдът постановява решение, с което съставя и обявява окончателния разделителен протокол, който, естествено, може и да се различава от проекта, в случай, че са зачетени възраженията на страните.

Това представлява обжалваемия съдебен акт по чл. 350 от ГПК. В настоящия случай съдът е постановил решение,/ предмет на въззивната жалба/, с което „предявява проект за разделителен протокол“, което, както вече се посочи, е процесуално действие, извършващо се в о.с.з. и не съставлява самостоятелен съдебен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Едва решението за обявяване на окончателния разделителен протокол подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл. 351 от ГПК.

Независимо дали съдът ще използва механизма на разпределяне на сравнително равностойни дялове при еднакви квоти чрез жребий, или при невъзможност за това поради различия в квотите и в стойността на дяловете – чрез разпределение на имотите, съдът е длъжен да стори това, в първия случай – след като влезе в сила решението по чл. 350 от ГПК за обявяване на окончателния разделителен протокол, с жребий в о.с.з, във втория – със самото решение по чл. 350 от ГПК, в което, обявявайки окончателния разделителен протокол, прави едновременно и разпределянето на имотите.

Следователно в случая още не е постановено решение по чл. 350 от ГПК, което подлежи на обжалване по реда на чл. 351 от ГПК. Предявяването недопустимо е извършено със съдебно решение, поради което то следва да бъде обезсилено, тъй като с него не се разрешава по същество спорният въпрос и съдът фактически не се е произнесъл по предявения иск, поради което и въззивната инстанция не може да осъществява контрол над акта на предявяване на проекта за разделителен протокол.

Може само да се изтъкне за пълнота, че материалноправните оплаквания на въззивниците, /в действителност представляващи възражения по чл. 350 от ГПК, които следва да се отправят до първоинстанционния съд в съдебното заседание по предявяването на проекта/, са по начало несъстоятелни, тъй като сочените от тях квоти от правото на собственост не отговарят на действителното правно положение. То е установено с влязлото в сила въззивно решение, което преурежда обема от правото на собственост на изброените в жалбата трима съделители и дава ново числово изражение на размерите на притежаваните от тях идеални части от допуснатите до делба 6 бр. земеделски земи, находящи се вземлището на с. Крушаре, община Сливен, а РС се е съобразил именно с тях.

Предвид всичко изложено дотук е видно, че с оглед съдържанието и изразената воля в атакувания акт, същият не може да се възприеме като решение по чл. 350 от ГПК и не поражда правни последици на такова, а тъй като по въпроса, третиран с него, не следва да се формира СПН, той следва да бъде обезсилен като недопустим, а делото - да се върне на районния съд за провеждане на процесуалните действия по чл. 350 от ГПК и постановяване на съответното решение.

Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                                

ОБЕЗСИЛВА  първоинстанционно решение № 140/23.02.2016г. по гр.д. № 3281/13г. на СлРС като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА гр.д. № 3281/2013г. по описа на СлРС на Районен съд – Сливен за провеждане на процедурата по чл. 350 от ГПК и произнасяне с решение по предявения иск.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: