Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  70

 

гр.Сливен, 08.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря П.С.,

като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА гр.д. № 168 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Депозирана е искова молба от Я.Г.Н. против М.Ж.Ж., в която се твърди, че ищцата е подала заявление вх. № 154/15.01.2016г. по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 52/2016г. на РС Нова Загора. Районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно който М.Ж.Ж. е осъдена да заплати на Я.Г.Н. сумата от 48 981.67 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото общо в размер на 3479.63 лв.

На 28.03.2016г. ищецът е получил съобщение, от което е узнал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника. Настоящият иск предявен в законо установения срок с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК се основава на следните обстоятелства:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 96, том 1, рег.. № 1137, дело 84 от 2014г. на нотуриус Д.Г., продавачът Я.Г.Н. е продала на купувача М.Ж. собственият си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор № 68850.516.179.1.3 с предназначение: за офис с адрес на имота ГР.С.З., ул. К.Г. № *,*,* ет.*, представляващ ателие за рекламна дейност. Съгласно т.3 от договора страните са се съгласили, че сумата от 89 038.33 лв. е заплатена в момента на сключване на нотариалния акт като плащането на тази част от цената по сделката се извършило чрез предплащане на сумата срещу изискуемото и ликвидно парично задължение на продавача към купувач, подробно описано в договора. По т.3.2 от договора страните са се уговорили, че остатъкът от договорената цена в размер на 97 961.67 лв. не е заплатен към момента на сключване на нотариалния акт, като купувачът се задължил да заплати сумата, както следва:

- сумата от 48980 лв., платима изцяло или на части в срок до 31.12.2014г.

- сумата от 48981.67 лв. платима изцяло или на части в срок до 31.12.2015г.

Твърди се, че сумата от 48980 лв. е заплатена частично в размер на 39050 лв. до 31.12.2014г. Остатъкът от сумата не е заплатен като за събирането му е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 и район на действие ОС Стара Загора.

Относно задължението в размер на 48981.67 лв. платимо в срок от 31.12.2015г. се твърди, че същото е изцяло незаплатено към настоящия момент.

Твърди се, че ищцата е изправната страна по договора и като такава има право да получи насрещната й дължима престация.

От съда се иска да се постанови решение, с което да признае по отношение на страните, че ответницата в качеството на купувач по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, дължи на ищцата в качеството й на продавач сумата в размер на 48 981.67 лв., представляваща неизплатен остатък от цената по договора. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2016г., както и заплащане на направените деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответника. В законно установения срок е депозиран отговор. В същия се оспорват предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.

В случай, че се приеме, че част от претендираните суми не са погасени и се дължат, в отговора се прави възражение за съдебно прихващане като се установи, че ответницата има насрещни и изискуеми вземания към ищцата в общ размер на 15 200 лв., които се дължат въз основа на два договора за цесия от 18.07.2016г., а именно:

1.Вземане за връщане на предоставените от И.Д.П. на Я.Н. суми в общ размер на 7500 лв., които суми са дадени без основание. /с платежно нареждане за 3500 лв. на 18.06.2014г., както и 4000лв. за платени на 27.06.2014г./

2. Вземане за връщане, на предоставени от „Пиар студио България” ЕООД на Я.Н., сума без основание в размер на 7700 лв., предоставена по банков път с платежно нареждане от 12.07.2014г.

В с.з.ищецът се представлява от процесуален представител, кото моли съда да уважи изцяло исковата претенция и отхвърли като неоснователно направеното възражение за съдебно прихващане. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

В с.з. ответникът не се представлява. Представя подробни писмени бележки.

От фактическа страна се установява следното :

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 96, том 1, рег.. № 1137, дело 84 от 2014г. на нотариус Д.Г. с рег. № 403 НК, продавачът Я.Г.Н. е продала на купувача М.Ж.Ж. собственият си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор № 68850.516.179.1.3 с предназначение: за офис, с адрес на имота ГР.С.З., ул. К.Г. № *,*,* ет.*, представляващ ателие за рекламна дейност. Съгласно т.3 от Договора страните са се съгласили, че сумата от 89 038.33 лв. е заплатена в момента на сключване на нотариалния акт като плащането на тази част от цената по сделката се извършило чрез предплащане на сумата срещу изискуемото и ликвидно парично задължение на продавача към купувач, подробно описано в договора.

По т.3.2 от Договора страните са се уговорили, че остатъкът от договорената продажна цена в размер на 97 961.67 лв. не е заплатен към момента на сключване на нотариалния акт, като купувачът се е задължил да заплати сумата, както следва:

- сумата от 48980 лв., платима изцяло или на части в срок до 31.12.2014г.

- сумата от 48981.67 лв. платима изцяло или на части в срок до 31.12.2015г.

Страните не спорят, че дължимата сума от 48980 лв. е заплатена частично в размер на 39050 лв. – последна вноска 06.10.2014г. За неплатената част от това задължение е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 и район на действие ОС Стара Загора.

Страните не спорят, че задължението в размер на 48981.67 лв. платимо в срок от 31.12.2015г. е изцяло неизплатено към настоящия момент, като установяването на вземането е предмет на настоящето дело.

Ищцата е подала заявление вх. № 154/15.01.2016г. по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 52/2016г. на РС Нова Загора. Районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно който М.Ж.Ж. е осъдена да заплати на Я.Г.Н. сумата от 48 981.67 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото общо в размер на 3479.63 лв.

На 28.03.2016г. ищецът е получил съобщение, от което е узнал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника.

По възражението за прихващане на дължими суми с правно основание чл.103 от ЗЗД:

С Договор за цесия от 18.07.2016г. цедентът И.Д.П. прехвърля на цесионера М.Ж.Ж. своето вземане от Я.Г.Н. за връщане на дадените суми в заем, евентуално за връщане на дадените суми без основание, а именно за връщане на сумата в размер на 7 500лева, предоставени по банковата сметка на Я.Г.Н. /по банков път на 18.06.2014г. – 3 500лева, на 27.06.2014г. по банков път - 2000лева и платени в брой 2000лева/. Договорът за цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е съобщен от кредитора И.Д.П. на ищеца Я.Г.Н. чрез пощенска обратна разписка лично на 28.07.2016г., т.е. в хода на производството.

С Договор за цесия от 18.07.2016г. цедентът „ПИ АР СТУДИО България“ ЕООД прехвърля на цесионера М.Ж.Ж. своето вземане от Я.Г.Н. за връщане на дадената сума без основание, а именно за връщане на сумата в размер на 7 700лева, предоставена по банковата сметка на Я.Г.Н. с платежно нареждане от 12.06.2014г. Договорът за цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е съобщен от кредитора „Пи Ар студио България“ ЕООД на ищеца Я.Г.Н. чрез пощенска обратна разписка лично на 28.07.2016г., т.е. в хода на производството.

Назначената по делото ССчЕ, поискана от ответника, е установила горепосочените плащания по банков път и захранването на сметката на ищцата Я.Г.Н. с общи суми в размер на 13 200лева, съгласно представените към отговора платежни нареждания. По извършените плащания по банков път, в платежните документи като основание е посочено „заем по договор“ /л.34, л.35, л.37/. Вещото лице установява, че за сумата от 2000лева няма извършено плащане, като такава сума не е постъпвала по сметка на ищцата Я.Н.. На самото платежно нареждане липсва удостоверяване от длъжностно лице, поради което същото не представлява годно доказателство във връзка с установяване вземането на ответника.

         Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени доказателства, ценени както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Съдът кредитира заключението на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, която е изготвена от компетентно и добросъвестно вещо лице и не е оспорена от страните.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Правно основание на предявената от ищеца искова претенция – чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество се явява основателен.

По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо.  В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя - ищец, е Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 96, том 1, рег.. № 1137, дело 84 от 2014г. на нотариус Д.Г. с рег. № 403 НК. С този договор  продавачът Я.Г.Н. е продала на купувача М.Ж.Ж. собственият си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор № 68850.516.179.1.3 с предназначение: за офис, с адрес на имота ГР.С.З., ул. К.Г. № *,*,* ет.*, представляващ ателие за рекламна дейност. Съгласно чл.3.2 остатъкът от продажната цена в размер на 48981.67 е платима изцяло или на части, в срок до 31.12.2015г. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ по безспорен начин се установява, че ответникът не е изпълнил своето задължение в договорения срок. Във връзка с неизпълнението не са наведени и конкретни възражения от ответната страна.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция, която се явява основателна и доказана в пълен размер от 48 981.67 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2016г. - за което е издадена заповед № 44/19.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  по ч.гр.д. № 52/2016г. на Районен съд – Нова Загора

По отношение на възражението за прихващане с правно основание чл.103 от ЗЗД, което е прието за съвместно разглеждане по делото :

Съдът намира възражението за съдебно прихващане за основателно. Следва да се приеме, че договорите за цесия са надлежно съобщени в хода на производството на ищеца по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. същите са произвели действие спрямо длъжника. Възражения относно съобщаването не са наведени.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Ответникът е претендирал присъждане на вземанията по двата договора за цесия, като дадени без основание.

 Ищецът не е ангажирал доказателства, във връзка с наличието на правно основание – договор за заем, за предоставяне на претендираните суми. Макар в платежните нареждания като основание да е вписано „договор за заем“, това от своя страна е само индиция, но не е достатъчно основание за да се изведе извод за наличието и валидността на такъв договор за заем, респ. размера на заетата сума, падеж и изискуемост. Липсата на доказателства за правното основание въз основа на което са предоставени претендираните суми на ищеца, мотивира съда да приеме, че същите са дадени без основание и подлежат на връщане. Възражението за прихващане се явява основателно и доказано до размер от 13 200лева, до който размер същото следва да бъде извършено от съда. Следователно, след извършване на съдебното прихващане, за ищеца остава съществуващо вземане в размер на 35 781.67 лева, до който размер предявеният главен иск следва да бъде уважен. До пълния претендиран размер от 48 981.67 лева главната исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид това, че договорите за цесия са съобщени на ищеца в хода на исковото производството, то вземането на ищеца за направени разноски в заповедното производството е дължимо в пълен размер.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 от ГПК съдът следва да присъди на ищеца деловодни разноски в размер на 1818лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

На ответника също са дължими деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 256 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане спрямо М.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** в размер на 35 781.67 лева, установен след извършеното съдебно прихващане със задължението по заповед № 44/19.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52/2016г. на районен съд – Нова Загора, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2016г. и направените пред заповедния съд деловодни разноски в размер на 3479.63 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния претендиран размер от 48 981.67 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА М.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1818лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 256 лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :