Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  22.06.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                    Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 175 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. адв. К., пълномощник на С.Ц.С., ЕГН ********** и Н.П.С., ЕГН ********** ***, против Решение № 79/04.02.2016г. по гр.д. № 2639/2015 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на въззивниците и по отношение на В.С.Г., ЕГН ********** ***, че К.В.И., ЕГН ********** *** и С.В.Х., ЕГН **********, са собственици на основание наследяване на ½ ид.ч. на недвижим имот № 501010 в землището на с. Калояново, общ. Сливен, ЕКАТТЕ 35537 с площ 1,627 дка, начин на трайно ползване, стопански двор при граници и съседи: имот № 501011- стопански двор на С.Ц.С.;*** – стопански двор на „ХЛ-ТОП МИКС“ ООД, № 501022 – стопански двор на „ХЛ-ТОП МИКС“ ООД и № 000087 – местен път на общ. Сливен, ведно с построена в имота сграда, къща с площ 156 кв.м. и недвижим имот № 501011, находящ се в землището на с. Калояново, общ. Сливен, ЕКАТТЕ 35537 с площ на имота 7,008 дка, начин на тройно ползване – стопански двор при граници: имот № 51012, стопански двор на С. Дичев С.,*** – стопански двор на С.Ц.С. и № 000087 – местен път на общ. Сливен.

         С обжалваното решение на основание чл. 108 от ЗС въззивниците и В. Г. са осъдени да приведат на К.И. и С.Х. описаните по-горе недвижими имоти №№ 501010 и № 501011. Въззивниците, както и В. Г. са осъдени да заплатят на К.И. и С.Х. деловодни разноски в размер на 101,18 лв.

         Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и не отразява действителната фактическа и правна обстановка, като първоинстанционният съд едностранчиво и непрецизно е тълкувал доказателствата. На първо място е посочено, че съдът не е взел предвид направеното възражение за недопустимост на исковата претенция, тъй като наследодателката на ищците и самата К.В. са били запознати, че имотите са възложени на ответника С.С. в своята цялост. Те са имали право да защитят собствеността си чрез иск по чл. 336 от ГПК /отменен/ съответстващ на сегашния текст на чл. 440 от ГПК. Страната счита, че след влизане в сила на Постановлението за възлагане на недвижимия имот вследствие на процесуалното си бездействие, наследодателката на ищците е изгубила правото на собственост върху своите ½ ид.ч. от имотите. Жалбоподателите считат, че със събраните доказателства те са установили придобиването на останалата ½ ид.ч. от имота с оглед изтекла в тяхна полза придобивна давност, като те са владеели целия имот чрез третия ответник В.Г., като първоначално са били владелци на своята ½ ид.ч. и държатели на останалата ½ ид.ч. и след изтичане на срока за добросъвестно владеене те са станали собственици на втората ½ ид.ч. Страната счита, че в случая не е приложимо тълкуването на Закона дадено в Тълкувателно решение № 1/ 06.08.2011г. на ОСГК на ВКС на РБ. Моли се да се обезсили обжалваното решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото, в случай че съдът намери решението за допустимо, да го отмени като незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 262 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С., пълномощник на въззиваемите К.И. и С.Х. , с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважаване. Страната не е направила доказателствени искания. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивницrтe, редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв. К., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

От въззиваемите, редовно призовани, в съдебно заседание се явява К.И.. Двмата се представляват от адв. С., който оспорва въззивната жалба. Сочи, че същата не е основателна и че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна поради следните съображения:

Бил е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е било поискано да се установи от съда, че въззиваемите са собственици на ½ ид.ч. на недвижим имот – бензиностанция, заедно с прилежащата територия в общ размер от 9 563 кв.метра, представляваща парцели № 10 и № 11 от ситуационния план на стопанския двор с. Калояново, община Сливен. При предявяването на иска по чл.108 от ЗС, в тежест на ищеца е да докаже, че притежава право на собственост, че ответникът владее имота му и че го владее без правно основание.

В настоящия случай не се спори, че въззивниците владеят процесния имот  и оспорват правото на собственост на въззиваемите.

Въззиваемите установяват своето право на собственост, придобито на основание наследство от общата им наследодателка Е.Г.Г., която е била придобила право на собственост над имота на основание покупка от търг, проведен за продажба на имуществото на земеделска кооперация в ликвидация „Христо Ботев“ с. Калояново, община Сливен, сключен въз основа на него писмен договор по чл. 18 от ЗС и изготвен нотариален акт № 65/1994 год. на нотариус К. Т..

Въззивниците претендират, че са придобили право на собственост на целия процесен имот, тъй като същият им е бил възложен в цялост от ДСИ с постановление за възлагане на недвижим имот от 15.02.2016 год., влязъл в сила на 21.03.2016 год. Те не оспорват обстоятелството, че имотът е бил СИО, но считат, че на първо място наследодателката на въззиваемите е можела да защити своите права в хода на изпълнителното производство, като е можела да предяви иск по чл. 366 ГПК /отм./, аналогично на чл. 440 от ГПК. Освен това, считат, че в тяхна полза е изтекла пет годишна придобивна давност, с която като добросъвестни владелци са придобили имота.

Съдът счита, че аргументите на въззивниците са частично неоснователни. Никъде в изпълнителното производство не съществуват данни , от които да е видно, че на наследодателката на въззиваемите й е било станало известно воденото изпълнително производство /преди връчване на съобщението за възлагане/, както и извършената публична продан на имота, който е бил част от СИО. Съдът счита, че по отношение на въззивниците не е настъпила преклузия на правата и че същите могат да установят своето право на собственост по реда на чл. 108 от ЗС.

В тълкувателно решение № 1/06.08.2016 год. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК е прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС /владетелят държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за друг/ се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобственостста им произтича от юридически факт, различен от наследяването . В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. От това следва, че в настоящия случай, тъй като съсобствеността между страните е произлязла от юридически факт /възлагане  на имота от ДСИ/, различен от наследяването, че въззивниците са държали имота като свой докато не се докаже, че са го държали за друг. По делото тази презумпция не е оборена от страна на въззиваемите. Следва да се направи преценка дали въззивниците са били добросъвестни владелци или не. В разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗС е посочено, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В настоящия случай като има предвид, че имотът е придобит от въззивниците по реда на публична продан от ДСИ и че в цялото изпълнително производство не са съществували данни за това, че имотът е съсобствен, а и в самият нотариален акт е било вписано името единствено на В. С.Г., съдът счита, че въззивниците не е можело да знаят , че съществува СИО , поради което се явяват добросъвестни владелци. В чл. 70 ал. 2 от ЗС е инкорпорирана законовата презумпция за това, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. От това следва, че в тежест на въззиваемите е било да установят и да докажат, че въззивниците не са били добросъвестни владелци, което те не са извършили в настоящето производство.

Тъй като въззивниците са придобили имота на правно основание годно да го направи собственик без да са знаели, че праводателят им не е собственик на целия имот по отношение на тях е започнал да тече пет годишна придобивна давност. Постановлението за възлагане на недвижим имот от 15.02.2006 год.  е влязло в сила 21.03.2006 год., поради което пет годишната придобивна давност е изтекла на 21.03.2011 год. и от този момент въззивниците са станали собственици на имота в цялост. Въззиваемите са предприели действия за защита на своите права в един значително по-късен период през 2015 год.

С оглед изложеното искът по чл. 108 от ЗС, предявен от въззиваемите се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Първоинстатнционното решение следва да бъде отменено изцяло.  

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени и извършените деловодни разноски. За първа инстанция на въззиваемите следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на по 700.00 лв. за С.Ц.С. и за Н.П.С. за въззивна инстанция въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на С.Ц.С. деловодни разноски в размер на 500.00 лв. и на Н.П.С. деловодни разноски в размер на 500.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  решение № 79/04.02.2016 г. по гр.д. № 2639/2015 г. по описа на РС – Сливен като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.И., ЕГН ********** *** и С.В.Х., ЕГН ********** против С.Ц.С., ЕГН ********** и Н.П.С., ЕГН **********,***-В-11 и В. С.Г., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че са собственици на основание наследяване на ½ ид.ч. на следните недвижими имоти:

 

         Недвижим имот № 51010 находящ се в землището на с. Калояново, община Сливен ЕКАТТЕ 35537 с площ 1,627 декара, начин на трайно ползване – стопански двор при граници и съседи имот № 501011 – стопански двор на С.Ц.С.; № 501019 – полски път на община Сливен; № 501023 – стопански двор на „ХЛ – ТОП МИКС“ ООД; № 501022 – стопански двор на „ХЛ – ТОП МИКС“ ООД и  № 000087 – местен път на община Сливен, ведно с построената в имота сграда – къща с площ 136 кв.метра.

 

         Недвижим имот № 501011, находящ се в землището на с. Калояново община Сливен ЕКАТТЕ 35537 с площ на имота 7,008 декара, начин на трайно ползване – стопански двор при граници: имот № 501012 – стопански двор на С. В. С.;*** – стопански двор на С.Ц.С. и № 000087 – местен път на община Сливен.

        

         ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН ********** *** и С.В.Х., ЕГН ********** да заплатят на С.Ц.С., ЕГН ********** * деловодни разноски за първа инстанция в размер на 700,00  /седемстотин/ лв. и  за въззивна инстанция разноски в размер на 500.00  /петстотин/лв.

 

         ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН ********** *** и С.В.Х., ЕГН ********** да заплатят на Н.П.С., ЕГН ********** * деловодни разноски за първа инстанция в размер на 700,00  /седемстотин/лв. и  за въззивна инстанция разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.