Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №80

 

гр. Сливен, 03.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №176 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №135/22.02.2016г. по гр.д.№2740/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че С.Г.П. дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №780/20.04.2015г. по ч.гр.д.№1282/2015г. на СлРС, а именно: главница в размер на 591,99лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 15.06.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението на 16.04.2015г. до окончателното й изплащане; сумата 493,01лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до 29.06.2010г. и сумата от 238,71лв. – законна лихва за периода от 30.06.2010г. до 24.03.2015г. С решението е осъден С.Г.П. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София направените по делото разноски в общ размер от 924,30лв., в т.ч. и разноските по заповедното производство.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – С.Г.П. чрез пълномощника му адв.П., като се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното решение на СлРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че констатациите на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона. Заявява, че не е могъл да оспори исковата молба в к.срока по чл.131 от ГПК, поради тромавата административна процедура в Затвора – гр.Бургас, където се намира, но го е направил в проведеното открито съдебно заседание, като е навел твърдения за неподписване на договора и за неполучаване на сумата. Счита, че неправилно районният съд не допуснал исканите от него доказателствени средства, в т.ч. съдебно-графологична експертиза. Районният съд изтълкувал превратно събраните по делото доказателства, единствено в полза на ищеца. Приел е, че договор за кредит е сключен, въпреки, че той е оспорил това обстоятелство и че сумата по договора е получена – също оспорено от него обстоятелство. Счита, че макар срока по чл.131 от ГПК да е изтекъл, то не е преклудирано правото му да оспори иска и да изложи доводи относно неговата неоснователност, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Намира за неправилно неоткриването на производство по оспорване на договора за кредит и неуважаване на доказателственото му искане в тази насока. Съдът неправилно е игнорирал направеното от него в съдебно заседание оспорване на иска и е постановил неправилно решение при липса на доказателства относно подписването на договора от страна на ответника и получаването на сумата по него. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София чрез пълномощника адв. Б.Г., който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на СлРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. По отношение на разноските на въззивника, счита, че същите не са реално направени с оглед заявената от него липса на доходи и средства. Посочва, че въззивникът не е ангажирал доказателства относно твърденията си за неспазване на срока по чл.131 от ГПК, поради тромава процедура в затвора, нито е искал неговото продължаване. Счита, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.133 от ГПК относно преклузията на редица процесуални действия на ответника. Посочва, че възможността на ответника е да се брани с чисто правни съображения срещу наведените от ищеца с исковата молба обстоятелства, но не и да сочи нови факти и да прави доказателствени искания. Посочва, че действително пропускането на срока по чл.131 от ГПК не освобождава ищеца от провеждането на пълно главно доказване, но такова по делото посочва, че е проведено и въз основа на него първоинстанционният съд е постановил решението си.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С Определение от 09.05.2016г. , по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е оставил същите без уважение, като неоснователни.

В с.з. въззивникът С.Г.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемото дружество Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, в с.з. не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. Б.Г., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за потребителски заем /главница и договорна лихва/, за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника в първоинстанционното производство С.Г.П. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София договор за потребителски паричен заем. Ответникът – въззивник оспорва сключването на договора и съответно възникването на правоотношението.

От събраните пред районния съд писмени доказателства се установява безспорно, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и С.Г.П. е налице сключен на 15.06.2010г. договор за потребителски паричен заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника - въззивник парична сума – 600лв. срещу задължението за връщането й с изрично уговорено оскъпяване /годишен процент на разходите/ на 36 седмични погасителни вноски от по 31лв. всяка. Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, неформален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В случая е установено, че дружеството заемодател е предоставило на ответника С.П. уговорената сума от 600лв. в брой на датата на сключване на договора – 15.06.2010г., удостоверено с нарочен подпис на заемателя П. в сключения договор, което е породило неговото насрещно задължение да върне заетата сума, ведно с уговорения годишен процент на разходите, съгласно уговореното с погасителния план – седмични вноски на точен падеж.

Във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба относно валидността на договора,следва да се отбележи, че оспорването на същия относно подписа на заемателя с твърдението, че не е на С.П., е направено едва в проведеното по делото пред районния съд открито съдебно заседание, поради което е преклудирано, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1, изр. първо от ГПК, като това оспорване е следвало да стане в срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба, какъвто по делото не е подаден. Поради това въззивният съд споделя извода на районният съд, че е налице валиден договор за потребителски заем, сключен от въззивника С.Г.П. в качеството му на заемател и по този договор П. е получил дадената в заем сума, за което надлежно се е подписал в удостоверителната част на договора за заем.

Ответникът – въззивник е извършил плащане по договора за заем – на първата погасителна вноска на 22.06.2010г., след което е преустановил плащанията, т.е. след 29.06.2010г., след което не е извършвал плащане, като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.04.2015г. са били изискуеми всички останали непогасени вноски /настъпил падежа на цялото задължение на 22.02.2011г./. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане на тези вноски. Задължението на ответника по Договора за погасяване на изискуемия кредит,  възлиза на сумата от 591,99лв. главница.

Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за кредит, на задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените срокове, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.

С оглед установеното просрочие на уговорените вноски, съгласно уговорките в договора за заем, ответникът дължи и съответното уговорено обезщетение за забава. Районният съд е установил размера му чрез назначена и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.

По делото безспорно е установено, че вземанията на заемодателя “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София по договора за потребителски заем от 15.06.2010г., сключен със С.Г.П. на прехвърлени на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София с валиден договор за цесия от 08.07.2014г. С нарочно уведомление, депозирано с исковата молба и изходящо от стария кредитор чрез надлежен пълномощник, е връчено на длъжника С.Г.П. с книжата по делото на 14.10.2015г. С оглед задължителната за съда практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесията като факт, настъпил в хода на процеса, следва да бъде съобразен от съда. Въззивният съд споделя извода на районния съд относно наличието на редовна цесия, надлежното уведомление на длъжника и пораждането на правно действие на цесията спрямо последния. В тази насока въззивникът няма възражения. Тъй като длъжникът не твърди и не доказа плащане на прехвърлените вземания, то цесионерътищцовото дружество в първоинстанционното производство „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София се явява носител на тези вземания.

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на ответника – въззивник С.Г.П.  по договора за потребителски кредит, надлежно цедирани спрямо цесионера Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София. Поради това предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2015г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото дружество в пълен размер разноските, направени в първоинстанционното и в заповедното производство.

Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника не се дължат разноски.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество е направило претенция за присъждане на разноски, но в хода на въззивното производство не е доказало извършването на такива, поради което не следва и да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №135 от 22.02.2016г., постановено по гр.д. №2740/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.