Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 01.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                             Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 179 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. С., пълномощник на Димитрина Ж.М., Егн ********** против Решение № 3/08.01.2016г. по гр.д. № 422/2013 г. на Котелския районен съд, в частта с която е допуснат до делба между П.Ж.Т., ЕГН **********,***, В.Ж.Т., ЕГН **********,***, С.Ж.Т., ЕГН **********,***, Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** и Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящ се в с. Жеравна, общ. Котел, представляващ жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 99 кв.м., построена в УПИ IХ-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967 г., с площ 645 кв.м., при граници: УПИ ХI-240, 244; УПИ VII-241, УПИ VIII-242 улица при квоти от правото на собственост, както следва: 8/20 ид.ч. за Д.М. и по 3/20 ид.ч. за П.Т., В.Т., С.Т. и Д.Т..

         Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение противоречи на процесуалните правила и материалния закон. В посочената жилищна сграда съществуват два отделни самостоятелни обекта като делба следвало да се допусне единствено на първия етаж, а по отношение на втория етаж не би следвало да се допусне делба, тъй като е лична собственост на жалбоподателката, поради което в тази част решението следвало да бъде отменено.

         Въззивната страна счита, че е неправилен извода на районния съд за това, че договора за доброволна делба от 31.01.1995г., сключен между жалбоподателката и майка й А.П. е нищожен. Страната счита, че по делото не е било установено по несъмнен начин обстоятелството, че преди сключване на договора за доброволна делба не е бил налице одобрен архитектурен проект, който да предвижда обособяване на сградата на два самостоятелни етажа. Вещото лице било изследвало периода от 1982 до 1995г. и не е взело предвид, че първоначалния нотариален акт, в който е посочена сградата и е послужил при извършването на доброволната делба е от 27.11.1981г. , поради което съществувала вероятност да е налице проектна документация за периода преди 1982 г. Страната счита, че ако преди построяването проектът е предвиждал изграждането на два самостоятелни етажа, то договора за доброволна делба би отговарял изцяло на формалните изисквания на чл. 64 ал.2 от ЗТСУ /отменен и чл. 202 от ЗУТ/, съответно договорът за доброволна делба не би бил нищожен. Въззивникът счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и неправилно съдът е възприел противоречивата практика, с която се приема, че договорът за доброволна делба е нищожен. Посочва, че в решение № 21/01.07.2015г. по гр.д. № 6057/2014г. на ВКС е прието, че при сделка с реална част от недвижим имот възможен предмет на договора са всички тези части от имота, които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект на правото на собственост като за валидността на сделката няма значение дали обособяването е одобрено от оторизираните технически органи към датата на сключването или само обективно съществува възможност за обособяване. В това решение ВКС е приело, че от тези хипотези по принцип не може да се приеме че е невъзможен предмет и сделката е нищожна, тъй като нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне. Доколкото е възможно да бъде одобрен инвестиционен проект за съответното преустройство съобразно изискванията на чл. 202 от ЗУТ не може да се поддържа теза, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Твърди се, че е неправилен извода и на съда за това, че бил нарушен чл. 6,  чл.64 ал.2 от ЗТСУ. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от адв. Р., пълномощник на П.Ж. Петрова, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважаване.

         В съдебно заседание въззивницата Д.М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д.С., който поддържа въззивната жалба  и моли да бъде уважена.

         Въззиваемата Пенка Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемият В.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемите С. и Д. Т., редовно призовани, се явяват лично. И двамата излагат становище, че въззивната жалба следва да бъде уважена и че следва да се отмени решението на РС – Котел.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК. Спорът между страните е относно това дали следва да бъде допуснат до делба вторият етаж от недвижим имот находящ се в с. Жеравна, общ. Котел, представляващ УПИ IХ-243 кв. 53 по подробно устройствен план на с.Жеравна, одобрен 1967 г., с площ 645 кв.м.

Безспорно по делото е установено, че при извършената делба между общата наследодателка на А.П. и въззивницата Д.М. на 31.01.1995г., страните по договора не са били подготвили одобрен архитектурен проект съгласно който да бъде извършена делбата помежду им.

По въпроса нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот, на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива, с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания, ВКС се произнесе с тълкувателно решение № 3/2014 г. от 28.06.2016 г. С него се прие, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/ не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.

За да постанови решението си, съдът взе предвид изготвената пред първоинстанционния съд съдебна строително-техническа експертиза от вещо лице И. И.. На въпрос 6: Първият и вторият етаж на жилищната сграда представлявали ли са самостоятелни обекти на правото на собственост към 31.01.1995г. съобразно изискванията на ЗТСУ /отм./ от същата, вещото лице е посочило, че съгласно изискванията на Наредба № 5/1998г. за правилата и нормите по  ЗТСУ, всяко жилище към този момент е трябвало да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня – тоалетна и най-малко едно складово помещение в или извън жилището. Вещото лице е посочило, че към момента на сключване на договора за доброволна делба от 31.01.1995г., на построената в процесния имот масивна жилищна сграда на два етажа, същата е съдържала два самостоятелни жилищни обекта - първи и втори етаж отговарящи на изискванията на Наредба № 5 за правилата и нормите по Териториално и селищно устройство. Вещото лице в отговора си към въпрос № 5 е посочило също така, че първият жилищен обект е представлявал първи етаж и се е състоял от салон, кухня, дневна и изба, а втория жилищен обект, представляващ втори етаж, се е състоял от салон, дневна, кухня, спалня, тоалетна и баня. По този начин съдът счита, че са изпълнени изискванията съобразно които по цитираното по-горе тълкувателно решение следва да се приеме, че договорът за делба, сключен на 31.01.1995г. не е бил нищожен, тъй като са съществували два самостоятелни жилищни обекта, които са можели да бъдат предмет на делбата. С оглед на това, следва да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е допуснат до делба жилищна сграда на два етажа  /по отношение на втори етаж/ със застроена площ 99 кв.м., построена в УПИ IX-243 в кв.55 по ПУП на с. Жеравна и следва до делба да се допусне единствено първи етаж от жилищната сграда, представляващ имот с идентификатор 29283.501.164.1.1. по кадастралната карта на с. Жеравна, а имот с идентификатор 29283.501.164.1.2 не следва да бъде допускан до делба, тъй като същият представлява лична собственост на въззивницата Димитрина Ж.М.. Решението по отношение на определените квоти от правото на собственост за първи етаж не следва да бъде изменено.

Дължимите между страните разноски следва да бъдат разпределени с окончателния съдебен акт по втората фаза на делбата.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

                ОТМЕНЯ  решение № 3/08.01.2016г. по гр.д. № 422/2013 г. на Котелския районен съд, в частта с която е допусната съдебна делба между П.Ж.Т., ЕГН **********,***, В.Ж.Т., ЕГН **********,***, С.Ж.Т., ЕГН **********,***, Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** и Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** недвижим имот с идентификатор 29283.501.164.1.2, находящ се в с. Жеравна, общ.Котел, целия представляващ жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 99 кв.м., построена в УПИ IХ-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967 г., с площ 645 кв.м., при граници: УПИ ХI-240, 244; УПИ VII-241, УПИ VIII-242 улица при квоти от правото на собственост, както следва: 8/20 ид.ч. за Д.М. и по 3/20 ид.ч. за П.Т., В.Т., С.Т. и Д.Т..

 

         ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

                ОТХВЪРЛЯ иска за  извършване на съдебна делба между П.Ж.Т., ЕГН **********,***, В.Ж.Т., ЕГН **********,***, С.Ж.Т., ЕГН **********,***, Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** и Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** недвижим имот с идентификатор 29283.501.164.1.2, находящ се в с. Жеравна, общ.Котел, целия представляващ жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 99 кв.м., построена в УПИ IХ-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967 г., с площ 645 кв.м., при граници: УПИ ХI-240, 244; УПИ VII-241, УПИ VIII-242 улица при квоти от правото на собственост, както следва: 8/20 ид.ч. за Д.М. и по 3/20 ид.ч. за П.Т., В.Т., С.Т. и Д.Т. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.