Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №76

 

гр. Сливен, 27.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №180 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №60/25.03.2016г. по гр.д.№751/2015г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.128 от КТ, предявен от Б.Т.И. *** за заплащане на сумата от 4207,62лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.март 2015г. до м.август 2015г. вкл.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Б.Т.И. чрез пълномощник адв. С.Д. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът посочва, че обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно,  незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства, както писмените – множество съдебни решения за присъдени трудови възнаграждения, така и събраните гласни доказателства, които тълкувал превратно. От показанията на свидетелите се установявало изпълнение на трудовите му задължения през процесния период, независимо, че работодателят не му е предоставил добри условия за работа. По отношение на размера на дължимото трудово възнаграждение счита, че базата следва да е възнаграждението за такава длъжност в РИМ – Сливен, тъй като работодател е Община Сливен, а не друга община и е без значение какво е възнаграждението на музейните уредници в другите общини. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и  да постанови ново, с което да уважи предявения иск и да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна Община Сливен чрез пълномощник адв.М.С..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Детайлно анализира наведените с въззивната жалба оплаквания и излага контрааргументи за опровергаването им. Намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като посочва, че трудово възнаграждение се дължи само за реално положен труд, какъвто не бил доказан и не е достатъчно наличието на трудово правоотношение между страните, за да възникне задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение. Посочва още, че лицето е пенсионер по болест, защото не може да изпълнява трудови функции и затова и не изпълнява такива на длъжност „уредник в музей“. Посочва, че сградата няма предназначение за музей или за етнографска сбирка, за това и Т. няма къде да полага труд.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът Б.И., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.С.Д., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з., въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.С., който заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба, аналогични с тези, изложени в отговора на жалбата. Заявява, че няма претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд следва да я ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установяващи се от събраните пред районния съд гласни доказателства, но не взети предвид от районния съд при формиране на фактическата обстановка, както следва: Б.И. си върши съзнателно работата като музеен уредник в гр.Твърдица. Музейната сбирка се намира в една стара къща, която е била на твърдишки антифашист П.Е.. Когато започнал работа през 1982-83г. И. заварил около 200 експоната и през всичките години на работата му е успял да увеличи сбирката до около 3000 експоната. Сбирката е обособена в четири къта, направени са табла. Извършва събирателска дейност, като ходи по къщите, издирва експонати и снимки и постоянно обогатява сбирката. Провеждал кръжок съм сбирката на деца. Освен сбирката, поддържа и къщата и двора. Негови приятели, на другарски начала му помогнали да оправи дувара, керемидите. И. поддържа хигиената в къщата и в двора. През процесния период И., въпреки спрения ток и вода, е осъществявал задълженията си на уредник на сбирката. Стоял е там по цял ден, дори и след работно време, въпреки студа. През този период са минавали и групи на посещение на сбирката – основно са водени групи с деца, но и чужди туристи, минали през града. Имало и единични, отделни посетители. Изнасял е беседи на посетителите, обяснявал им е по експонатите. Има закачено работно време. Води книга за посетителите и друга документация. Постоянно  пише нещо във връзка със сбирката на пишеща машина, с каквато само разполага.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявен от Б.Т.И. *** иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.март до м.август 2015г. в общ размер от 4207,62лв., по 701,62лв. месечно /с оглед допуснатото от съда изменение на исковата претенция с протоколно определение от 14.03.2016г./ с правно основание чл.128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от страните накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният съд НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност от страна на ищеца И. на реалното полагане на труд през процесния период по установеното трудово правоотношение с Община Сливен. Изложените във въззивната жалба оплаквания в тази насока са основателни.

Безспорно, от надлежно събраните от районния съд писмени доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период м.март - м. август 2015г. С влязло в сила Решение от 22.11.1993г. на СлРС по гр.д.№1976/1992г., по иск предявен против Община Сливен като работодател, Б.Т.И. е възстановен на длъжността „уредник при музей гр.Твърдица“. Бездействието на работодателя – Община Сливен да открие съответната бройка в щатното си разписание, респ. да предприеме съответните законоустановени действия във връзка с възстановяването на И. на заеманата длъжност,  не може да служи като основание работодателят да отказва заплащане на трудово възнаграждение при наличие на престиран труд от страна на възстановения на работа работник.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни такива, според настоящия състав е безспорно установено, че по това трудово правоотношение през процесния период м.март – м.август 2015г. Б.Т.И. е престирал труд, добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения. Освен, че подреждал, описвал сбирката, приемал посетители и им изнасял беседи, осъществявал е и събираческа дейност по отношение на експонати за сбирката. В тази насока са категорични и безпротиворечиви събраните, но невзети предвид от районния съд, гласни доказателства. Срещу престирания труд за този период ищецът по първоначалния иск не е получил полагащото му се трудово възнаграждение. В тази насока тежестта на доказване относно заплащането се носи от работодателя, като същият не е ангажирал доказателства относно заплащането на трудово възнаграждение, а и няма и подобни твърдения.

От заключението по кредитираната от районния съд и от настоящата инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца през процесния период – общо 4207,62лв. /по 701,27лв. месечно/. Въззивният съд намира, че като база за определяне на възнаграждението на ищеца следва да се вземе съответното възнаграждение за длъжността  в РИМ – Сливен, а не на историческия музей в гр. Нова Загора, тъй като работодател на ищеца е Община Сливен, а РИМ – Сливен осъществява методическо ръководство върху дейността му. Исторически музей – Нова Загора няма никакво отношение с ищеца и музейната сбирка, чийто уредник е той и няма никакво основание и дори логика от използване като база възнаграждението на уредниците в него.

По отношение на допълнителното възнаграждение за прослужено време и стаж, включено в определеното от вещото лице БТВ за 33 години стаж, следва да се посочи, че това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от     Наредбата за структурата и организацията на работната заплата има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. Липсата на нарочна клауза в индивидуалния трудов договор, когато са налице основанията за изплащането му, както е в случая, не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. В тази насока е задължителната за съдилищата практика на ВКС.

Следва да се отбележи, че осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. ток, вода и всички други подходящи условия за работа, е задължение на работодателя, което той не е изпълнил безспорно и това не може да се тълкува във вреда на работника и да се правят изводи от липсата на условия за неполагането на труд от лицето. Доказателства в тази насока по делото няма събрани. Напротив, както бе посочено по-горе от гласните доказателства се установява, че независимо от липсата на добри условия за работа, т.е. неизпълнение от страна на работодателя на негово основно задължение по трудовото правоотношение, то работникът добросъвестно е изпълнявал своите трудови задължения през процесния период, като дори е полагал усилия за поддържане на сградата, в която е настанена сбирката, което не е негово задължение. Изводите на районния съд в обратния смисъл са необосновани и напълно нелогични.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, за който работодателят – ответната Община Сливен дължи заплащане на съответното трудово възнаграждение.

Върху дължимото възнаграждение за положен труд следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира исковата претенция за основателна и доказана в пълен размер /с оглед допуснатото от районния съд изменение на иска/ и като такава следва да се уважи изцяло.

Като е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което в тази му част следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което иска по чл.128 от КТ бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца в първоинстанционното производство се дължат разноски, които следва да се присъдят в пълния претендиран и доказан размер от 2460лв.

На ответника не се дължат разноски, с оглед изхода на спора, поради което първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането на ответната Община Сливен за присъждане на разноски е правилно и следва да се потвърди.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и основателността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззиваемата страна Община Сливен и тя да понесе своите разноски, така, както са направени и да заплати на въззивника Б.Т.И. направените от него разноски в доказания размер от 1060лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед възражението на адв.С., направено с отговора на въззивната жалба за липса на доказателства за заплащане на възнаграждението, следва да се отбележи, че същото е договорено като платимо в брой и вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка /т.1 от ТР 6/2010 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК няма направено.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна по иска – работодателят Община Сливен следва да заплати в полза на съдебната власт по сметка на НЗРС за първоинстанционното производство дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 168,30лв. и разноски за вещо лице в размер на 383,08лв., заплатени от бюджета на съда. По сметка на СлОС за въззивното производство следва да се заплати държавна такса в размер на 84,15лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №60 от 25.03.2016г., постановено по гр.д. №751/2016г. по описа на Новозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б.Т.И. с ЕГН ********** ***-Б, против Община Сливен иск с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на сумата от 4207,62лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.март 2015г. до м.август 2015г. вкл., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати Б.Т.И. с ЕГН ********** ***-Б сумата от 4207,62лв. /четири хиляди двеста и седем лева и шестдесет и две ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.март 2015г. до м.август 2015г. вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на Б.Т.И.  с ЕГН ********** ***-Б сумата от 2460лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски и сумата от 1060лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №60 от 25.03.2016г., постановено по гр.д. №751/2016г. по описа на Новозагорски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Община Сливен за присъждане на разноски. 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Новозагорски районен съд държавна такса за първоинстанционното производство върху уважения иск в размер на 168,30лв. и разноски за вещо лице в размер на 383,08лв.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 84,15лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.