Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 14.07.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                             

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Коритарова в.гр.д. № 189 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д.,*** ООД със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „Д.П.“ № * против Решение № 197/16.03.2016г. по гр.д. № 4844/2015 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която  въззивникът е осъден да заплати на „Радар – Трейд“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „Д.Н.“ № *, ап.*, сумата от 11300 лв. по договор от 12.05.2013г. ведно със законната лихва, считано от 22.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, неустойка в размер на 1548,10 лв. за периода от 28.02.15г. до 15.07.15г. и разноски в размер на 2058.92 лв.

            Въззивникът заявява, че не оспорва сключването на договор от 12.05.2013г. между него и ищцовото дружество, по силата на който на ищцовото дружество е било възложена да извърши консултация по организация, подготовка на документите и изготвяне на проект на възложителя за кандидатстване по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Той счита обаче, че З.Т. към момента на сключване на договора от името на ищцовото дружество – 12.05.2013г. не е имал представителна власт, тъй като самото дружество е било в процес на учредяване като учредителните му документи са били от 10.05.2013г., а са били вписани на 20.05.2013г. и след учредяване на дружеството Т. не е бил избран за негов управител, а такъв е станал по-късно. Страната счита, че всички документи по проекта са били изготвени и предадени не по-късно от 26.11.2012г. в Агенцията по заетостта. Към този момент ищцовото дружество „Радар – трейд“ ООД, Стара Загора все още не е било учредено и не е било вписано. С оглед на това страната посочва, че дейностите по подготовка на документите няма как да са били осъществени от ищцовото дружество. Счита че в тази връзка следва да се тълкуват и показанията на свидетелката А., която е посочила, че техническото написване на самите проекти ги е извършвала тя, а цялата организация и отчети са били изготвени от господин Т.. Посочва че евентуално, дори да се приеме, че са налице някакви задължения, то те не са към ищцовото дружество, а към физическите лица З.Т. и П.А.. Страната заявява, че ищцовото дружество няма никаква съпричастност към дейностите относно подготовката на документите по изготвянето на проекта. По отношение на дейностите във връзка с управление и отчитане на проекта, въззивникът посочва, че те са били извършвани единствено и само от членове на екипа по проекта, а именно от свидетелите А., К.а, д-р П., д-р П. и техническия сътрудник З. К.. От събраните доказателства можело да се направи извод, че доколкото „ГППМП – Сливен“ ООД е получавало консултантска дейност във връзка с проекта, то същата е била осъществявана от свидетелката А., която е получила договореното възнаграждение. Предвид на това не била налице никаква съпричастност от страна на З.Т. и „Радар – трейд“ ООД към осъществяване на проекта. От събраните доказателства не се било установило сумата във фактурата да е относима към сключения договор за консултантски услуги. Моли се обжалваното решение да се отмени като незаконосъобразно, да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да се присъдят деловодни разноски. 

            В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на „Радар – трейд“ ООД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Страната счита, че въпреки, че З.Т. е бил вписан като управител на ищцовото дружество едва на 13.02.2013г., следва да се счита, че към момента на сключване на договора с въззивника, той е имал нужната представителна власт, тъй като неговите действия са били потвърдени от управителя на дружеството във връзка, с което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Дружеството – ищец било потвърдило действията на Т. по три начина, като не се възползвал от възможността да ги оспори по чл. 301 от ТЗ, като претендира права по договора и като е избрал Т. за управител на по-късен етап, с което е санирал всички негови предходни действия.

            Въззиваемата страна посочва, че тезата на въззивника за това, че ищцовото дружество не е имало съпричастност към дейностите по подготовка на документите, е процесуално недопустима на основание чл. 266 ал.1 от ГПК, тъй като това твърдение той е следвало да направи пред първоинстанционния съд. Страната посочва, че към момента на сключване на договора между страните, дружеството вече е било учредено с дружествения си договор и било в процес на вписване в Търговския регистър. Страната посочва, че и към настоящия момент въззивникът не оспорва факта на сключване на договора и след като това е така, то следва да се отчете и волята му, която е обективирал при сключването на договора, а именно какво да се изработи и кому да се плати за изработеното. Счита че предвид свободата на договаряне не съществува пречка договора да бъде сключен за вече извършени дейности по изпълнение на неговия предмет. Страните в момента на сключването му са преценили и приели на кого следва да бъде плащането и това е тяхната воля. Настоящата престация не се е претендирала двойно от настоящия ищец и от физическите лица, но ответникът се бил домогнал до целта да не плати на никого за нещо, което е извършил и от което той се е възползвал. Страната посочва, че дейностите по управление и отчитане на проекта, от които е взела участие свид. А. като член на екипа на управление са дейности стоящи извън процеса на процесния договор от 12.05.2013г. и са били предмет на друг договор между ответното дружество с тази свидетелка, а именно граждански договор № * от 01.12.2013г. Този договор е бил сключен с нея в качеството й на член на екипа за управление на проекта, а не в качеството й на консултант. На последно място въззиваемата страна посочва, че не осчетоводяването на фактура № 003/30.12.2013г. в ответното дружество посочва, че поначало ответникът не е имал намерение, с което да извърши плащане. Фактурата обаче била подписана от управителя на дружеството е не била оспорена в производството по ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция. Не са направени доказателствени искания.

            В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Д., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

            Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. В деловодството на СлОС е депозирана писмена молба от процесуалния представител на дружеството от адв.Господинов, в която моли ход на делото да бъде даден в негово отсъствие и оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.03.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.03.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 280 и чл. 92 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на закона с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши на сметка на доверителя възложените му от последния действия.  В настоящия случай няма спор, че страните са сключили на 12.05.2013 г. договор , по силата на който изпълнителят  „Радар Трейд“ ООД – въззиваем в производството , се е задължил да извърши за сметка на възложителя  консултации по организация, подготовка на документи и изготвяне на проект на възложителя за кандидатстване по ОП „Развитие на човешките ресурси“, входиране на проектни предложения в Агенция по заетостта, консултации и организация, подготовка на документи , управление и приключване на проект, подобряване условията на труд на работещите на групова практика за първична медицинска помощ – Сливен“ ООД по ОП „Развитие на човешките ресурси“, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, BG 051РО 001-2.3.03 „Безопасен труд“, с цел класиране на възложителя и сключване на договор. Договорът е бил сключен за срок от 01.11.2012г. до приключване на взаимоотношенията на въззивника с Агенция по заетостта. Няма спор, че във връзка с този договор е била  издадена фактура за сумата от 11 300.00лв. , подписана за въззивника от законен представител д-р Г.Х.П., която фактура не е оспорена. Страните  не спорят и по въпроса, че действително въззивникът е участвал  с проект  по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и по него е получил безвъзмездна финансова помощ за своето лечебно заведение в размер на 116210.94 лв., която помощ е усвоил изцяло.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за това, че въззиваемото дружество не е съществувало към момента на сключване на договора в правния мир, още по-малко то е съществувало  към момента, когато са били изготвени и предадени от Агенцията по заетостта документите  участващи в кандидатстването за безвъзмездната помощ /26.11.2012 г./. Страната счита, че  е липсвала представителна власт за З.Т.  от името на въззиваемото дружество да  изготвя документи във връзка с подписания договор между страните.  Съдържа се твърдение, че по отношение на дейностите по управление и отчитане на проекта въззиваемото  дружество не е извършило никаква дейност. Съдът намира  тези аргументи за неоснователни, поради следните съображения:

За да даде отговор на поставения въпрос, съдът следва да извърши тълкуване  на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно действащото законодателство.  В чл.20 от ЗЗД е посочено, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.  Следва да се има предвид, че изброените похвати за тълкуване в чл.20 от ЗЗД не са изчерпателни. При тълкуването трябва да се имат предвид преговорите и всички други обстоятелства, които са предшествали и съпътствали сключването на съответната сделка. Действителната воля трябва да се тълкува, за да се разбере точно и правилно волеизявлението

На първо място следва да се отбележи, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това е основен принцип залегнал в разпоредбата на чл. 8 от ЗЗД.  В този дух няма никаква пречка страните да уредят съществуващи вече отношения, включително  осъществени вече ангажименти, като сключат договор в един по-късен момент.

В конкретния случай съдът счита, че страните  са се опитали в сключения писмен договор между тях от 12.05.2013 г. да отразят техни взаимоотношения, които частично са се случили във времето преди подписване на самия договор. За това свидетелства текста на чл. 2 от договора, съгласно който той е сключен за периода от 01.11.2012 г. / а самият договор е подписан на 12.05.2013 г./. Този текст на договора съответства на твърдението на ищеца, че е имал уговорка с дружеството-ответник да подготви негови документи, които да участват в подбора за проект „Подобряване условията на труд“. Това кореспондира и с обстоятелството, че документите, които са били представени в Агенцията по заетостта, са били представени на 26.11.2012 г.

Съдът счита, че следва да приеме, че З.Т. е действал с представителна власт към момента , когато е договарял възлагателната дейност  и когато е подготвял документите за представяне пред Агенция по заетостта. В разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ТЗ е посочено, че действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили.  Разпоредбата на чл. 69 ал.2 от ТЗ предвижда, че когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощеното от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.  От служебно извършената справка в ТР съдът установи, че изначало съдружници във въззиваемото дружество са настоящият управител З.С.Т., с когото са били водени преговорите и който е предоставил консултантските услуги на въззивното дружество и И.Й.П., който бил първият му управител. Следва да се вземе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт се смята , че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им.  Очевидно „Радар Трейд“ ООД не само, че не се е противопоставило на действията  извършени от  З.Т. във връзка с подготвяне на документите за участие пред Агенцията по заетостта, а е и санирал тези действия като е подписал договор с въззивното дружество, касаещо именно тази дейност, извършена от единия съдружник.

Не на последно място следва да се отбележи, че след като е подписал фактура със сумата уговорена в договора между страните, на практика въззивното дружество е извършило признаване на дължимостта й.

Съдът счита, че не може дейността по договора да бъде разделяна на две части, които да имат еднаква тежест, а той следва да се разглежда в своята цялост. Приема за доказано твърдението на ищеца за това, че е извършил консултантски услуги като е подготвил документите на въззивника за участие в ОП „Развитие на човешките  ресурси“, а в последващия момент е извършил координационни и консултантски действия във връзка с усвояване на отпуснатите средства и тяхната отчетност.  В този смисъл  счита, че следва да се кредитират показанията най-вече на свид.А., която съдът счита за незаинтересована от изхода на делото с достатъчно преки наблюдения по отношение на предмета му и счита , че не следва да вземе предвид в пълнота показанията на останалите свидетели, тъй като те са служители на  въззивника и са в зависими отношения с него.

Като взе предвид изложеното  съдът намира, че вземането по чл. 286 от ЗЗД е с настъпил падеж, установено е по размер и е дължимо от въззивника, същото се отнася и за предявения иск по чл. 92 от ЗЗД. Налице са основания за търсене на неустойка, поради неизпълнение на поетото задължение по договора. За дължимите суми е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От нея е видно ,че за периода от 28.02.2015 г. до 15.07.2015 г., т.е. за 137 дни неустойка, се дължи сумата в размер на 1548.10 лв., която сума е присъдил и районният  съд.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 1270.00 лева адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/16.03.2016г. по гр.д. № 4844/2015г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ГППМП – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „Д.П.“ № * да заплати на „Радар – Трейд“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „Д.Н.“ № *, ап.* сумата от 1270.00 /хиляда двеста и седемдесет/ лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           2.