Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

                                    

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 195 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано във връзка с решение № 42/11.05.2016 г. по к.гр.д. № 4643 на ВКС, с което е било отменено решение № 156/19.06.2015г. по възз.гр.д. 272/2015 г. на СлОС и делото е било върнато на СлОС за ново разглеждане .

Предмет на въззивно обжалване е било решение № 330/21.04.2015г. по гр.д. № 5755/2011г. на РС – Сливен, с което е бил уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС, въз основа на който е образувано гр.д. № 6949/2011г. на СлРС и е признато за установено по отношение на въззивника ЕТ „Киряков – А. И.“***, че Ю. К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН **********,***, са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 35730.13.12 по Кадастралната карта на с.Ковачите, с площ от 7022 кв.м. в м.“Кору Тунджа“, който има за съседи имоти с идентификатор 37530.13.10; 37530.17.324; 37530.13.317; 37530.13.15; 37530.17.11; 37530.158.13 и 37530.13.20. С обжалваното решение въззивника е осъден да предаде на въззиваемието владението върху частта от този имот, която владее без правно основани, - частта щрихована в синьо и с площ 452 кв.м. по изготвената от вещото лице инж.Симеонов скица, която следва да се счита за неразделна част от съдебното решение. Със същото решение бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от въззивника с правно основание чл.124 от ГПК, вр. Чл.52 ал.2 от ЗКИР, вр.чл.62 ал.2 от Наредба № 3/28.04.2005г. да бъде признато по отношение на въззиваемите Къневи, че въззивникът е собственик на следния недвижим имот: овчарник с битовка, със застроена площ 210 кв.м. и прилежаща площ от 1600 кв.м., представляваща парцел № 25 от масив № Iпо плана на Сливенски минерални бани при граници: изток – Институт по прасковата, от запад – полски път, от север – парцел № 18 и от юг – свободен парцел от землището на с.Ковачите. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е бил отменен съставения на 18.04.1995г. нот.акт № 82 т.III дело № 1235/1995г. – констативен за собственост върху недвижим имот, придобит чрез договор за покупко-продажба на имот, спечелен на търг.

         В съдебно заседание въззивната страна се представлява от А. И., както и от представител по пълномощие адв.Л.., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.М., която заявява, че следва да се постанови решение, с което да се уважи претенцията на въззивник, като направена до размера на 452 кв.м., които видно от събраните доказателства пред въззивна инстанция въззивникът е придобил по силата на ЗСПЗЗ и които се застъпват с възстановени на нейните доверители 452 кв.м. от общинска служба Земеделие. Страната претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства се установи, че на 22.11.1994г. в изпълнение на Заповед № 73/21.11.1994г. на Председателя на Ликвидационния съвет на ССД „Долината на прасковите“ – Сливен в ликвидация се провел явен търг за продажба на основни средства, за който бил съставен протокол № 78/22.11.1994г. От него е видно, че въззивникът  ЕТ “Киряков –И.“ е бил единствен кандидат и е спечелил търга за обект № 22, овчарник, от скица на Кадастрален план № 25 при първоначална цена 97 800 лева.

На 01.12.1994г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между ССД „Долината на прасковите“ – Сливен в ликвидация и въззивника за продажба по реда на чл.48 ал.8 предл.последно от ППЗСПЗЗ и чл.9 ал.8 от Наредбата за търговете на овчарник с бетовка със ЗП 210 кв.м. и прилежаща земя от 1600 кв.м. В този договор е било посочено, че депозитът и първата вноска следва да бъдат платени до 05.1994г., а втората вноска за покупката за земята следва да бъде платена след окончателно утвърждаване на плана за земеразделяне.

На 31.03.1995г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот , спечелен на нърг на основание чл.27 от ЗСПЗЗ, чл.51 от ППЗСПЗЗ, чл.52 ал.2 и чл.48 ал.8 предл.последно от ППЗСПЗЗ и чл.16 от Наредбата за търговете. Договорът бил сключен между ССД „Долината на прасковите“ – Сливен в ликвидация и въззивника ЕТ „Киряков – А. И.“. Предмет на договора е бил недвижим имот парцел № 25 от масив № 1 по плана на Сливенски минерални бани, представляващ овчарник с бетоква със ЗП от 210 кв.м. и прилежаща земя от 1600 кв.м., с граници изток – Институт по прасковата, запад – полски път, север – парцел № 18 и юг – свободен парцел. В договора било посочено, че имота е спечелен на търг,проведена на 22.11.1994г. и че към момента на сключването му изцяло е внесена дължимата по договора цена. Договорът бил вписан в Службата по вписванията с № 162 том I вх.№ 1094/04.04.1995г.

От представените по делото писмени доказателства се установи също, че на 15.02.1995г. въззивникът е поискал от Кмета на Община Сливен да му бъде издадено удостоверение с оценка по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижим имот от 1600 кв.м. и на 30.03.1995г. е било издадено такова удостоверение за обект овцеферма. Представено е и едно уведомително писмо до ДСК, от което е видно, че за извършване на оценка въззивникът е заплатил по сметка на Община Сливен сумата от 240.00 лева на 30.03.1995г.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК от въззивника да бъде признато за установено по отношение на въззивемите, че въззивникът е собственик на подробно описания в исковата молба и по-горе недвижим имот – овчарник с битовка със застроена площ 210 кв.м. и прилежаща площ от 1600 кв.м. От събраните пред настоящата инстанция доказателства се установи, че процесният имот е бил част от дълготрайните активи на ССД „Долината на прасковите“ – Сливен – в ликвидация. Това обстоятелство се установява от протокол № 78/22.11.1994г. в който е видно, че имотът е бил описан като част от активите на ССД „Долината на прасковите“ – Сливен – в ликвидация и като такъв под пореден № 22 е бил обект на проведен търг. Безспорно се установи от събраните доказателства, че въззивникът е спечелил търга, проведен по реда на Наредбата за търговете /отм./, за което е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.1994г. и окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, спечелен на търг, сключен след като въззивникът е представил надлежна скица, данъчна оценка, изцяло заплатена цена от 31.03.1995г., който договор по-късно е бил вписан в Службата по вписванията на 04.04.1995г. и е станал основание за съставяне на Констативен нотариален акт за собственост на въззивника. Безспорно по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице идентичност между част от имота на въззивника и от имота, възстановен на въззиваемите, в размер на 452 кв.м., което в скицата на вещото лице Симеонов е означено в синя защриховка. Предвид изложеното съдът счита, че следва да уважи исковата претенция на въззивника и да признае по отношение на въззиваемите, че процесният имот е негова собственост .

Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на въззивника за отстраняване на допусната грешка в имотната граница, нанесена в Кадастралната карта на с.Ковачите, одобрена със Заповед № РД-18-17/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър. Тъй като настоящото дело е водено единствено спрямо ответниците С. и Ю. Къневи по отношение на застъпване на част от техния имот № 37530.13.12, а по делото не са взели участие, като страни, собствениците на имот № 37530.158.13 и на имот № 37530.13.11 съдът счита, че изменение в Кадастралната карта следва да бъде допуснато единствено по отношение на съвпадащата част с имот № 37530.13.12 в размер на 452 кв.м. По отношение на евентуално застъпваща се част следва да бъде проведено друго съдебно производство, по което да се установи правото на собственост и евентуално неправилно отразяване в Кадастралната карта.

Като взе предвид представеното заключение от вещо лице инж.Симеонов съдът счита, че следва да бъде признато за установено на основание чл.62 ал.6 вр. чл.53 ал.2 от Закона за Кадастъра и имотния регистър, че при заснемане на Кадастралния план е допусната грешка, като имотът на въззивника въобще не е бил отразен по Кадастралната карта на с.Ковачите, одобрена със Заповед № РД-18-17/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра. Вместо това част от него е била включена в имоти № 37530.158.13 – 286 кв.м. /собственост на Държавен поземлен фонд/, в имот № 37530.13.12 – 452 кв.м. /собственост на въззиваемите/ и в имот № 37530.13.11 – 862 кв.м. /собственост на В.К./. Тъй като ответни страни по делото са единствено въззиваемите С. и Ю. К., съдът може да постанови своето решение единствено по отношение на застъпването на имота на въззивника с техния в размер на 452 кв.м.

По отношение предявения иск по чл.108 от ЗС от въззиваемите С. и Ю. К. съдът намира с оглед изразените по-горе мотиви, че същият се явява неоснователен и недоказан. Действително въззивникът владее част от имота, който им е бил възстановен по реда на ЗПЗЗС, но той владее тази част от имота на основание годно да го направи собственик. Ето защо в тази част решението на РС – Сливен също следва да бъде отменено.

Решението на РС – Сливен следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта с която е отменен констативен нотариален акт № 82 том III дело № 1235/1995г. и в частта на разноските. 

С оглед изхода на делото на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 905,00 лева, от които д.т. в размер на 205,00 лева, възнаграждения за вещи лица в размер на 200,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева. За въззивна инстанция следва да му се присъдят 1171,50 лева, от които 71,50 лева държавна такса, 500,00 лева за първото разглеждане на делото пред ОС – Сливен и 600,00 лева за повторното разглеждане на делото пред ОС – Сливен. На страната се дължат и деловодни разноски за касационна инстанция, които са в размер на 726,50 лева, от които д.т. 126,50 лева и адвокатски хонорар 600 лева.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 330/21.04.2015г. по гр.д. № 5755/2011г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска по чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на въззивника ЕТ „Киряков – А. И.“***, че Ю. К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН **********,***, са собственици на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор 35730.13.12 по Кадастралната карта на с.Ковачите, с площ от 7022 кв.м. в м.“Кору Тунджа“, който има за съседи имоти с идентификатор 37530.13.10; 37530.17.324; 37530.13.317; 37530.13.15; 37530.17.11; 37530.158.13 и 37530.13.20.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения иск по чл.124 от ГПК във вр.с чл.53 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.62 ал.2 от Наредба № 3/28.04.2015г. по отношение на Ю. К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН **********,*** – А. И.“*** е собственик на следния недвижим имот:

 

Овчарник с битовка, със застроена площ 210 кв.м. и прилежаща площ от 1600 кв.м., представляваща парцел № 25 от масив № I по плана на Сливенски минерални бани при граници: изток – Институт по прасковата, от запад – полски път, от север – парцел № 18 и от юг – свободен парцел от землището на с.Ковачите, част от който в размер на 452 кв.м. е идентичен с техния имот с идентификатор 37530.13.12 по кадастралния план на  с.Ковачите, находящ се в м. „Кору Тунджа“ и което в скицата на вещото лице Симеонов е означено в синя защриховка. Съдът приема, че скицата изготвена от в. л. В. Симеон, представляваща л. № 140 от делото, следва да се счита за неразделна част от съдебното решене.

 

На основание чл.54а във вр. с чл. 54 ал.2 от ЗКИР във вр.с чл.62 ал.6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. в 30-дневен срок от влизане на решението в сила да се предостави на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Сливен заверено копие от решението. 

 

 

ОСЪЖДА Ю. К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН **********,*** да заплатят на ЕТ „Киряков – А. И.“*** деловодни разноски в общ размер на 2803.00 /две  хиляди осемстотин и три/лева  за разглеждане на делото пред районен съд, окръжен съд и касационен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.