Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №199

 

гр. Сливен, 08.12.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия С. Михайлова възз.гр.д. №201 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №880/27.11.2015г. по гр.д.№*064/2013г. на Сливенски районен съд, с което е допусната съдебна делба, която да се извърши между М.Д.В., А.Г.В., Н.Д.П., Г.К.К., Д.П.Ж., П.С.Д., Р.П.К. – Л., М.С.К., Й.А.К., С.А.К. и Б.А.К. по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67338.534.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр.С., ул.“Ц.С.“ №*, площ 84 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 8416, при граници: 67338.547.13, 67338.534.39, 67338.534.40, 67338.534.41 и 67338.534.54, при посочени квоти.

Въззивната жалба е подадена от Г.К.К. чрез пълномощник адв.Д.П. и обжалва решението изцяло, като неправилно и законосъобразно. Възраженията на въззивника К. за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са свързани с процесуални нарушения във връзка с установяване и конституиране на всички участници в съсобствеността по отношение на допуснатия до делба недвижим имот. Въззивникът посочва, че съдът не е проявил активност и не е изяснил обстоятелствата, свързани с наследниците на Н. Г.К., на които със заповед на областния управител е възстановена част от собствеността върху процесния недвижим имот. Не било установено дали лицето е починало, кога и къде, оставило ли е преки наследници и кои са те, като съдът необосновано е приел, че единствените му наследници са нейните трима братя и съответните техните наследници. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да даде указания на СлРС да бъдат предприети всички действия относно конституирането на всички сънаследници в делбеното производство, които са задължителни необходими другари в него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от А.Г.В. и от М.Д.В., които намира жалбата за неоснователна и молят съда да я остави без уважение. 

В с.з., въззивникът Г.К.К., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Д.П., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което върне делото на СлРС с указания за конституиране на всички задължителни необходими другари в делбеното производство.

В с.з. въззиваемата М.Д.В., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата А.Г.В., редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник адв. Д.Д., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззиваемите Н.Д.П., Д.П.Ж., П.С.Д., Р.П.К. – Л., М.С.К., Й.А.К., С.А.К. и Б.А.К., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен при условията на пасивно субективно съединяване иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор 67338.534.38, с административен адрес: гр.С., ул.“Ц.С.“ №*, площ 84 кв.м.

Този имот е бил отчужден по ЗТСУ и със Заповед №РД-15-1837 от 21.12.1993г. на Областния управител на област Сливен е отписан от актовите книги е предаден на правоимащите лица, сред които изрично са посочени „наследници на  Н. Г. К.“.

В първоначалната искова молба ищцата М.В. е посочила като ответник по иска за делба Н. Г.К. – Руска федерация, като в последващите молби лицето вече не е сочено като ответник. Въз основа на разпореждане на районния съдия от 01.07.2014г., пълномощникът на ищцата е посочил, че в Община Сливен не се съхранява никаква друга информация за Н. Г.К., извън посоченото в семейния регистър от 1947г. по партидата на брат й д-р Й. Г. К., че е негова сестра и живее в Москва, СССР. Районният съд не е поискал представяне на други документи от ищцата, а с решението е приел, че не се установили данни за други наследници на Н. Г.К. и нейния дял следва да се раздели между тримата й братя, респ. техните наследници.

При тези доказателства по делото не може да се направи извод, че Н. Г.К. е оставила като наследници по закон единствено братята си. По делото не е изяснено първо дали тя е починала, кога и къде, за да се прецени от къде да се поиска удостоверение за наследниците й. Не е установена даже дата на раждане, за да се направи дори косвен извод за евентуалната й смърт. По делото няма представени документи, издадени от надлежен, компетентен орган /такъв не е единствено Община Сливен, както е приел СлРС/ съответни документи, от които се установяват правно релевантните обстоятелствата относно: точни дати на раждане и евентуална смърт на лицето Н. Г.К. и в случай на смърт – място на настъпване на смъртта и удостоверение за наследниците й. Във връзка с възраженията на въззиваемата М.В., следва да се отбележи, че извадка от книга, било то и историческа, не е доказателство в тази насока, още повече, че не съдържа никакви конкретни факти. Точното установяване на наследниците на Н. Г.К. е от съществено значение за определяне на всички задължителни необходими другари в делбеното производство, което обуславя допустимостта на предявения иск, съответно и на постановеното първоинстанционно решение.

Страни в съдебното делбено производство трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата, като другарството е задължително. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността и бъде ли извършена, то тя ще бъде нищожна /чл.75, ал.2 от ЗН/. Поради това съдът следва да следи дали всички участници в имуществената общност са конституирани като страни.

            Въззивният съд намира, че при тези обстоятелства, при проведено и приключено първоинстанционно производство по първата фаза на делбата без да са конституирани всички участници в съсобствеността, в т.ч. и наследниците на Н. Г.К., на които е възстановена част от делбения имот с изрична заповед на областния управител, явяващи се задължителни необходими другари, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение.

Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.6  изрично предвижда, че когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар.

В случая, районният съд следва по пътя на оставяне без движение на исковата молба да предприеме съответните процесуални действия, за да обезпечи конституирането и участието в делбеното производство на всички участници в съсобствеността спрямо процесния недвижим имот, в т.ч. наследниците на Н. Г.К. /неустановени в производството по никакъв начин/.

С оглед констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение и дадените задължителни указания с цитираното Тълкувателно решение 1/2013 на ОСГТК на ВКС, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане с конституиране на всички задължителни необходими другари – участници в имуществената общност, от друг съдебен състав.

С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не следва да се присъждат разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №880/27.11.2015г. по гр.д.№*064/2013г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с оглед мотивите.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                              

 

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

                                                                              

                                                                               2.