РЕШЕНИЕ№                                  

 

Гр. Сливен, 31.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 202 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

А.И.И., взискател по и.д. № 346 по описа за 2015г. на СИС при РС – Сливен, чрез пълномощника й адв. Б. К. от БАК обжалва постановление от 07.03.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство ПО И.Д. № 346/2015г. на ДСИ при РС - Сливен.

Твърди, че ПП е незаконосъобразно. В него ДСИ е приел, че молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от пълномощник, за когото е приложен договор за правна помощ с погрешно изписан ЕГН, както и в самата молба, без да е представено пълномощно. Приложено е само копие от такова, съдържащо също погрешен ЕГН, без да е посочено изпълнително дело, като освен това липсва изрично упълномощаване за получаване на плащания по изпълнителното дело. Коментирайки действията на ДСИ К. при РС - Бургас и ДСИ Л. при РС – Сливен, ДСИ извършил преценка, че изобщо не били налице правомощия за първата да образува изпълнителното производство съгласно чл. 427 ГПК и са допуснати нарушения по чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК – неизпратено уведомление до НАП.

В жалбата се поддържа, че таза издаденото ПП е незаконосъобразно и неправилно.

Съгласно чл. 426, ал. 3 ГПК редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство се проверява по реда на чл. 129 във вр. с чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и при нередовност за съдебния изпълнител съществува задължение да укаже, в каков се състои нередовността, както и срок и начин за отстраняването й. Подобни указания не са били съобщаване.

На следващо място в приложеното по делото пълномощно недвусмислено е записано право за пълномощника да получава плащания по делата, като не е необходимо допълнително записване на изрично упълномощаване за това.

Що се отнася до нарушението по чл. 191, ал. 3 ДОПК, то се касае за задължение на съдебния изпълнител, за което взискателят нито следи, нито за него съществува задължение да иска извършване на предвидените действия.

Отделно от всичко изложено, случаите в които изпълнителното производство подлежи на прекратяване, са изброени изчерпателно в чл. 433 ГПК и не е налице нито едно от тях.

Предвид изложеното се иска се отмяна на постановлението за прекратяване с указания за продължаване на изпълнителните действия.

В обясненията си ДСИ поддържа становище, че констатираните от него нарушения са доказани и представляват основание за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната страна.

Въз основа на данните от и.д. № 346\15г. на ДСИ при РС – гр. Сливен се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на А.И.И., подадена чрез пълномощника й адв. Б. К. ***, за пристъпване на принудително изпълнение по представения изпълнителен лист от 03.11.2014г., издаден по гр.д. № 503/2014г. на РС – гр. Ямбол. Посочен е способ за принудително изпълнение – запор върху вземания за трудово възнаграждение на длъжника В.В. с искане за привеждане на сумите по посочена сметка.

Действително в молбата е допусната грешка в шестата цифра от ЕГН на взискателя, несъответстваща на тази – в изпълнителния лист. Представен е договор за правна помощ за образуване и водене на изпълнително производство по издадения по гр.д. № 503/2014г. на РС – Ямбол изпълнителен лист и е приложено пълномощно.

Въз основа на тази молба е било образувано изпълнително дело № 82/2015г- по описа на ДСИ  при РС – Бургас и пристъпено към принудително изпълнение4 чрез връчване на запорно съобщение и ПДИ.

Във връзка с последното длъжника е направил възражение за местна подсъдност, което е уважено и с постановление от 04.05.2015г. е постановено изпращане на изпълнителното дело за продължаване от ДСИ при РС – Сливен съобразно адресната регистрация на длъжника.

След изпращането му изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 13.05.2015г. в и.д. № 346/2015г. на ДСИ при РС – Сливен, като след извършени плащания от длъжника, към 26.05.2015г. по делото е дължима сумата от 1 138.61 лв.

На основание чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК на НАП – Сливен е връчено съобщение с искане за представяне на удостоверение относно размера на публичните задължения на длъжника. Таков е издадено и с него е удостоверени публично задължение за глоба в размер на общо 70 лв. по издадени фишове от Охр. Полиция – Сливен. С разпореждане от 09.10.2015г. ДСИ Л. е постановила Държавата да се счита присъединен взискател.

Длъжникът от своя страна е продължил внасянето на суми, като към 02.03.206г. е платена общо сумата от 688.41 лв. и е останала дължима сума в размер на 482.35 лв. съгласно съставена от ДСИ при РС – Сливен сметка за размера на дълга.

С постановление от 07.03.2016г. същият ДСИ след като е констатирал несъответствие в записания в молбата и в изпълнителния лист ЕГН, е приел, че липсва пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК и е налице само общо пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК. Приел е също така, че не е било изпратено съобщение до НАП в нарушение на чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК и след като молбата е била подадена до ДСИ, за когото не е била налице компетентност по правилата за местна подсъдност по смисъла на чл. 427 ГПК, е преценил, че изпълнителното производство следва да се прекрати.

Постановлението е съобщено на взискателя на 11.03.2016г.

Жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.03.2016г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима и основателна.

Жалбата е подадена по реда на чл. 62 ал.2 от ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по член 436 ал.1 от ГПК, като в указания срок са представени и платежни нареждания за заплащане на дължимата по настоящото дело държавна такса.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – взискател по и.д. № 346\15г. на ДСИ при РС – гр. Сливен против действие – постановление за прекратяване, подлежащо на обжалване съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК.

Жалбата е основателна предвид следното:

Както се поддържа в нея, надлежно образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване само в хипотезите на чл. 433 ал.1 от ГПК.

В обжалваното постановление за прекратяване ДСИЕ не е посочил изобщо, кое от основанията предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК приема,  че е налице.

От фактическите констатации по-горе се налага извода, че не е налице нито едно от тях.

Доколкото по смисъла на чл. 426 ал.3 от ГПК, в която имплицитно се препращан към чл. 129 ГПК, са налице формално несъответствия в данните, индивидуализиращи взискателя по представения изпълнителен лист, би могло да се приеме, че ДСИ коментира основания за отказ за започване на изпълнително производство. Същите обаче не са основания за прекратяване на вече надлежно образуваното изпълнително производство. Не се касае и за хипотезата на чл. 129 ал.4 от ГПК, когато нередовността на молбата е забелязана по време на производството, в който случай то може да бъде прекратено само при неизпълнение на изрични указания в посочен от ДСИ срок, каквито липсват.

Извън това молбата за започване на изпълнителното производство е редовна и отговаря на всички изисквания на чл. 127 от ГПК. Нередовността изразяваща се в грешно посочена цифра от ЕГН следва да се счита отстранена към настоящия момент (надлежно посочен ЕГН в жалбата) и е изключено процедирането по чл. 129 ал.2 или ал. 4 ГПК.

Извън това нито са налице останалите нарушения възприети в постановлението на ДСИ – ненадлежно упълномощаване или неуведомяване на Държавата като присъединен взискател по смисъла на чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК, нито пък същите представляват основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление на ДСИ от 07.03.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 346г. по описа на ДСИ при РС – гр. Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на изпълнителното производство съгласно указанията в мотивите на решението.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                               2.