Р Е Ш Е Н И Е  № 51

 

Гр. Сливен,  15.09.2016 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на …първи септември………… през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………Е.Х.…….. и с участието на прокурора …………Красимир Маринов…….…….,като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело 203 по описа за 2016 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и цена 50 000 лв.

Ищецът П.Н.Т. твърди в исковата си молба, че с Постановление от 16.01.2013г. прокурор при РП – Сливен образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.159а ал.1 от НК. С Постановление за привличане на обвиняем от 23.04.2013г. по досъдебно производство № 4/13г. по описа на ОСО при ОП – Сливен бил привлечен към наказателна отговорност за това, че през м.януари 2012г. в съучастие, като съизвършител със С. С. И. набирал, транспортирал и превел през границата на страната Г. П. С. с цел да бъде използвана за развратни действия в Германия, независимо от нейното съгласие - престъпление по чл.159б ал.1, вр. 159а ал.1, вр. 20 ал.2 от НК. През м.юни 2013г. СлРП  внесла обвинителен акт по горепосоченото дело с посоченото обвинение. С присъда № 185/16.07.2014г. по НОХД № 842/2014г. на СлРС, П.Т. бил признат за невиновен по предявеното обвинение. С Решение от 22.10.14г. по внохд № 365/14г., образувано по протест на РП – Сливен, била потвърдена първоинстанционната присъда. Счита че с привличането му като обвиняем до внасянето на обвинителен акт, както и с поддържането на обвинението пред двете съдебни инстанции, е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата за вреди причинени от правозащитните органи. В резултат на привличането му към наказателна отговорност и воденето на досъдебното производство и съдебната фаза, за период от близо две години, за него настъпили много отрицателни последици. Бил подложен на стрес и се срамувал, че е обвинен в това престъпление, които преживявания се отразили на психиката му. Воденото срещу него дело се отразило и влошило отношенията между него и близките му. Част от колегите му се дистанцирали, като някой дори прекъснали контактите си с него. Постоянно изпитвал тревога по време на воденето производство, тъй като не знаел кога и по какъв начин ще завърши производството.

В днешното с.з. уточнява, че воденото досъдебно производство се отразило неблагоприятно на името, което имал в обществото, тъй като същият към момента на обвинението работел като полицай в ОД на МВР, ползвал се с добро име, бил е награждаван, а преди това работил като  радиоводещ и бил известен сред много хора. Твърди също така, че воденото досъдебно производство е станало причина за прекратяването на служебното му правоотношение. Счита че с оглед длъжността, която е заемал и повдигнато обвинение за него са настъпили неблагоприятни последици във връзка с вътрешното му емоционално състояние.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника, Прокуратурата на РБългария, да му заплати сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждането на иска, както и претендира направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Счита че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Счита че не са представени доказателства за вида, размера на вредите, както и за възникването им. Не е доказана пряката причинно следствена връзка между търпените вреди и повдигнатото обвинение. Твърди че изложеното в исковата молба не отговаря на твърденията на ищеца, че производството е продължило около две години, а същото е продължило в един разумен дори кратък срок от 1г. и 6м. Оспорва всички заявени вреди, описани в исковата молба. Оспорва ангажирането на отговорността на Прокуратурата, тъй като същата не следва да носи отговорност за действия на други лица, а именно обстоятелството, че е било разгласено наказателното производство сред близки, приятели и колеги на ищеца. Твърди че тя не е извършила това. Оспорва алтернативно размера на претендираното обезщетение като твърди, че същото е прекомерно, не съответства на твърдените от ищеца вреди, на икономическия стандарт в страната, който е база за определяне на обезщетението, както и на принципа за справедливост. Твърди че са налице основанията на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ или алтернативно на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, които са довели до съпричиняване на твърдените вреди, като в днешното с.з. уточнява, че съпричиняването се изразява в поведението на ищеца, описано подробно по-горе.

В с.з, ищецът, лично и чрез своя пълномощник, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът уважи иска, моли това да бъде до размера от 500лв.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 16.01.2013г., прокурор при РП – Сливен образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.159а ал.1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем от 23.04.2013г. по досъдебно производство № 4/13г. по описа на ОСО при ОП – Сливен  П.Н.Т. бил привлечен към наказателна отговорност за това, че през м.януари 2012г. в гр. С., с. В., обл. П., гр. С. и гр. Д., Г., в съучастие, като съизвършител със С. С. И. набирал, транспортирал и превел през границата на страната Г. П. С. с цел да бъде използвана за развратни действия в Г., независимо от нейното съгласие - престъпление по чл.159б ал.1, вр. 159а ал.1, вр. 20 ал.2 от НК.

На 17.06. 2013г. СлРП  внесла обвинителен акт  с посоченото обвинение в СлРС. Било образувано производство по  НОХД № 1037/2013г. по описа на СлРС. Същото било разгледано в четири съдебни заседания и приключило с Присъда № 35/05.02.2014г., с която подсъдимия бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване, съдът е отложил за изпитателен срок от четири години. Присъдата е била подписана от Председателя на състава с особено мнение, като същия е считал че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба от подсъдимия, като е било образувано производство по ВНОХД № 140/14 на СлОС. То е приключило с Решение от 19.05.2014г., с което първоинстнационната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от СлРС.

При новото разглеждане, С присъда № 185/16.07.2014г. по НОХД № 842/2014г. на СлРС, П.Т. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

С Решение № 114 от 22.10.14г. по ВНОХД № 365/14г., образувано по протест на РП – Сливен, била потвърдена първоинстанционната присъда.

През цялото време, докато производството е било в съдебна фаза по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от представената Заповед №16/07.01.2014г. на Директора на ОД на МВР-Сливен, на ищеца П.Т. е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за дисциплинарно нарушение изразяващо се в „уронване авторитета на МВР пред обществеността и виновно нарушаване разпоредбите на т.3,4,7,8 и т.92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за това че през м.януари 2012г. в гр. С., с. В., обл. П., гр. С.и гр. Д., Г., в съучастие, като съизвършител със С. С. И. набирал, транспортирал и превел през границата на страната Г. П. С. с цел да бъде използвана за развратни действия в Г., независимо от нейното съгласие“. Не са представени доказателства дали заповедта е обжалвана и кога е влязла в сила. В същата е посочено, че е проведено дисциплинарно разследване за твърдяното нарушение и то е приключило с мнение, че дисциплинарното нарушение е извършено.

Представени са два амбулаторни листа от 29.10.2014г. и 27.05.2016г., с които са регистрирани оплаквания на ищеца от стомашни проблеми. В първия е отбелязано че той е бил с доказана дуоденална язва от 2012г.

Видно от представения централен ежедневник „24 часа“ , бр. 232, стр. 16 от 26.08.2015г. е отразено повдигнатото обвинение срещу ищеца, като са посочени двете му имена, без да е посочено мястото където е работил. Посочено е че е уволнен от работа и срещу нега е заведено дело.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди отстраняването му от работа и повдигането на обвинение, ищеца се ползвал с добро име в обществото и сред колегите си. Бил изключително контактен, сърдечен и отзивчив. Познавал много хора и те го познавали, тъй като преди да работи в МВР, работел като радиоводещ в местно радио. След отстраняването му от работа и след повдигането на обвинението, колегите му започнали да странят от него, игнорирали го, съмнявали се в неговата невиновност. Свид. П., който бил близък негов приятел и колега не се съмнявал че Т. е невинен по повдигнатото му обвинение.

Ищецът започнал да страни от приятелите и колегите си, да ги избягва, да не иска да участва в общи събирания, тъй като се срамувал от ситуацията. Притеснявал се за бъдещето си, за това че няма да може да завърши образованието си „право“ и да се реализира в кариерата. Оплаквал се че има сърцебиене. Дори след оправдателната присъда, колегите му странели от него и имали негативно отношение.

Свид. В., твърди че забелязал негативната промяна в поведението на ищеца още преди да узнае за проблемите му и в последствие от общ приятел узнал, че в пресата е публикувано съобщение, че по отношение на Т. е повдигнато обвинение, като са посочен инициали и те съвпадат с неговите. Тогава ищецът признал за това пред свидетеля. Държал се неадекватно с него и дори с родителите си. Бил изнервен. Приятелите му се отдръпнали. Нарушил ритъма си на живот – спрял да спортува и да се забавлява, както обикновено. Оплаквал се на свид. В. от безсъние и сърцебиене.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че няма обективни данни за психичното състояние на ищеца преди започването на наказателното производство и през неговото времетраене. Конкретните усещания и преживявания са изложени от него самия. При извършването на изследването вещото лице е провело стандартни тестове, въз основа на които е установило че воденото наказателно производство е предизвикало основателно притеснение, уронване на авторитета и нарушаване на ежедневните връзки и функции на Т.. Той е изпитвал срам, притеснение, унижение, породени от обвинението в престъпление. Конкретния интензитет на тези преживявания в настоящия момент не може да бъде определен тъй като липсват изследвания от минал момент, които да се съпоставят с настоящите резултати. По принцип такова събитие, засягащо личния и професионален живот винаги оставя следи в психиката на индивида. Освобождаването напълно от тях е индивидуално. Установява се причинно –следствена връзка между воденото наказателно производство и психичното му състояние по това време.

Негативните последици са породени и от загубата на работа, за която вещото лице посочва, че е  психо-травмена ситуация което заема трето място, като такава в живота на човек.

Към настоящия момент П.Т. е психично здрав, със съхранени базисни психични функции и набелязана лека ситуативно обусловена подтиснатост.

Видно от представеното удостоверение от ОД на МВР Сливен, в периода от 2013г. до уволнението на ищеца не се е налагало да му бъдат извършвани тестове относно психологическата му пригодност и състояние, свързани с възможността да изпълнява длъжността си.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели П. и В., чиито показания не си противоречат взаимно и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице,  в чиято безпристрастност и компетентност няма основани  да се съмнява.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, ограничаване на социалните контакти, срам, ограничаване на професионалните контакти и негативно отношение от страна на колеги и приятели. В резултат на тези негативни преживявания той е станал затворен в себе си, не искал да контактува с близки приятели, притеснявал се от изхода на делото, срамувал се, изпитвал несигурност за бъдещето си.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 3 500 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил притеснен за изхода му. Ищецът е ограничил контактите си, затворил се е, странял е от близки и приятели, тъй като се срамувал че срещу него се води дело. Това продължило за периода на водене на делото – една година и шест месеца. Към настоящия момент няма данни това състояние да не е преодоляно. Не са представени доказателства, че тези преживявания на ищеца се били с интензивност много по-висока от обичайната реакция в такива случаи. Според заключението на вещото лице, при липса на изследване на по време на травмиращото преживяване може да се каже че то е довело до обичайните за такива ситуации последици.

Представените амбулаторни листи за преглед при стомашни оплаквания не доказват, че ищеца е получил заболяване в резултат на воденото производство, в пряка причинно-следствена връзка, още повече че е отбелязано, че заболяването от язва на ищеца датира от 2012г.

Следва да бъде отчетено обстоятелството и че взетата по отношение на него мярка за неотклонение е била “подписка“, което е ограничило минимално гражданските му права. Производството е приключило в разумен срок, както в досъдебната, така й в съдебната фаза.

Производството срещу ищеца е било оповестявано чрез средства за масова информация, което да е довело до по-висок размер на вредите. Макар и това оповестяване да не е било извършено от Прокуратурата, то негативните последици за ищеца от разгласяването представляват пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, тъй като са довели до засилване на чувството за срам и притеснение.

Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства. При неговото определяне съдът следва да отчита винаги конкретните обстоятелства от значение за неговото определяне. В конкретния случай, след повдигането на обвинението, ищецът е дисциплинарно уволнен. Съдът намира, че дисциплинарното уволнение не е пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. На първо място - то не е станало в изпълнение на указание на орган на Прокуратурата т.е. е неприложима т.10 от ТР№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС. На второ място - ищецът е уволнен за дисциплинарно нарушение „уронване престижа на МВР и нарушение на норми на Етичния кодекс“, а не заради образуваното наказателно производство. Проведено е самостоятелно дисциплинарно разследване което е установило, че е извършено нарушението. Липсват доказателства уволнението да е отменено като незаконосъобразно.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчита и обстоятелство, че част от негативните психични преживявания, търпени от ищеца са резултат и от загубата на работа, видно от заключението на вещото лице.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 22.10.2014г.  до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

Представителят на ОП-Сливен е поискал да бъде намален размера на дължимото обезщетение на основание чл. 5 от ЗОДОВ. Възражението по чл. 5 от ЗОДОВ не било конкретизирано и във връзка с него не са събирани доказателства, за което доказателствена тежест носи ответника, поради което съдът намира същото  за неоснователно.  

На ищеца се дължат направените разноски за дължима държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 157 лв., или общо 167 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на П.Н.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване гр. Сливен, ул. „Р.**, ет.*, чрез адв. Ст.Р., сумата 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.159б ал.1, вр. 159а ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 185/16.07.2014г. по НОХД № 842/2014г по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва за забава, считано от влизането й в сила на 22.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата,  както и сумата 167  лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: