Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    50

      Гр. Сливен, 14.09.2016г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и трети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря И.К. и  с участието  на  прокурора  Христо Куков, като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 209 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази :

Предявеният иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

Предявена е искова молба от ОП - Сливен, в която се сочи, че е постъпил сигнал от Управителя на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр.Сливен за поставяне под запрещение на настанения в социалното заведение А.Б.М.. Твърди се, че са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл.5, ал.2 от ЗЛС от медицински и юридически характер, а именно наличието на заболяване с необратим ход и във връзка се него невъзможност от страна на ответника за самостоятелно ръководене на действия и охрана на личния интерес и имущество.

С оглед гореизложеното, ищецът моли ответника да бъде поставен под пълно запрещение, тъй като не може да се грижи за себе си и да ръководи постъпките и делата си, което от своя страна налага постоянна грижа спрямо него от трети лица.

Исковата молба е връчена редовно на ответната страна, която в указания от съда срок не е депозирала отговор.

В с.з. ОП - Сливен моли съда да постанови решение, с което постави ответника под пълно запрещение, с цел защита в пълна степен на неговите интереси.

В с.з. ответника лично, не изразява конкретно становище във връзка с поставянето под запрещение.

От фактическа страна се установява следното :

Ответника е роден на ***г. в гр.Т. от майка Б. М. И. и баща – неизвестен. Отглеждан е в семейна до 24.09.1997г. от която дата до 17.05.2002г. е бил настанен в ДМСГД – Сливен. От 17.05.2002г. до 08.12.2014г. е пребивавал в ДДУИ – Кермен и от тази дата до настоящия момент е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в кв.“Ново село“ гр.Сливен. Ответника не поддържа контакти със свои роднини. На 15.07.2005г. майка му е дала нотариално заверено съгласие за пълното му осиновяване.

Още с раждането си ответника изостава в нервно – психично развитие. С Експертно решение № 1777/13.4.2016г на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен му е установено „Тежка умствена изостаналост. Значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. Симптоматична епилепсия, състояние след епилептичен статус 2015г.“ Определена му е 100% загуба на работоспособност и право на чужда помощ.  Също така ответника е с диагноза ДЦП и на постоянна медикаментозна терапия и диетичен режим на хранене.

Вследствие на установените заболявания, отв. М. не притежава развита способност да говори, възприема само отделни повтарящи се фрази, не притежава представа за време, място и обстановка. Извършва частично самостоятелно и под контрол действия по хранене, къпане, обличане. Придвижването му е силно затруднено, вследствие ДЦП, като напускане на социалното заведение е възможно единствено с придружител. Не е придобил образование дори в начална степен и не разпознава паричните знаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са годни, относими и неоспорени от страните. Съдът придоби и лични впечатления от състоянието на ответника, които изцяло покриват гореизложеното.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявеният иск за поставяне под запрещение е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На първо място искът е допустим – ищецът е активно легитимиран да предявят настоящия иск с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.1 от ГПК.

Налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.2 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно: Налично тежко психическо заболяване, поради което ответника не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, като изцяло не разбира интересите си и не може да ги защитава.

Тежката умствена изостаналост е трайно заболяване, което не подлежи на лечение. Следователно не би могло да се очаква подобрение в състоянието. Ответника не е в състояние да се грижи за своите работи, не е способен да се справя адекватно дори с най – елементарни финансово – битови въпроси, не е в състояние да разбира интересите си и да ги защитава. Тежестта на състоянието му отговаря на критериите за поставяне под пълно запрещение.

След влизане в сила на решението, да бъде изпратен препис на органа по настойничество и попечителство по местожителството на ответника – община Сливен за назначаване на настойник на същия.

Ръководен от изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А.Б.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, кв.“Ново село“, ул.“Гаговец“ № 39.

 

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Сливен за определяне на настойник.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ: