Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

ГР.С., 01.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря С.В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № *13 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Т.Т. от САК , в качеството му на процесуален представител на „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ГР.С., район М., ул.“ Г.Б.“ № * против Решение № *24/23.03.2016 год. по гр. дело № 4252/2015 год. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „ДЖОРДАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „Х.“ №* ап.* иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 305,84 лв. претендирана като недължимо платена, ведно със законната лихва към нея, считано от 09.11.2015 год. до окончателното изплащане. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 3 642,00 лв.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и не законосъобразно. След като излага фактическата обстановка по делото страната посочва, че неправилно съдът е възприел, че следва да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, тъй като жалбоподателят е можел да защити правата си по друг исков ред, а именно по реда на чл. 439 от ГПК, в качеството си на длъжник по изпълнително дело. Страната прави извода, че като ищец е следвало да даде друга правна квалификация на предявения иск, но това не било негово задължение, а съдът е следвало сам да даде нужната квалификация на иска, изхождайки от твърденията и исканията на страната. Страната счита, че по същество е изпълнила изискванията на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД и законосъобразно е извършила прихващане на задължението си с вземането, което има спрямо въззиваемия. Излага се мнение, че ЧСИ Ч. е следвало единствено да съобрази действията си с вече настъпилото прихващане между страните, което той не е сторил, но въпреки това не търси ревизия на неговите действия, а единствено въззиваемият да бъде осъден да заплати неоснователно получената сума. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважат исковите претенции и също така да бъдат заплатени и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени и процесуални искания. 

         В съдебно заседание въззивната страна не се представлява . В писмена молба процесуалният и представител адв. Т. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. Адв. М. в писмени бележки заявява , че оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.04.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 18.04.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съдът определя правната квалификация на предявените пред него искове като взема предвид твърденията на страната за засегнатите й права и направените искания за защита. Чрез изложеното от страната в исковата молба, съдът формира своето мнение за засегнатото спорно материално право  и за формата на искова претенция, която се претендира. Даването на правна квалификация е задължение на съда, а не на страните. От депозираната искова молба и изложеното във фактическата обстановка в настоящия случай е видно, че се претендира връщането на определена сума, за която ищецът твърди, че е неоснователно получена, това е сумата, която той веднъж е прихванал със свое вземане и която повторно е била събрана в изпълнителното производство и преведена по сметка на ответника от ЧСИ. Страната ясно е заявила, че желае ответникът да бъде осъден да заплати неоснователно получената сума, ведно с дължимата лихва. Този петитум е осъдителен и не остава никакво съмнение, че става въпрос за предявен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, а не за предявен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Искът по чл. 439 от ГПК действително е форма за защита на длъжника, който той може да предяви, когато е налице изпълнително производство. Искът по своя характер обаче е установителен и с него не може да бъде осъден ответникът да предаде нещо. В настоящия казус ищецът няма интерес само да установи факта на недължимо получаване на определена сума. Той има интерес да получи осъдително решение, за да може да претендира своите права по съответния ред.

За разлика от иска по чл. 439 от ГПК, искът по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД е осъдителен по характер. Ищецът може да претендира от ответника да му върне това, което той е получил без основание. За установяването му е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е получил без правно основание сумата от 16 305,84 лв. Че ответникът – въззиваем в настоящото производство е получил от ЧСИ сумата 16 305,84 лв. няма спор между страните, както няма и спор по въпроса, че преводът е станал в периода на доброволно изпълнение. Следва да се установи въпросът дали тази сума е получена без правно основание.

Въззивникът посочва, че самият той е имал вземане по отношение на въззиваемото дружество, което към момента на постановяване на решението на АС при БТПП е било в размер на 22 357,20 лв. – главница, 1382,11 лв. – лихва и 2 756.00 лв. – разноски. Това твърдение се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно решение от 12.01.2015 год. на Арбитражния съд при БТПП. Във връзка с вземането е бил издаден изпълнителен лист от 27.02.2012 год., съответно е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Петков. Видно от представеното удостоверение за размера на дълга към 03.11.2015 год., същият е възлизал в общ размер на 42 904,62 лв. С уведомление за прихващане от 09.07.2015год. въззивникът уведомил въззиваемото дружество, че извършва прихващане на своето задължение в размер на 16 305,84 лв. с вземането си спрямо него в размер на 40 030,75 лв.Уведомлението е било получено от въззиваемата страна на 14.-07.205 год. вид но от представена обратна разписка, която е неоспорена от ответната страна. За да бъде законосъобразно извършеното прихващане е необходимо двете страни, между които то се извършва да са си дължали взаимно пари, вземането на всяка една от тях да е било изискуемо и ликвидно и едната от страните да е отправила изявление за прихващане до другата – чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. В този случай са се дължали взаимно пари. Вземанията на двете страни са били ликвидни и изискуеми и въззивникът е отправил изявление до въззиваемия за извършване на прихващане.

Съдът намира възражението на ответната страна за това , че не е било налице основание за извършване на прихващане , тъй като въззивникът в хода на делото, по което е бил осъден да заплати на ответника сумата от 16 305.84 лв. не е бил направил волеизявление за прихващане , за неоснователно . За да бъде извършено законосъобразно прихващане е необходимо да е налице ликвидно и изискуемо вземане за всяка от страните. По време на съд.производство , въззивникът все още не е бил осъден да заплати на въззиваемата страна процесната сума , поради което не е можело да се осъществи и законосъобразно прихващане.

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за липса на изискуемост на нейното задължение поради неприключване на производството по чл. 625 от ТЗ. Задължението и е станало изискуемо с влизане в сила на арбитражното решение между страните. Към момента въззиваемата страна не е обявена в несъстоятелност и не е необходимо да се разглеждат хипотезите на чл. 646 от ТЗ. Дори не е налице хипотезата на чл. 645 от ТЗ.

Неоснователно се явява и възражението на въззиваемата страна за изтекла 5 годишна давност. Решението на АС при БТПП е от 12.01.2012 г. , по него е издаден изпълнителен лист от 27.02.2012 г. , образувано е изпълнително дело по което са предприети действия за събиране на вземането – 28.03.2012 г. , изпълнителното дело не е прекратено и не е изтекъл изискуемият се от закона 5 годишен давностен срок.

След като въззиваемата страна е била уведомена за извършеното прихващане от въззивника и въпреки това е получила прихванатата сума втори път от ЧСИ, то същата при повторното получаване на сумата я е получила без правно основание. По този начин искът по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 16 305,84 лв. на основание чл. 55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва към главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 09.11.2015 год. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред РС – Сливен въззивникът е направил разноски в размер на 1 852.23 лв., от които 652,23 лв. – държавна такса и 1 200.00 лв. адвокатски хонорар. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 1 526,12 лв., от които 326,12 лв. – държавна такса и 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № *24/23.03.2016 год. по гр. дело № 4252/2015год. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА „ДЖОРДАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „Х.“ №* ап.* да заплати на „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ГР.С., район М., ул.“ Г.Б.“ № * по предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД сумата от 16 305,84 /шестнадесет хиляди триста и пет  лв. и осемдесет и четири ст/. получена без основание.

 

         ОСЪЖДА „ДЖОРДАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „Х.“ №* ап.* да заплати на „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ГР.С., район М., ул.“ Г.Б.“ № * сумата от 1 852.23  /хиляда осемстотин петдесет и два лева и двадесет и три ст/ - разноски за първа инстанция и  1 526,12 – разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.