Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №93

 

гр. Сливен, 17.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   С. МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия С. Михайлова възз.гр. д. №220 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №276/06.04.2016г. по гр.д.№137/2016г. на Сливенски районен съд, с което С.П.С. е осъден да заплаща на С.С.Р. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете П.С.С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 18.01.2016г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и да заплати издръжка за минало време за периода от 18.01.2015г. до 18.01.2016г. в размер на 1388лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.01.2016г. до окончателното й изплащане, като исковете над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решението  са присъдени разноски на двете страни, съразмерно с уважените, респ. отхвърлените искове и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 343,52лв.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство С.П.С. чрез пълномощник адв.Д., който обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е определена месечната издръжка над размера от 150лв. и в частта с която е осъден да заплати издръжка за минало време.

            В жалбата си въззивникът посочва, че районният съд не е определил правилно присъдената месечна издръжка, като не е взел предвид разликата в минималната за страната работна заплата през 2015г. и през 2016г. Счита, че издръжката, която следва да заплаща трябва да е съобразена с МРЗ за страната, като определената в размер на 200лв. е завишена. Дължимата издръжка следва да бъде между 150-180лв., тъй като той работи в чужбина на сезонна работа /бране на ягоди/, а не на постоянна работа, като има разходи за квартира. По отношение на издръжката за минало време, въззивникът посочва, че районният съд не се е съобразил с показанията на неговите свидетели, че през лятото на 2015г. от м.май до м.септември 2015г. детето е било при неговите родители в с.Трапоклово, като през това време той е изпращал пари на майка си за издръжката на детето. Поради това, моли съда да отмени първоинстанционното  решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да определи издръжка в размер, съобразен с минималната работна заплата за страната и да отхвърли изцяло иска за присъждане на издръжка за минало време. Не е направена претенция за разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.С.Р. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете П.С.С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата намира изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а решението на СлРС - за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Счита, че районният съд е определил правилно размера на дължимата от бащата издръжка, като е съобразил както нуждите и потребностите на детето, така и възможностите на бащата. Посочва, че твърдението за сезонна работа в Англия е направено едва с жалбата, като пред районния съд се установило каква е заетостта на ответника и какво е  възнаграждението му. Съдът съобразил, че тя полага непосредствените грижи за детето, поради което е и на 4-часов работен ден. Пребиваването на детето при родителите на ответника намира за ирелевантно обстоятелство при определяне на издръжката. Въззиваемата посочва, че те са дядо и баба на детето и тя цели да запази връзката на детето с тях и при отсъствието на бащата.По отношение на доказателствените искания моли съда да ги остави без уважение, като преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Не са направени доказателствени искания.

            С определение от закрито заседание от 30.05.2016г. въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания, като преклудирани.

            В с.з., въззивникът С.П.С., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Д.Д., който поддържа подадената въззивна жалба на подробно изложените в нея основания и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемата С.С.Р., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете П.С.С., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.А., която оспорва въззивната жалба и поддържа съображенията, изложени в подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответна правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който не са направени възражения. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за присъждане на издръжка на едно малолетно дете на основание чл.143, ал.2 от СК, в размер на 250лв. месечно и иск за издръжка за минало време – от 18.01.2015г. до подаване на исковата молба на 18.01.2016г. в общ размер от 3000лв. – от по 250лв. месечно, с правно основание чл.149 от СК.

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:

Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

При определяне на размера на издръжката за детето П. съдът взе предвид възрастта на детето /навършени 7 години/ и здравословното му състояние – установено заболяване „Астма с преобладаващ алергичен компонент“ и чести, по няколко пъти в есенно-зимния сезон заболявания на дихателната система – остър бронхит и остра вирусна инфекция, като отчете факта, че за основното заболяване лекарствата се поемат от НЗОК, но за честите придружаващи заболявания – бронхит и остра вирусна инфекция, лекарствата се заплащат от пациента, т.е. родителите на детето. Съдът съобрази нуждите му за храна, облекло, лекарства, хранителни добавки и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие, доказаните допълнителни занимания /спортни и изучаване на английски език/, както и факта, че предстои започване на училищно обучение на детето, свързано със значителни разходи за облекло, обувки, помагала и пособия, извън безплатно предоставяните такива.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето П., въззивният намира, че са необходими около 300лв. за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като бащата поеме по-голямата част, а именно – 200лв. По делото е установено, че бащата работи в Англия и получава месечно възнаграждение около 1500 паунда и няма установени други задължения за издръжка. Ответникът не е ангажирал доказателства относно твърдените високи разходи за квартира в Англия. Съгласно установената съдебна практика съдът взе предвид и възрастта, трудоспособността на въззивника /няма данни за намалена работоспособност/, трудовата му заетост и намира, че той може без особени затруднения да осигури издръжка за малолетното си дете в размер на 200лв.

Майката – С.Р., следва да поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, която е в по-нисък размер, но съдът отчете факта, че към момента работи на 4-часов работен ден и получава многократно по-ниско от бащата трудово възнаграждение в размер на около 200лв. месечно и е поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

Тъй като правните изводи на двете инстанции по отношение на иска за издръжка по чл.143, ал.2 от ГПК, съвпадат напълно, то първоинстанционното решение в тази обжалвана част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време с правно основание чл.149 от СК:

Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни. Съдът споделя напълно извода на районния съд относно безспорната дължимост на издръжка от страна на бащата за претендирания период от 18.01.2015г. до 18.01.2016г., през който грижите по отглеждането, издръжката и възпитанието на детето П. са поети изцяло от майката. За този период бащата също има безспорното родителско задължение за издръжка на детето. Правилно и законосъобразно районният съд е отчел заплатените от бащата суми през този период за издръжка на детето, възлизащи на общата сума от 1012лв.

По отношение на възраженията, направени във въззивната жалба, че за месеците от м.май до м.септември 2015г., включващи се в процесния период, детето е било отглеждано изцяло от баба си по бащина линия, въззивният съд ги намира за неоснователни и недоказани. От събраните пред районния съд гласни доказателства се установява действително, че през този период детето е ходило при родителите на бащата в село Т., но основно за събота и неделя, като свидетелите изрично заявяват, че бабата го е водила в понеделник на детска градина в гр.С. /свид.Й. и свид.В./. Установените факти, че детето събота и неделя е при баба си и дядо си, не изключва факта, че през цялото останало време грижите по неговото отглеждане и възпитание са били поети от майката, тъй като безспорно бащата е в чужбина. Посещението при баба и дядо, дори и всяка събота и неделя, не означава, че основните грижи за детето не са полагани от майката и че същите са поети от бащата, за да бъде освободен от задължението да плаща издръжка за тези месеци. Факта, че родителите му са помагали на майката в грижите за детето не освобождават бащата от задължението му да издържа детето. Не е доказано твърдението на въззивника, че през тези месеци майката е била на работа на морето и не е полагала грижи за детето.

При определяне размера на месечната издръжка за миналия период, съдът отчете горе посочените обстоятелства, свързани с нуждите и потребностите на детето П., които не са били по-различни и по-малки от посочените, поради което намира, че дължимата от бащата издръжка за този период се определя на база същите обстоятелства, като няма разлика и в неговият доход, заетост, работоспособност, здравословно състояние и липса на други задължения за издръжка. Няма разлика и в икономическата обстановка в страната, поради което не са налице основания за определяне на по-нисък размер на издръжката за миналия период.

Следва да се отбележи, че в случая и с оглед посочените относими обстоятелства, отчетени от съда при определяне на потребностите на детето и възможностите на бащата, размерът на МРЗ за страната през миналия период и към настоящия момент не е определящ, тъй като определената при посочените правила издръжка е над минималния размер по чл.142, ал.2 от СК. Установеният в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК размер и обвързаността му с МРЗ за страната е минималният такъв, под който не може да се слиза, но в случая с оглед потребностите на детето и възможностите на родителя, съдът определи издръжка в по-висок размер, за който МРЗ не е определящ, а съществена разлика, както бе посочено, в икономическите условия в страната за тази една година назад, няма.

Въззивният съд изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че бащата следва да заплати за детето месечна издръжка за миналия процесен период в размер на 200лв. месечно, т.е. 2400лв., от който размер следва да се приспаднат установените суми, преведени от него в рамките на периода за издръжка на детето в общия размер на 1012лв. По този начин дължимият размер на издръжката за периода от 18.01.2015г. до 18.01.2016г. възлиза на сумата от 1388лв.

Решението на първоинстанционния съд и в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в неговите отхвърлителни части и в тях е влязло в сила.

С оглед изхода на спора районният съд правилно и законосъобразно е определил и съответната част от разноските в първоинстанционното производство и е осъдил ответника за заплати съответната държавна такса върху определената издръжка.

По отношение разноските пред въззивната инстанция:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не му следват разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата направените от нея пред настоящата инстанция разноски в доказания размер от 450лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №276/06.04.2016г., постановено по гр.д.№137/2016г. на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 450лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

                             

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                    

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                   

                                                                                        2.