Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №101

 

гр. Сливен, 24.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. БЛЕЦОВА   

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №221 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №280/07.04.2016г. по гр.д.№88/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че В.Г.В., Р.В.В. и Х.В.В., в качеството им на наследници на В. Х. В., починал на ****г. не дължат сумата от 252,75лв., представляваща начислена електроенергия, обективирана във фактура №1145181634 за консумирана електроенергия за отчетен период от 17.09.2015г. до 17.11.2015г. и на ищците са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд за липса на правно основание за извършване на корекцията за напълно незаконосъобразен, като посочва, че корекцията е извършена на основание ЗЕ и новите ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Налице е констатирано неправилно отчитане та СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. Посочва, че констативният протокол е подписан от двама свидетели на проверката, както и от полицейски служител, като наследниците на собственика не са били открити, за да присъстват на проверката. Посочва, че щом като ищците са приложили всички документи към исковата молба, то независимо по какъв начин, те са били уведомени за всички действия и дружеството е спазило правата им. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

            В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие юриск.Д., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемите В.Г.В., Р.В.В. и Х.В.В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им адв.К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение.

Следва само да се отбележи, с оглед възраженията във въззивната жалба, че въззивният съд намира за приложима разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Ищците имат качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.С., ул. „Ф. К.“ №**, като наследници по закон на собственика и титуляр на партидата В. Х.В., починал на ****г. Това обстоятелство е безспорно установено по делото.

В случая се касае за оспорване от страна на ищците в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 17.09.2015г. до 17.11.2015г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. Правилно и законосъобразно районният съд е приложил именно тези нови ПИКЕЕ.

 Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищците в качеството им на наследници на починалия абонат Валентин В. или техен представител да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. В самия констативен протокол като абонат е записано починалото лице Валентин В., а не неговите наследници, като е очевидно, че същите въобще не са били потърсени и поканени да присъстват на същата.                                                                          

Констативният протокол е подписан от двама свидетели, посочени с три имена без други индивидуализиращи белези /напр. съседи с посочен адрес/ и едно лице – служител на РУП – Сливен. Във връзка с това обаче, по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели. Във връзка с възражението във въззивната жалба следва да се отбележи, че констативният протокол е представен като доказателство по делото от ответното електроснабдително дружество, а не от ищците и не може да се сподели извода на въззивника, че всички книжа, независимо по какъв начин, са връчени на абонатите. Нормативната уредба изрично е предвидила връчване на протокола и то трябва да е преди едностранната корекция на сметката на абоната, а доказателства в тази насока дружеството въззивник не е ангажирало.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищците, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, видно от кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че електроснабдителното дружество е приложило математически грешно методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, съгласно чл.48, ал.1, т.1, б.“А“ от ПИКЕЕ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищците не дължат исковата сума, като предявения от тях отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен размер направените от тях разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на всеки един от въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от по 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №280/07.04.2016г., постановено по гр.д.№88/2016г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №**, ЕИК **** да заплати на В.Г.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №**, ЕИК ******да заплати на Р.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №**, ЕИК ****** да заплати на Х.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.