Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Сливен, 31.05.2016 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 225 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ жалба против постановление от 04.04.2016г. по изп.д. №688/2015г. на ЧСИ П.Г., с което е  отказано прекратяване на изпълнителното производство, и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

В нея жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно, тъй  като срещу длъжника по изпълнителното дело „Ротира груп“ ЕООД да е открито производство по несъстоятелност и вземанията на взискателя „Райфайзенбанк България“ АД имат характера на прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ, поради което паралелното съществуване на индивидуалното принудително изпълнение по изп.д. № 688/15 на ЧСИ и на универсалното принудително изпълнение, развиващо се по т.д. № 415/13г. е процесуално недопустимо. Също така заявява, че доколкото срещу него не е издаван изпълнителен лист, липсват и основания за образунване на изпълнителното дело срещу него. Поради изложеното жалбоподателя иска от въззивния съд да отмени обжалваното постановление и прекрати изпълнителното производство, евентуално – да върне изпълнителното дело на ЧСИ с указания за прекратяването му.

Постъпило е възражение от взискателя „Райфазенбанк България” ЕАД, като на първо място се сочи, че жалбата е недопустима.  Тя е подадена от страна, имаща качеството на ипотекарен длъжник по изпълнението, тъй като е собственик на недвижим имот, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на вземането на банката кредитор. Така страната има право да обжалва само онези действия на съдебния изпълнител, които по начало може да обжалва и самият длъжник. Подадената жалба не попада в хипотезата на чл.435 ал. 2 и 3 от ГПК, поради което и тя е недопустима. На второ място се правят възражения по основателността на подадената жалба. Излагат се съображения свързани с производството по несъстоятелност уредени в ТЗ и се извежда извод, че законът допуска възможността делата срещу длъжника да не се спират, ако се касае за вземания обезпечени с имущество на трети лица, включително  да могат да се образуват нови такива дела след откриване на производство по несъстоятелност. Споделянето на доводите от жалбите би довело до това ипотекарният кредитор да бъде лишен от възможността да реализира правата си от цената на недвижимите имоти, които  ще се продават извън производството по несъстоятелност, поради фактът че не би могъл да се снабди с изпълнителен титул. Излага се фактология във връзка с образуването на изпълнителното дело и с учредяване на ипотеката върху имота. Прави се искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако бъде допусната до разглеждане – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

В писмено становище ЧСИ счита жалбата за допустима, но неоснователна. Сочи се , че жалбоподателят е закупил имота обременен с ипотека от основния длъжник и в случая тежестта следва имота и е без значение, че лично жалбоподателят не е учредил ипотеката, тъй като се предполага, че той е знаел за тежестта от публичния имотен регистър. Търговското дружество - длъжник е обявено в несъстоятелност, но предметът на индивидуалното му принудително изпълнение не е включен в масата на несъстоятелността и няма пречка индивидуалното принудително изпълнение да се движи паралелно с универсалното.

По делото е безспорно, че на 21.05.2009г.  основният длъжник по делото „Ротира Груп” ЕООД е учредила договорна ипотека върху ид.ч. от ПИ идент. № 67338.558.8 и върху самостоятелен обект в него с идент. № 67338.558.8.21,  който впоследствие с н.а. от 07.10.10г. е бил закупен от  П.Ж.Т. която от своя страна, с н.а. от 19.05.2015г. го дарява на жалбоподателя И.Т. – неин син.

Така е несъмнено, че към момента на учредяване на ипотеката имотът е бил собственост на „Ротира Груп”ООД, който е бил кредитополучател и ипотекарен длъжник по договори за инвестиционни банкови кредити от 10.04.2008г. Банката се е снабдила с изпълнителни листи и на 12.10.2015г. е образувала изпълнителното производство, като е поискала да бъде наложена възбрана, да бъде извършен опис и да се насрочи публична продан на ипотекираните в нейна полза недвижими имоти, единият от които е описаният по-горе -  собственост на жалбоподателя.

С молба жалбоподателят е поискал от ЧСИ да прекрати производството по делото и с постановление от  04.04.2016г. ЧСИ е отказал да прекрати на основание на чл.638 ал.4 от ГПК изпълнителното дело, както и да вдигне наложените възбрани, като е посочил, че  имотът на жалбоподателя представлява обезпечение на взискателя по ипотеката и по този начин се явява секвестируемо имущество.

Това постановление е предмет на обжалване с настоящата жалба.

Този съдебен състав намира същата за допустима, тъй като е безспорно, че на страните следва да бъде осигурена равна възможност да упражняват предоставените им права. Жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник по делото, а доколкото основният длъжник разполага с правото да иска прекратяване на изпълнителното производство и да обжалва отказа за прекратяване, когато счита, че този отказ накърнява негови права, то тези правни възможности не могат да бъдат отречени на ипотекарния длъжник.  Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на случаите, посочени в изр. 2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ се прилага на общо основание спрямо висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела, образувани по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. След откриване на производството по несъстоятелност установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на това производство по реда за предявяване на вземането в сроковете по  чл. 685 ТЗ, чл. 688 ТЗ и чл. 639 ТЗ, респ. по реда на чл. 692 ТЗ във вр. с чл. 694 ТЗ. В случай, че бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, /с изключение на случаите по чл. 694, ал. 1 ТЗ/, вземането се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. От момента, в който вземането придобие статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ, кредиторът губи правен интерес от продължаване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. С приемане на вземането в производството по несъстоятелност се постига целта на търсената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебна защита и исковото производство остава без предмет, което налага прекратяването му, независимо, че възражението на длъжника по чл. 414 ГПК не е оттеглено. Според задължителната практика по чл. 274, ал. 3 ГПК /О. № 483/11.07.2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ВКС, II т. о./, неприемането на вземането в производството по несъстоятелност на длъжника е основание за възобновяване и за продължаване на спряното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, а не за предявяване на нов установителен иск за вземането по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ.

 С разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ е въведено изключение от общото правило на чл. 637, ал. 1 ТЗ, като е предвидено, че не се спират образуваните преди откриване на производството по несъстоятелност дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Целта на изключението е да се осигури възможност за кредитора в случай на успешно провеждане на предявения срещу длъжника иск да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, предвид произтичащата от чл. 638 ТЗ забрана за осъществяване на индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. Отнесена към хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск срещу длъжника, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ следва да намери приложение в случаите, когато установяваното с иска вземане е обезпечено със залог или ипотека върху имот на трето лице и ищецът - кредитор не разполага с отнапред издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. В посочената хипотеза приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ не лишава кредитора от правния интерес да продължи воденето на установителния иск, за да установи вземането си към длъжника с влязло в сила решение, тъй като само тогава той ще може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 416, ал. 2, изр. 2 ГПК въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение чуждо имущество, ползвайки се от правото по чл. 429, ал. 3 ГПК. Когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ не намира приложение, тъй като целта й - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК, вече е постигната. При наличие на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл. 693 ТЗ кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания. По аргумент от задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл. 418, ал. 2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има точно този ефект - създава безспорност относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и кредитора. В резултат на това за безспорно следва да се счита и правото на кредитора да удовлетвори принудително вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество, ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК.

 Приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника,  лишава кредитора от правен интерес да води иска, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл. 418, ал. 2 ГПК. Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на изпълнителния лист. Приетото в производството по несъстоятелност вземане се счита за безспорно установено в отношенията между длъжника и кредитора по силата на включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което препятства обезсилването на изпълнителния лист и същевременно легитимира кредитора да осъществи принудително изпълнение въз основа на него - чл. 429, ал. 3 ГПК, по отношение на предоставеното в обезпечение чуждо имущество, независимо от невъзможността да проведе индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника.

 С определение № 84/30.01.2015 г. по ч. т. д. № 626/2014 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика, състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че изключението на  чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, допускащо след откриване на производство по несъстоятелност да се завеждат нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с предмет парично вземане на кредитора към длъжника, извън трудовите спорове по чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, с оглед настъпване на последиците по чл. 429, ал. 3 ГПК, е приложимо само ако вземането на кредитора - ищец е обезпечено със залог и/или ипотека на трето лице и обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имуществото на длъжника като част от масата на несъстоятелността. В определението е акцентирано изрично върху това, че разпоредбата на чл. 636, ал. 6, т. 3 ТЗ намира приложение при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към момента на завеждане на исковете срещу него, както и че целта на въведеното с т. 3 на чл. 637, ал. 6 ТЗ изключение е да се осигури на кредитора индивидуално принудително изпълнение върху заложеното/ипотекираното имущество, собственост на трето лице, посредством разпростиране на основание чл. 429, ал. 3 ГПК на субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника. 

 Приведени към настоящия случай, горните постановки намират своето пълно проявление.

Кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, принудителното изпълнение е насочено срещу имущество, собственост на трето лице, което то е придобило от длъжника след ипотекиране му от последния с цел да обезпечи вземането на кредитора-взискател, като предметът на индивидуалното принудително изпълнение по това изпълнително дело не е включен в масата на несъстоятелността, върху която се движи паралелно универсално принудително изпълнение. Следователно искането за прекратяване на изпълнителното производство не намира законово основание и отказът на ЧСИ е изцяло правилен и законосъобразен.

Поради това жалбата се явява неоснователна и не следва да се уважава.

 

          Ръководен от изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ  без уважение жалбата на И.И.Т. срещу постановление от 04.04.2016г. по изп.д. №688/2015г. на ЧСИ П.Г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: