Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 31.05.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на тридесет и първи май през  две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 226 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

        Производството е по реда на чл.435 от ГПК във  вр.с чл.9 от ГПК.

        Подадена е жалба от Т.Г.Т. срещу постановление от 04.04.2016г. по изп.д. №688/2015г. на ЧСИ П. Г., с което е  отказано прекратяване на изпълнителното производство.

        В жалбата се сочи, че по това изпълнително дело е била наложена възбрана и насрочен опис върху недвижим имот собственост на жалбоподателя, който той е придобил чрез дарение , а дарителите му са го придобили чрез покупко-продажба от „Ротира Груп” ЕООД. Твърди се, че срещу „Ротира Груп” ЕООД е открито производство по несъстоятелност и вземанията на банката са включени и приети в списъка на  приетите вземания от синдика.  След като изпълнителното производство  не може да се води по отношение на основния длъжник „Ротира Груп” ЕООД и ако производството е прекратено поради обстоятелството, че този длъжник се намира в производство по несъстоятелност, то взискателят – в случая „Райфайзенбанк България” ЕАД  не може да реализира обезпечените си права, да иска вписване на възбрани и насрочване на продан по реда на чл.494 от ГПК на недвижимия имот, собственост на жалбоподателя, като трето лице, тъй като тези права са обусловени от съществуването на основния длъжник „Ротира Груп” ЕООД. В редакцията на чл. 429 ал.3 от ГПК се сочат лица, които  са дали своя вещ в залог или  ипотека за обезпечаване на дълга. В конкретния случай обаче това не е налице, тъй като жалбоподателят е придобил имот след  като върху същия е била учредена ипотека от длъжника  и се иска прекратяване  на производството.

        Постъпило е възражение от взискателя „Райфазенбанк България” ЕАД, като на първо място се сочи, че жалбата е недопустима.  Тя е подадена от страна, имаща качеството на ипотекарен длъжник по изпълнението, тъй като е собственик на недвижим имот, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на вземането на банката кредитор. Така страната има право да обжалва само онези действия на съдебния изпълнител, които по начало може да обжалва и самият длъжник. Подадената жалба не попада в хипотезата на чл.435 ал. 2 и 3 от ГПК, Поради това се сочи, че жалбата е недопустима. На второ място се правят възражения по основателността на подадената жалба. Излагат се съображения свързани с производството по несъстоятелност уредени в ТЗ и се извежда извод, че законът допуска възможността делата срещу длъжника да не се спират, ако се касае за вземания обезпечени с имущество на трети лица, включително  да могат да се образуват нови такива дела след откриване на производство по несъстоятелност. Споделянето на доводите от жалбите би довело до това ипотекарният кредитор да бъде лишен от възможността да реализира правата си от цената на недвижимите имоти, които  ще се продават извън производството по несъстоятелност, поради фактът че не би могъл да се снабди с изпълнителен титул. Излага се фактология във връзка с образуването на изпълнителното дело и с учредяване на ипотеката върху имота. Прави се искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако бъде допусната до разглеждане – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

В писмено становище ЧСИ счита жалбата за допустима, но неоснователна. Сочи се , че жалбоподателят е закупил имота обременен с ипотека от основния длъжник и в случая тежестта следва имота и е без значение, че лично жалбоподателят не е учредил ипотеката, тъй като се предполага, че той е знаел за тежестта от публичния имотен регистър. Търговското дружество - длъжник е обявено в несъстоятелност, но предметът на индивидуалното му принудително изпълнение не е включен в масата на несъстоятелността и няма пречка индивидуалното принудително изпълнение да се движи паралелно с универсалното.

По делото е безспорно, че на 11.04.2008г.  основният длъжник по делото „Ротира Груп” ЕООД е учредила договорна ипотека върху имот, който впоследствие на 20.05.2015г. е бил придобит от жалбоподателя. Така е безспорно, че към момента на учредяване на ипотеката имотът е бил собственост на „Ротира Груп”ООД, който е бил кредитополучател и ипотекарен длъжник по договори за инвестиционни банкови кредити от 10.04.2008г. Банката се е снабдила с изпълнителни листи и на 12.10.2015г. е образувала изпълнителното производство, като е поискала да бъде наложена възбрана, да бъде извършен опис и да се насрочи публична продан на ипотекираните, в полза на банката, недвижими имоти, единият от които е собственост на жалбоподателя.

С молба жалбоподателят е поискал от ЧСИ да прекрати производството по делото и с постановление от  04.04.2016г. ЧСИ е отказал да прекрати на основание на чл.638 ал.4 от ГПК изпълнителното дело и е отказал да вдигне наложените възбрани, като е посочил, че  имотът на жалбоподателя представлява обезпечение на взискателя по ипотеката и по този начин се явява секвестируемо имущество. Именно това постановление е обжалвано с настоящата жалба.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е безспорно, че на страните следва да бъде осигурена равна възможност да упражняват предоставените им права, а в случая жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник по делото, а длъжникът разполага с правото да иска прекратяване на изпълнителното производство и да обжалва отказа за прекратяване, когато счита, че този отказ накърнява негови права.  Ето защо жалбата е допустима.

Жалбата обаче се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на случаите, посочени в изр. 2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ се прилага на общо основание спрямо висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела, образувани по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. След откриване на производството по несъстоятелност установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на това производство по реда за предявяване на вземането в сроковете по  чл. 685 ТЗ, чл. 688 ТЗ и чл. 639 ТЗ, респ. по реда на чл. 692 ТЗ във вр. с чл. 694 ТЗ. В случай, че бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на случаите по чл. 694, ал. 1 ТЗ, вземането се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. От момента, в който вземането придобие статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ, кредиторът губи правен интерес от продължаване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. С приемане на вземането в производството по несъстоятелност се постига целта на търсената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебна защита и исковото производство остава без предмет, което налага прекратяването му, независимо, че възражението на длъжника по чл. 414 ГПК не е оттеглено. Според задължителната практика по чл. 274, ал. 3 ГПК в определение № 483/11.07.2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ВКС, II т. о., неприемането на вземането в производството по несъстоятелност на длъжника е основание за възобновяване и за продължаване на спряното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, а не за предявяване на нов установителен иск за вземането по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ.

 С разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ е въведено изключение от общото правило на чл. 637, ал. 1 ТЗ, като е предвидено, че не се спират образуваните преди откриване на производството по несъстоятелност дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Целта на изключението е да се осигури възможност за кредитора в случай на успешно провеждане на предявения срещу длъжника иск да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, предвид произтичащата от чл. 638 ТЗ забрана за осъществяване на индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. Отнесена към хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск срещу длъжника, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ следва да намери приложение в случаите, когато установяваното с иска вземане е обезпечено със залог или ипотека върху имот на трето лице и ищецът - кредитор не разполага с отнапред издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. В посочената хипотеза приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ не лишава кредитора от правния интерес да продължи воденето на установителния иск, за да установи вземането си към длъжника с влязло в сила решение, тъй като само тогава той ще може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 416, ал. 2, изр. 2 ГПК въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение чуждо имущество, ползвайки се от правото по чл. 429, ал. 3 ГПК. Когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ не намира приложение, тъй като целта й - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК, вече е постигната. При наличие на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл. 693 ТЗ кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания.. По аргумент от задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл. 418, ал. 2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има точно този ефект - създава безспорност относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и кредитора. В резултат на това за безспорно следва да се счита и правото на кредитора да удовлетвори принудително вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество, ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК.

 Приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника,  лишава кредитора от правен интерес да води иска, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл. 418, ал. 2 ГПК. Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на изпълнителния лист. Приетото в производството по несъстоятелност вземане се счита за безспорно установено в отношенията между длъжника и кредитора по силата на включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което препятства обезсилването на изпълнителния лист и същевременно легитимира кредитора да осъществи принудително изпълнение въз основа на него - чл. 429, ал. 3 ГПК, по отношение на предоставеното в обезпечение чуждо имущество, независимо от невъзможността да проведе индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника.

 С определение № 84/30.01.2015 г. по ч. т. д. № 626/2014 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика, състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че изключението на  чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, допускащо след откриване на производство по несъстоятелност да се завеждат нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с предмет парично вземане на кредитора към длъжника, извън трудовите спорове по чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, с оглед настъпване на последиците по чл. 429, ал. 3 ГПК, е приложимо само ако вземането на кредитора - ищец е обезпечено със залог и/или ипотека на трето лице и обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имуществото на длъжника като част от масата на несъстоятелността. В определението е акцентирано изрично върху това, че разпоредбата на чл. 636, ал. 6, т. 3 ТЗ намира приложение при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към момента на завеждане на исковете срещу него, както и че целта на въведеното с т. 3 на чл. 637, ал. 6 ТЗ изключение е да се осигури на кредитора индивидуално принудително изпълнение върху заложеното/ипотекираното имущество, собственост на трето лице, посредством разпростиране на основание чл. 429, ал. 3 ГПК на субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника. 

 Така в случая, щом кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, то той може да насочи изпълнението срещу имущество, собственост на трето лице, което имущество е било ипотекирано за да обезпечи вземането на кредитора, поради което и жалбата се явява неоснователна.

 

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ  без уважение жалбата на Т.Г.Т. срещу постановление от 04.04.2016г. по изп.д. №688/2015г. на ЧСИ П. Г..

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: