Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 23.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                       МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Т. като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 229/2016 г. по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. А.С. *** против Решение № 349 от 26.04.2016 г. по гр.д. № 3554/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  е осъдена да заплати  на ищеца К.Р.Ф., ЕГН: ********** сумата от 250 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2015 г. до окончателното й плащане, съставляваща сумата, с която се е обогатила за сметка на неговото обедняване, получавайки за периода м.март до м. юли включително на 2015 г.следващите се за отглеждането на детето им Р. К. Ф., роден на *** г. на основание чл.7, ал. 1 във вр. с пар. 1, т.1 от ДР на ЗСПД семейни помощи, въпреки, че детето било отглеждано от ищеца. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 350 лв., съставляваща сторените по делото разноски. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззивницата – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно, необосновано и постановено при обсъждане само на част от доказателствата по делото, които били погрешно ценени, което било довело до неправилно установяване на фактите и до неправилни правни изводи. Посочва, че първоинстанционният съд, неправилно бил приел, че  твърдението й, че била използвала получените социални помощи за закупуването на дрехи, консумативи, детска количка и кошара било останало недоказано. Видно било от показанията на св. И., че детето било предадено на грижите на майката, в състояние, което било налагало да му се закупят дрехи, обувки, спално бельо и различни детски пособия, като сумата от 250 лв., която била съставлявала семейните помощи за периода м.март до м.юли 2015 г. дори и не била достатъчна да се задоволят тези негови нужди. СлРС не бил взел предвид и представения от въззивницата касов бон за закупуване на 4 бр. детски дрехи, 2 чифта обувки и една играчка на обща стойност 88,63 лв. Неправилен и противоречащ на закона бил извода на СлРС, че семейните помощи следвало да се ползват за месеца за който били отпуснати без да се отчита, че последните били изразходени за задоволяване на нуждите на детето. Видно било и от представената по делото преписка изискана от Дирекция „Социално подпомагане“, че била осигурила всичко необходимо за отглеждането на детето, което било в добро състояние и било видимо, че за него били полагани ежедневни грижи. Твърди, че поради изложеното не се била обогатила със семейните помощи за сметка на бащата. Неправилен бил и извода на СлРС, че ищецът бил предал на ответницата в деня на предаване на детето сумата от 100 лв. Тази сума й била предадена от друго лице. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и въззивния съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск по чл. 59 ЗЗД като неоснователен. Претендира за сторените по делото разноски пред двете инстанции.

            С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

           В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от К.Р.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Е.П. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Посочва, че безспорно от момента на фактическата раздяла на страните до влизане в сила на решението относно родителските права детето е било живеело единствено при своя баща, който бил полагал грижи за отглеждането му и през този период майката не била участвала в отглеждането и издържането на детето, като това обстоятелство било признато от жалбоподателката. Последната също така била признала и факта, че за периода от м.март до м.юли 2015 г. получавала семейни помощи в размер на 50 лв. за всеки месец на основание чл. 7, ал. 1 във вр. с пар. 1, т.1 от ДР на ЗСПД. Посочва, че тези семейни помощи били целеви и следвало да бъдат изплащани на ищеца в качеството му на родител, който се бил грижил за детето през този период. С оглед на изложеното прави извода, че ответницата се била обогатила със сумата от 250 лв., с която ищецът се бил обеднил. Ответната страна не била доказала и твърденията си относно начина по който била изразходила получените от нея семейни помощи. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивницата, редовно призована,  не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. А. С. ***, която поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

В с.з. въззиваемият редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. Е.П. ***, който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА фактическата обстановка по следния начин: Към момента на предаването на малолетното дете на майка му в изпълнение на  Решение № 310 от 09.04.2015 г. по гр.д. № 475/2015 г. на СлРС относно упражняването на родителските права, същото е било предадено в състояние, което налагало да му бъдат закупени дрехи, обувки, играчки и детски пособия-количка и кошара, поради което майката закупила същите на обща стойност надхвърляща общия размер от 250 лв. на получените месечни помощи по чл. 7, ал. 1 във вр. с пар. 1, т. 1 ДР от ЗСПД . Въззивният съд намира жалбата за основателна и по следните съображения:

Въззивният съд приема, че правна квалификация на предявения иск е по чл. 59 ЗЗД . Липсва пряка престация между ищецът и ответницата и ищецът не разполага с друг иск, с който да защити твърдяното от него право, именно по отношение на тази ответница. Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Правилото за субсидиарния характер на защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е приложимо обаче само при преценка дали ищецът разполага с друг иск по отношение на обогатилия се без основание, какъвто е настоящия случай, тъй като ищецът не разполага с друг иск срещу ответницата. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение  да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

Страните не спорят, че за исковия период единствено ищецът е полагал непосредствени грижи за малолетното дете и че за същия период ответницата е получавала на основание чл. 7, ал. 1, във вр. с пар. 1, т. 1  ДР от ЗСПД месечна помощ в размер на 50 лв. за всеки месец. Спорен е въпроса дали се е обогатила ответницата с тази сума в общ размер от 250 лв. или тези средства са били спестени и впоследствие са били изразходени за задоволяване на нуждите на детето.

С Решение № 310 от 09.04.2015 г. по гр.д. № 475/2015 г. на СлРС е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р. Ф. на майката Д.И.К., а на бащата е определен режим на лични контакти.

От показанията на свидетелите С. и Б. е видно, че през процесния период детето е живеело при баща си, който е полагал непосредствените грижи за него, така че всички нужди на детето от храна, облекло,  обувки и играчки, включително и от детски пособия като кошара и количка. От показанията на св. Б. също така се установява и че когато детето било предадено на майка му в изпълнение на Решение № 310 от 09.04.2015 г. по гр.д. № 475/2015 г. на СлРС относно частта му за упражняване на родителските права неговите дрехи, обувки, играчките и останалите детски пособия-количка и кошара останали в жилището на бащата. От показанията на свидетеля И., който е бил очевидец на предаването на детето на майка му се установява, че същото е било предадено в състояние, което е налагало да му бъдат закупени бельо, обувки и дрехи, а впоследствие и детските пособия-количка, втора употреба на стойност 80 лв. и кошара на стойност 120 лв. Свидетелят И. е присъствал на закупуването на тези вещи от майката. В тази част свидетелските показания на св. И. се подкрепят и от представения по делото фискален бон, от който е видно, че са били закупени играчки, обувки и дрехи на обща стойност от 88, 63 лв. и от писмото с изх. № ЗД-94ДД-0140/01.10.2015 г. на Дирекция социално подпомагане- Сливен до Д. Б., от което е видно, че в жилището на майката, където се отглежда детето е бил осигурен кът за детето за сън и за бодърстване. С оглед на изложеното, съдът счита, че въззивницата е изразходвала за нуждите на детето средства надхвърлящи размера на получените от нея месечни помощи по см. на чл. 7, ал. 1, във вр. с пар. 1, т. 1 ДР от ЗСПД, тъй като й се е наложило не само да се снабди с необходимите за отглеждането на детето детски пособия- кошара и количка, но и да му закупи бельо, дрехи, обувки и играчки, чиято обща стойност надхвърля общия размер от 250 лв. на получените семейни помощи.

В настоящия случай не се установи въззивницата да е увеличила актива на имуществото си чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или да се е обогатила чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Получавайки месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1 ЗСПД  тя не е увеличила активите на имуществото си, тъй като същите в крайна сметка отново са били изразходвани за задоволяване на нуждите на детето и за неговото отглеждане, нито е намалила пасива на имуществото си спестявайки разходи по отглеждането на детето. Предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради липсата на един от елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяването от страна на въззиваемата. След като не е налице обогатяване е безпредметно да се изследва въпроса за наличието на връзка между обогатяването и обедняването и дали същите произтичат от общи факти.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че не е бил осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и предявения иск  е неоснователен в пълния му предявен размер от 250 лв., тъй като не беше установено, че ищецът се е обеднил със сумата от  250 лв., като ответницата се е обогатила със същата сума.

Атакуваното решение следва да бъде  отменено. Районният съд не е  провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които да формира обективни фактически констатации и правилно да ги приведе към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите разноски, както са направени, както и разноските сторени от въззивницата - сумата  от   300 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от 25 лв., съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 551/14.07.2015 г. по гр.д.№ 1449/2015 г. на Сливенски районен съд,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от К.Р.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** с който се претендира Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да бъде осъдена да му заплати сумата  от  250 лв., съставляваща сумата, с която се е обогатила за сметка на неговото обедняване, получавайки за периода м.март до м. юли включително на 2015 г.следващите се за отглеждането на детето им Р.К. Ф., роден на *** г. на основание чл.7, ал. 1 във вр. с пар. 1, т.1 от ДР на ЗСПД семейни помощи, въпреки, че детето било отглеждано от ищеца, ведно със законната лихва дължима от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА К.Р.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата  от  300 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от 25 лв., съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                                                     2.