Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 96

 

гр. Сливен,  23.06.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 235    по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 198/16.03.2016 г. по гр.д. № 4199/2014 г. на СлРС, с което  е осъдено „Аполон В”ООД, ЕИК 119603472 , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”М.к.” № *, представляван от С.В.Г. и М. А. Г. да заплати на  ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо” Булстат 2016176540222, със седалище и адрес на управление: м. Аркутино, общ. Созопол, представлявано от инж. Б.Ц. сумата от 3 918.75 лв., представляваща магазинаж за закупена дървесина по договор № 12/2013 г. и разноски в размер на 901.63 лв., като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От доказателствата не се установява по безспорен начин крайният извод на съда.Съдът не е обсъдил доводите на въззивника за недопустимост на втория осъдителен иск, като въззивникът счита, че не е допустимо в производство след обезсилване на Заповед за изпълнение, да се изменя искът в осъдителен, като се излагат съображения в тази насока. Недопустимо е предявяването на иск по чл.422 от ГПК като осъдителен, излагат се съображения в тази насока. Освен това първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че с начисления магазинаж се достига до неоснователно обогатяване. Ищецът не е представил нормативно определена методика за изчисляване на тази сума, документ за наличието на временния склад и начина, по който е изграден. Излагат се доводи за неоснователност на присъдената претенция.  Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения и се оспорва решението в частта за разноските, като се претендират такива за двете инстанции. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, евентуално решението да бъде обезсилено и производството прекратено. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Съдът е направил цялостен анализ на приетите по делото доказателства и въз основа на тях е формирал своето вътрешно убеждение. Неоснователни са твърденията за недопустимост на решението, сочи се че магазинажа, като институт е създаден не само в системата на горите , но и в другите отрасли на икономиката, като целта му е да компенсира собственика на склада за заетата площ през времето, когато стоката е престояла и разходите за направената охрана в тази връзка. Временният склад представлява площадка, в горската територия на която се складира отсечената вече дървесина. Излагат се контрааргументи и на другите твърдения  съдържащи се в жалбата и се иска тя да бъде отхвърлена, като се претендира юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба, на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Неоснователни са оплакванията, че не е допустимо в производство след обезсилване на Заповед за изпълнение, да се изменя искът в осъдителен.

В доклада по чл.146 от ГПК, направен от съда в проведеното на 14.12.2015г. о.с.з. с участието и на двете страни, съдът изрично е посочил, че предмет на делото е предявен осъдителен иск, изложил е твърдяните от ищеца фактически основания на същия, дал е правна квалификация на същия, докладвал е отговора, подаден по този иск и е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страните, подлежащите от всяка една от тях обстоятелства.  Изрично е посочил, че изменението на иска от установителен към осъдителен е допустимо, като по него се е произнесъл с определението си за насрочване на делото.

По искане на ищеца с протоколно определение от проведеното на 18.01.2016г. о.с.з. съдът е допуснал изменение на предявените осъдителни искове чрез намаляване размера им от 4040,75лв. за главницата на 3918,75лв. и от 217,07лв. на 210,51лв. за мораторната лихва.  

          Безспорно първоначалния предявен иск е установителен по чл.124, ал.1, вр. с чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, но с нарочна молба от 10.07.2015г. ищецът ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол е изменил предявения иск, като е преминал от установителен към осъдителен иск. Изменението е прието за редовно и допустимо от съда. След изясняване на фактическата страна на спора в проведеното о.с.з. районният съд е изготвил подробен доклад по чл.146 от ГПК и изрично е докладвал исковата претенция като осъдителна и е дал правна квалификация на осъдителния иск и изрично е посочил, че приема изменението за допустимо.

   Процесуалните предпоставки за изменение на иска чрез промяна в предмета на делото са уредени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът мое да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или да измени своето искане, без да променя основанието на иска. Изменението на иска може да бъде осъществено и под формата на промяна на размера на иска или на вида на иска - от установителен в осъдителен или обратно, което е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да има за последица цялостна промяна на предмета на делото, въведен с първоначалната искова молба. Аргументът за това разрешение се съдържа в чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, който не допуска едновременна промяна на основанието и на отправеното до съда искане за защита, които в своята цялост индивидуализират предявения иск. По аргумент от чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът не може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново спорно правоотношение, предявявайки срещу същия ответник изцяло нов иск с основание и петитум, различни от тези на предявения с исковата молба първоначален иск. Предявяването на нов иск по почин на ищеца в хода на висящия исков процес е възможно и допустимо само в хипотезата на инцидентен установителен иск, уредена в чл. 212 ГПК.

В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

          Според въззивният съд направеното от ищеца изменение на иска е редовно и допустимо, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1 , изр. последно от ГПК, според която до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ищецът може да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. В случая е налице точно тази хипотеза, като ищецът въз основа на същите фактически основания – договор за покупко-продажба на добита дървесина и твърдяното неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията си по него е преминал от установителен иск за дължимата по договора сума за магазинаж за закупена дървесина е преминал към осъдителен иск по отношение на същата сума на същото договорно основание.

          Следователно е налице един предявен главен иск – осъдителен след допуснатото изменение, а не е налице твърдяното паралелно предявяване и разглеждане от съда на два отделни иска – един установителен и един осъдителен. Следва да се отбележи, че това е недопустимо, поради липса на правен интерес. Не е налице и заплащане на две отделни държавни такси по два отделни иска, а доплащане на дължимата за изменения иск държавна такса. Безспорно, районният съд е разгледал, докладвал и се е произнесъл по един и то осъдителен главен иск.

   В тази насока е и задължителната съдебна практика. С преминаването от иск за установяване на вземането към осъдителен иск се изменя петитумът на иска, без да се изменят фактическите твърдения в исковата молба, на които ищецът основава вземането си. Твърденията в исковата молба относно издадена заповед за изпълнение и възражение на длъжника, не са относими към основанието на иска. Те не се отнасят към обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/, а към правния интерес от първоначално предявения иск за установяване на вземането. Промяната в тези обстоятелства - обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, обосновава правния интерес от преминаването към осъдителния иск. В случая, видно от допуснатата поправка на съдебния протокол от 26.04.2010 г., ищецът е направил искането за изменение на иска преди да бъде постановено определението за прекратяване на производството по първоначално предявения иск за установяване на вземането. Следователно преминаването от иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК в осъдителен иск, е заявено при условията на чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което изменението на иска е процесуално допустимо. /Определение № 671 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 475/2010 г., III г. о/.

          Неправилни са съображенията на въззивната инстанция, че ищецът не би могъл да премине от установителен към осъдителен иск по чл. 214 ГПК, тъй като промяната на петитума е обусловена от промяна в обстоятелствата по иска. Независимо, че допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от издадена преди това заповед за изпълнение и направено от длъжника възражение в срок, редът за неговото разглеждане е общият исков процес. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК регламентира възможността до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Допустимо е в исковото производство, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът да премине от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, ако в хода на производството заповедта за изпълнение бъде обезсилена. При искане за изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които се претендира вземането, не се изменят. Основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства - размера на дължимата сума, дали се касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др., както и от заявеното искане, т. е. петитума на исковата молба. При преминаване от установителен към осъдителен иск обстоятелствената част на исковата молба се запазва, като само се изменя направеното искане, петитума на исковата молба, вида на търсената защита. Заповедта за изпълнение и направеното от длъжника в срок възражение са само предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК и последицата от обезсилване на заповедта за изпълнение е отпадане на тази предпоставка и недопустимост на иска, но не и промяна в обстоятелствената част на исковата молба. / Определение № 622 от 18.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 382/2010 г., II т. о/.

          Налице е задължителна съдебна практика според която с обезсилване на заповедта за изпълнение отпада правния интерес на ищеца - кредитор от воденето на установителен иск за вземането му, с оглед стабилизиране изпълнителната сила на заповедта и възниква правен интерес от предявяването на осъдителен иск, за събиране на вземането, както и че е допустимо, тъй като касае единствено изменение на петитума, не и на основанието на иска, преминаването в такава хипотеза - на обезсилване заповедта за изпълнение в хода на производството, от установителен към осъдителен иск, съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК / така определения постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - № 622 от 18.08.2010 г. по ч. т. д. № 382/2010 г. на II т. о., № 671/30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 475/2010 г. на II г. о. на ВКС / . Не съществува противоречива съдебна практика, обаче, по въпроса, че подобно изменение, съгласно чл. 214, ал. 1 пр. трето ГПК, е допустимо единствено в първа, не и във въззивна инстанция /реш. № 187/04.07.2012 г. по т. д. № 248/2010 г. на ВКС, II т. о. /. Не са обосновани и доказани предпоставките за приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с указанията в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК: нормата на чл. 214, ал. 1 пр. трето ГПК е изначално ясна, че допустимо, според предпоставките на същата, изменение на иска / в конкретната хипотеза - изменение в петитума на иска /, е допустимо до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, в каквато хипотеза са и постановените определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС, съставляващи задължителна за въззивната инстанция съдебна практика . /Определение № 772 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 494/2014 г., I т. о., ТК/.

          Неоснователни са оплакванията, че  с начисления магазинаж се достига до неоснователно обогатяване. Ищецът не е представил нормативно определена методика за изчисляване на тази сума, документ за наличието на временния склад и начина, по който е изграден.

Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен  Договор № 12 от 22 февруари 2013 г.   за покупко- продажба на добита дървесина от обект 1303-1 след спечелен от ответното дружество явен търг. Предмет на договора е прехвърляне от продавача на купувача собствеността върху добита дървесина на временен склад, а купувачът се е задължил да плати договорената между страните  дървесина и да я транспортира.  В т.1.2 от договора е посочено, че дървесината е на временен склад в отдел 342г, 342д . При запознаване с тръжната документация, на участниците в търга е бил представен проект за договор в който се съдържа такова задължение и представител на ответното дружество се е запознал с него и го е подписал.. Същият е договорен и между страните по договора, като същите след като са го подписали, са се съгласили по всички негови клаузи. Съгласно чл. 87т. т. 4. от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за горите, закупената дървесина следва да се транспортира от купувача в срока, посочен в условията за провеждането на търга, който не може да бъде по- малък от 3 дни; след този срок купувачът дължи магазинаж съгласно определените тръжни условия. От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза  се установява , че задължението за магазинаж съгласно Договор № 12 от 22 февруари 2013 г.  и Анекс към него, сключен на 18 април 2013 г. е 3 918.75 лева.  Заключението е извършено на база – приемно- предавателни протоколи и превозни билети, подробно описани  в заключението за какви количества дървесина се отнасят и датата на издаването им.

Правилноо и законосъобразно е решението и в частта, с която не е уважено възражението за прихващане. С отговора на исковата молба въззивното дружество е направило възражение за прихващане за сумата 2 140 лв., представляваща гаранция за участие в търга за закупуване на дървесина. Тази гаранция е възстановена на 26.02.2013 г.. Посочената гаранция е различна от  гаранцията за изпълнение на договора и съгласно т. 5 от договора същата се възстановява до 5 работни дни след транспортиране на последното количество дървесина.

В с. з проведено на 29.02.2016 г. съдът е приел като доказателство  платежно нареждане от 09.11.2015 г. за възстановена гаранция в размер на 2 140.31 лв. С молба от  същата дата е потвърдено от ответника, че  посочената сума е преведена. Така се явява правилен, законосъобразен и обоснован изводът на съда, че следва да се отхвърли възражението на ответника за прихващане  с посочената сума.

Така предявеният осъдителен иск се явява основателен до размера, посочен в заключението на вещото лице.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 504,26 лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/16.03.2016 г. по гр.д. № 4199/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Аполон В”ООД, ЕИК 119603472 , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”М. к.” № *, представляван от С.В.Г. и М. Атанасова Георгиева да заплати на  ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо” Булстат 2016176540222, със седалище и адрес на управление: м. Аркутино, общ. Созопол, представлявано от инж. Б.Ц. сумата от 504,26 лева /петстотин и четири лева и 26 ст/ представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: