Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 116

 

гр.Сливен, 08.07.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.А

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 236 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Ц. пълномощник на ЗК „Лев инс“ АД - София със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ч.В.“ № * против Решение № 196/16.03.2016г. по гр.д. № 4753/2015 г. на Сливенския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П.Н.Б. ЕГН **********,*** сумата от 5361,36 лева, на основание чл.208 ал.1 от КЗ 8отм./, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка "Ауди“ модел А8, с рег.№ Н 2202 АМ, вследствие настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното плащане на сумата, както и разноски в размер на 814,46 лева. Решението на РС – Сливен е обжалвано изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Страната посочва, че в срока по чл.131 от ГПК надлежно е оспорила исковата претенция, както по основание, така и по размер, като са били оспорени механизма, причинно-следствената връзка и представената фактура № 0100018458/19.11.2015г. Неправилно съдът бил приел, че ищецът не е запознат с Общите условия по „КАСКО“, тъй като той не бил направил такова твърдение в исковата молба, а Общите условия са приобщени като доказателства по делото. Съдът не бил дал възможност страната да представи допълнителни доказателства във връзка с направените нови възражения. Страната счита, че размерът на вредите и причинно-следствената връзка са останали недоказани, тъй като застрахователят не е бил приложил калкулация по експертна оценка. Моли се да се отмени обжалваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират деловодни разноски. Страната е приложила предложение и декларация със запознаване с ОУ, но не е направила искане за приемане на същите като доказателства, поради което  към настоящия момент съдът счита, че не следва да се произнесе по такъв въпрос.  

         В срока по чл.263 от ГПК не е депозирана въззивна жалба, отговор на въззивната жалба, нито насрещна въззивна жалба.

         В съдебно заседание въззивната страна не се представлява. Юриск.И. , в писмено становище заявява ,че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.Б., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.03.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.04.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни, считано от деня в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206 ал.1 и ал.2 и чл.207 ал.3 от КЗ /отм./ Няма никакви съмнения и не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, в което са причинени материалните щети въззиваемият е бил сключил с въззивника договор за застраховане „Каско на МПС“, по който въззиваемият е изпълнявал своите задължения като е плащал съответните такси. Единственият аргумент, с който се оспорва дължимостта на обезщетението по застраховката, е че въззиваемият е бил запознат с ОУ към договора „Каско“, съгласно които в т.27.13 изрично е изключено заплащането на обезщетение при настъпване на щети породени от движението на МПС по пътищата извън републиканската пътна мрежа, когато МПС не е фабрично приспособено за експлоатация, съобразно особеностите на съответния терен. На първо място следва да се посочи, че в тежест на застрахователя е било още с отговора на исковата молба да представи доказателства, от които безпротиворечиво да е видно, че застрахованият е бил запознат и се е съгласил с ОУ към застраховката „КАСКО“. Това е така тъй като в разпоредбата на чл.186 ал.1 от КЗ /отм./ се предвиджа, че ОУ на застрахователя омбързват застрахованият ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Едва в този случай приетите от застрахования ОУ са неразделна част от застрахователния договор. В настоящия случай застрахователят не е представил своевременно доказателства от които да е видно, че застрахованият е бил приел ОУ. Тъй като това твърдение е изложено от него още в отговора на ИМ, то е следвало към този момент да изчерпи и да представи всички свои доказателства по въпроса. След като застрахователят не е установил по безспорен начин това обстоятелство той не може да се позове на тази допълнителна клауза и следва да изплати обезщетението.

Съдът счита, че не е доказано и твърдението на застрахователя, че ПТП при което са настъпили материалните щети е било осъществено извън републиканската пътна мрежа. Републиканската пътна мрежа не обхваща единствено асфалтираното пътно платно, а и пътните банкети. В тежест на застрахователя е било да установи, че ПТП е настъпило извън републиканската пътна мрежа. След като не е установил това по безспорен начин застрахователното дружество не може да черпи права от пасивното си поведение и да откаже да заплати исканото обезщетение. Следва само да се посочи, че според свидетелските показания на свидетелите К. и М. въззиваемият Б. е направил маневра за обратен завой до уширение на главния път за с.Сотиря непосредствено до спирка за градския транспорт.

Съдът намира, че от разпита на свидетелите М. и К., чийто показания изцяло кредитира безспорно се установило механизма, по който е настъпило ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и настъпилото ПТП. Щетите по автомобила са били установени и от експерти на застрахователното дружество.

Съдът счита, че по отношение на дължимото обезщетение следва да се приложи разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ  и обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. застрахователното обезщетение следва да е по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Видно от представената по делото фактура въззиваемият е заплатил за възстановяване на щетите сумата от 5367,34 лева. С тази сума следва да бъде задължено застрахователното дружество.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивника .

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/16.03.2016г. по гр.д. № 4753/2015г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „Лев инс“ АД - София със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ч.В.“ № * сумата от 600.00 /шестотин/  лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.