Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  23.06.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  239   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 15/31.03.2016г. по гр.д. № 121/2015г. на РС – Котел, с което е осъден, на основание на чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД, А.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.Р. – В., ЕГН ********** и К.П.В. ЕГН **********,***, сумата от 867,00 лева ,представляващи разходи за поправка на некачествено извършени от ответника строителни работи по покрива на барбекю в имот на ищците в с.Медвен, общ.Котел, заедно със законната лихва, считано от 27.05.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер от 5400 лева, представляващи разходи за поправка на некачествено извършени от ответника строителни работи по дренажна система и водопроводна инсталация в мокро помещение в същия имот, е отхвърлен. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от ищците в която се твърди, че решението в отхвърлителната част е необосновано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест на страните, с изключение на обстоятелството, че не е посочил спорното от безспорното. Не е обсъдил признанието, направено с отговора, което се подкрепя и от събраните доказателства. Ответникът е заплатил на ищците сумата от 1000 лева, след като комисия е установила некачествено изпълнена дренажно отводнителна система. Ответникът е бил уведомен за наличие на некачествено извършени СМР и е изпратил свой работник за поправяне на част от тези СМР. Така той е бил уведомен и е знаел за наличието на некачествено изпълнена работа. В случая не се налага събиране на допълнителни доказателства за това по какъв начин е бил уведомен ответника за некачественото изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и постановяване на ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2600 лева, представляваща направени разходи за отстраняване на некачествени СМР за дренажно отводнителна система и 600 лева за отстраняване на некачествено изпълнени ВиК работи.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба в който се твърди, че тя е изцяло неоснователна. В нея не са заявени нови или различни доводи от тези, поддържани пред първоинстанционния съд. Извършването на други СМР по инициатива на въззивниците, които СМР те определят като неотложни, са признание за факта, че те не са уведомили въззиваемия за проявени дефекти. Безспорен факт е, че те нито са уведомили, нито са поканили по надлежния ред ответника да участва в извършването на оглед на който са били констатирани заявените с исковата молба дефекти. Всички извършени от ответника дейности са били изпълнени качествено, при което изпълнената работа е била годна за обикновеното й предназначение. Развиват се съображения относно това, че липсва изявление за некачествено изпълнена работа, дори и такава, която е свързана със скрити недостатъци. Излагат се съображения, че недостатъците в мокрото помещение не са във връзка с изпълнение на работата, а са свързани с повишено налягане на вода, което е повредило монтираните кранове, които са били нови. Освен това течовете са били в зоната на стара вътрешна водопроводна мрежа, която не е била предмет на възложена подмяна. Иска се да бъде поставено съдебно решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното.

Подадена е въззивна жалба от ищците, в която се твърди, че решението в отхвърлителната част е необосновано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест на страните, с изключение на обстоятелството, че не е посочил спорното от безспорното. Не е обсъдил признанието, направено с отговора, което се подкрепя и от събраните доказателства. Ответникът е заплатил на ищците сумата от 1000 лева, след като комисия е установила некачествено изпълнена дренажно отводнителна система. Ответникът е бил уведомен за наличие на некачествено извършени СМР и е изпратил свой работник за поправяне на част от тези СМР. Така той е бил уведомен и е знаел за наличието на некачествено изпълнена работа. В случая не се налага събиране на допълнителни доказателства за това по какъв начин е бил уведомен ответника за некачественото изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и постановяване на ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2600 лева, представляваща направени разходи за отстраняване на некачествени СМР за дренажно отводнителна система и 600 лева за отстраняване на некачествено изпълнени ВиК работи.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба в който се твърди, че тя е изцяло неоснователна. В нея не са заявени нови или различни доводи от тези, поддържани пред първоинстанционния съд. Извършването на други СМР по инициатива на въззивниците, които СМР те определят като неотложни, са признание за факта, че те не са уведомили въззиваемия за проявени дефекти. Безспорен факт е, че те нито са уведомили, нито са поканили по надлежния ред ответника да участва в извършването на оглед на който са били констатирани заявените с исковата молба дефекти. Всички извършени от ответника дейности са били изпълнени качествено, при което изпълнената работа е била годна за обикновеното й предназначение. Развиват се съображения относно това, че липсва изявление за некачествено изпълнена работа, дори и такава, която е свързана със скрити недостатъци. Излагат се съображения, че недостатъците в мокрото помещение не са във връзка с изпълнение на работата, а са свързани с повишено налягане на вода, което е повредило монтираните кранове, които са били нови. Освен това течовете са били в зоната на стара вътрешна водопроводна мрежа, която не е била предмет на възложена подмяна. Иска се да бъде поставено съдебно решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното.

В жалбите и отговорите не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. страните се представляват от представители по пълномощие, които поддържат поддадените от всеки от тях въззивни жалби и оспорват основателността на въззивната жалба, подадена от насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд частично не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на два от предявените иска.

       

        Страните не спорят, че между тях са възникнали облигационни отношения, които се определят като обикновен договор за изработка, който е консенсуален, престационен,  двустранен и възмезден и по който изпълнителят – въззивник, се е съгласил да „изработи нещо” – в случая да извърши ремонт на покрив на барбекю, водопроводна инсталация и да изгради дренажна система на сграда. Спори се доколко ремонтът е бил извършен качествено и по начин, който позволява използването на вещта по нейното предназначение т. е. дали е налице пълно, точно и качествено изпълнение на задълженията от страна на изпълнителят по този договор.

   Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Той представлява съвпадане на волеизявленията на няколко насрещни страни с цел възникване, изменение или прекратяване на гражданскоправни отношения. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения по същия начин. Съобразно правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При договора за изработка, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, или заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението - чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането - 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД.

Одобряването на работата на поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в чл. 265 и сл. ЗЗД, включително и чрез волеизявление за разваляне на договора. Когато твърдяните недостатъци на ремонтираната вещ, посочени като основание за исковата претенция, представляват "скрити недостатъци" т. е. такива, които не биха могли да бъдат установени при обикновен преглед на стоката при нейното приемане, възраженията за неправилно изпълнение следва да бъдат направени не при приемането на поръчаната работа, а веднага след констатирането на същите. С оглед разпоредбата на  чл. 264, ал. 2 ЗЗД, при приемането на работата, възложителят е длъжен своевременно да направи всички възражения за неправилно изпълнение, тъй като ако не стори това, се презумира, че работата е извършена качествено. В случая е безспорно, че възложителят е направил възраженията си своевременно – веднага след като е констатирал, че ремонтът е некачествен. Това той е направил веднага след като констатирал, че дренажната система не работи, покривът е протекъл, а в мокрото помещение монтираните нови кранове също са протекли. Изпълнителят е приел, че е налице некачествено изпълнение и е заплатил сумата от хиляда лева.

Районният съд е приел, че по делото не са налични твърдения за направени от ищците възражения след приключване на работата, поради което съдът е приел, че те са приели работата, както и че не е доказано, че ищците са уведомили ответника за появилите се скрити недостатъци по дренажа и за течовете в мокрото помещение. Тези изводи на съда обаче са необосновани, тъй като по делото е безспорно, че ответникът е заплатил на ищците сумата от 1000 лв., след като е узнал, че откритите недостатъци са били отстранени от трети лица.

Приемането на работата обхваща два елемента – фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Така приемане има когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Поради това и след като в случая изпълнителят не е положил грижата на добрия търговец да изпълни задължението си да предаде на възложителя извършените СМР по начин, който да даде възможност на възложителя да приеме изработеното, следва да се приеме, че е налице некачествено изпълнение. В случая трябва да се има пред вид, че нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД - поставяйки изискване пред поръчващия да извести изпълнителя веднага след откриването на скритите недостатъци, не визира конкретен срок. Определянето на същия зависи и следва да се преценя в зависимост от конкретните факти по делото. В случая недостатъците са установени след пороен дъжд., като е бил съставен констативен протокол от 21.03.2014г., в който е описано състоянието на имота Ищците са уведомили изпълнителя, че са констатирали лошо качеството на извършените строителни работи и са поискали отстраняване на недостатъци, след което са предприели действия сами да ги отстранят. Настоящият състав  приема, че изтеклият период  до уведомяването та изпълнителя не може да се приеме за прекомерен. Освен това следва да се има предвид и правилото на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, според което при строителни работи се погасяват в петгодишен срок правата на възложителя им да иска поправяне на недостатъците в изпълнената работа в даден от него срок - "без заплащане" или заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението.

В конкретният случай ищците са се възползвали от възможността да претендират като претърпени вреди заплащане на разходите, необходими за поправката, като твърдят, че тези вреди са в размер на платеното от тях за допълнителните СМР. Съдът приема, че ищците имат право на действително претърпените вреди в размер на сумата от 2600 лв., представляваща направени разходи за отстраняване на некачествени СМР за дренажно отводнителна система, както и сумата от 600 лв., представляваща стойността на направени разходи за отстраняване на некачествено изпълнени ВиК работи следствие на лошокачественото изпълнение на работата от ответника.

С оглед необходимостта от отмяна на решението в тези части, се налага и неговата отмяна в частите, с които ищците – въззивници са осъдени да заплатят на ответника – въззивник направени разноски в първоинстанционното производство и вместо това да се постанови ново решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати разноски за първата инстанция в размер на 1302, 53 лева, представляващи разликата от присъдените до реално направените, както и да им заплати разноски за този инстанция в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 15/31.03.2016 г. по гр. д. № 121/2015 г. на Районен съд Котел в частта, с която са отхвърлени исковете представляващи разходи за поправка на некачествено извършени от ответника строителни работи по дренажна система и водопроводна инсталация в мокро помещение в имот на ищците, с. Медвен, както и частта, с която са осъдени В.Д.Р. – В., ЕГН **********,***, да заплати на А.А.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 251.82 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, както и в частта, в която е осъден К.П.В., ЕГН **********,***, да заплати на А.А.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 251.82 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.Р. – В., ЕГН ********** и К.П.В. ЕГН **********,***, сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, представляваща направени разходи за отстраняване на некачествени СМР за дренажно отводнителна система, както и сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разходи за некачествено изпълнение на ВиК работи в мокро помещение в имот на ищците в с. Медвен, община Котел, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.05.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.Р. – В., ЕГН ********** и К.П.В. ЕГН **********,***, сумата от 1302, 53 лева / хиляда триста и два лева и 53 ст/, представляващи разликата от присъдените в първата инстанция разноски до реално направените, както и да им заплати разноски за този инстанция в размер на 600 / шестстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/31.03.2016 г. по гр. д. № 121/2015 г. на Районен съд Котел В ОСТАНАЛАТА обжалвана част.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: