Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 10.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №246 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника К.П.З. срещу съобщение за разпределяне на внесена по делото сума в размер на 800лв. и отказ на съдебния изпълнител за вдигане на наложени запори  на банкови сметки на длъжника по изп. дело №313/2014г. по описа на ДСИ при СлРС.

В жалбата си жалбоподателят посочва, че извършеното разпределение на постъпилата сума и отказа за вдигане на запорите са незаконосъобразни и моли съда да ги отмени. Посочва, че от извършената по изп. дело ССчЕ се установиладължима главница за издръжки в размер на 386,99лв. към 30.03.2016г., а от внесената от него сума от 800лв. съдебният изпълнител е превел на взискателя сумата от 498лв., вместо дължимата сума от 486,99лв. /386,99лв. дължими към 30.03.2016г. и 100лв.  издръжка за м.април 2016г./. Горницата от около 10лв. била преведена на взискателя без основание. Освен това от внесената сума по сметка на СлРС била преведена сума в размер на 301,10лв., която също била без основание, като недължима. Счита, че от тази сума дължи само 80лв. за вещо лице. Посочва, че не е поканен да плаща тази сума. Посочва, че ДСИ е наложи два пъти запор върху две негови банкови сметки в ЦКБ, от които до момента обаче суми не са постъпвали. Намира за неоснователен мотива на съдебния изпълнител за отказа му да вдигне запорите – нередовно плащане на издръжката и наличие на публични задължения. Посочва, че е погасил публичните си задължения, видно от представено с жалбата удостоверение и ако има някакви такива задължения, то те са в размер на 0,55лв. Посочва, че към момента няма задължения по изпълнителното производство и отказа да се вдигнат запорите погазвали правата му. Моли съда да отмени действията на ДСИ, материализирани в съобщение изх.№СД-0303-3849/07.04.2016г. по изп. дело №313/2014г. на ДСИ при СлРС.

По делото не е постъпило възражение от другата страна – взискателя В.К.З..

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. ДСИ Киряков посочва, че изпълнителното дело е образувано за задължение за издръжка и на основание чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК на всеки шест месеца върху сбора на изплатените суми се начислява държавна такса в размер, определен по реда на чл.53, ал.1 от Тарифата. В случая при постъпването на сумата от 800лв. не е извършено разпределение, а от постъпилата сума е удържана и преведена по сметка на СлРС сумата от 301,10лв., от която държавна такса по цитираната разпоредба в размер на 185,10лв. върху сумата от 1678лв., 80лв. възнаграждение за вещо лице и 36лв. държавна такса за два запора.  Останалата сума е преведена на взискателя. По отношение на отказа за вдигане на запорите посочва, че държавата е присъединен взискател и вдигането на запорите би нарушило правата на взискателите относно събиране на вземанията си по делото.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №313/2014г. на ДСИ при СлРС е образувано по молба на взискателя В.К.З. въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2014г., издаден по гр. дело №3926/2013г. на Сливенски районен съд въз основа на влезли в сила решения на СлРС и на СлОС за осъждането на К.П.З. да заплаща на дъщеря си В.К.З. ежемесечна издръжка в размер на 100лв., считано от 25.09.2013г. докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за заплащане на разноски в размер на 133,33лв. пред първата инстанция и 200лв. пред въззивната инстанция.

По молба на взискателя изпълнението е насочено върху две банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД, като е наложен запор. Първият запор е от  14.07.2014г.,   а втория е от 05.01.2016г.

Въз основа на удостоверение по чл.191 от ДОПК държавата е присъединена с нарочно разпореждане за взискател по делото за публичните си вземания спрямо длъжника.

В хода на производството са постъпвали с различна регулярност и в различен размер суми, превеждани от длъжника по делото. ДСИ е назначавал два пъти съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на дълга, в т.ч. главница, лихва и разноски.

С разпореждане от 24.03.2016г. ДСИ е назначил по искане на взискателя ССчЕ за размера на дълга към 31.03.2016г. и е определил възнаграждение на вещото лице в размер на 80лв. от бюджетните средства на съда.

На 29.03.2016г. длъжникът К.П.З. е превел по сметка на ДСИ по изпълнителното дело сумата от 800лв., постъпила по сметката на 30.03.2016г. С разпореждане от 31.03.2016г. ДСИ е определил на основание чл 53, ал.1 от Тарифата държавна таса върху сумата от 1678,03лв. в размер на 185,10лв., за което е разпоредил уведомяване на длъжника и е разпоредил от постъпилата сума от 800лв. да се преведе сумата от 301,10лв. за СлРС и на взискателя 498,90лв.

На 06.04.2016г. по делото е депозирано заключение по назначената ССчЕ, според която дължимата по изпълнителния лист главница е в размер на 386,99лв. към 30.03.2016г. Видно от подробната справка към експертизата, вещото лице е взело предвид превода на сумата от 800лв. и съответния превод към взискателя в размер на 498,90лв. и по сметка на СлРС в размер на 301,10лв. Имайки предвид преведената на взискателя сума от 498,90лв., погасявайки лихвата и съответна част от натрупаната главница, вещото лице заключава остатък от главницата към 30.03.2016г. в размер на 386,99лв.

На 13.04.2016г. на длъжника е връчено нарочно съобщение по изп. дело, че на основание чл.53, ал.1 от ТДТ по ГПК върху сумата от 1678лв. е определена държавна такса в размер на 185,10лв., която той следва да внесе по сметка на СлРС.

Със съобщение изх.№СД-0303-3849/07.04.2016г. по изп. дело №313/2014г. ДСИ е връчил на длъжника К.П.З. препис от заключението на вещото лице за сведение и го уведомява, че от преведената от него по делото сума от 800лв. на взискателя е преведена сумата от 498,90лв., а на СлРС – сумата от 301,10лв. държавна такса. Със съобщението ДСИ уведомява длъжника по повод негова молба за вдигане на запорите на банковите му сметки в „ЦКБ“ АД, че отказва вдигането им, тъй като внасянето на издръжката е нередовно – с периоди на преустановяване на плащанията и установени публични задължения.

Съобщението е връчено на длъжника на 18.04.2016г. Жалбата против действията на ДСИ по повод разпределението на сумата от 800лв. и отказа за вдигане на запорите е постъпила на 28.04.2016г. с пощенско клеймо от 25.04.2016г.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената от длъжника К.П.З. жалба против действия на ДСИ по изп.д. №313/2014г. по описа на СИС при СлРС е частично недопустима по отношение на отказа да бъде вдигнат запора върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.

            Жалбата в тази й част е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, чието обжалване не е предвидено в изрично посочените от закона случаи.  Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В случая длъжникът обжалва откази на съдебния изпълнител, които не подлежат на съдебен контрол. Действията по налагане на запор върху вземания, в случая върху банковите сметки на длъжника, са изпълнителни действия, които не подлежат на обжалване. Единственото изключение е позоваването от страна на длъжника на несеквестируемост на запорираното вземане, каквото в случая обаче не е налице. Тъй като отделното обжалване на тези действия е недопустимо, то недопустимо е и обжалване на отказа да се вдигне наложения изпълнителен запор.

С оглед изложеното, жалбата в тази й част – относно отказа на ДСИ да бъде вдигнат наложения запор на банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. 

            По отношение на обжалваното разпределяне на внесената по делото от длъжника сума от 800лв. с превод от 29.04.2016г., направено с разпореждане от 31.03.2016г. на ДСИ и то основно на преведената по сметка на СлРС сума в размер на 301,10лв. като държавна такса, то съдът намира, че в случая се касае до жалба относно разпореждане за разноски и същата в тази й част приема за допустима.

Разгледана по същество, жалбата в тази й част е неоснователна.

            На първо място следва да се отбележи, че с разпореждането от 31.03.2016г., съобщено на длъжника на 18.04.2016г., не е извършено разпределение на суми по смисъла на чл.460 от ГПК, а до изплащане на взискателя по дело за издръжка на постъпили по делото суми и разпореждане за определяне на дължимите по делото такси и съответното им внасяне по сметката на съда.

            Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца. Размерът на таксата се определя по реда на чл.53, ал.1 от Тарифата. Безспорно в случая се касае за вземания за издръжка, като по тези дела взискателят е освободен от плащане на държавна такса и разноски  /чл.83, ал.1, т.2 от ГПК/ и дължимата по делото държавна такса следва да е за сметка на длъжника, като се начислява по правилото на цитираната разпоредба. С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител на първо място, на основание чл.53, ал.4, вр. с ал.1 от Тарифата е определил дължимата за шестмесечния период държавна такса в размер на 185,10лв., което действие е нарочно съобщено на длъжника още на 13.04.2016г.

            С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е наредил превеждане по сметка на СлРС на сумата от 301,10лв., от която 185,10лв. е дължимата държавна такса, определена правилно по посочените правила. Другата част от сумата включва 80лв. – възнаграждение за вещо лице, изготвило назначената ССчЕ, съгласно разпореждане от 24.03.2016г., която отново е за сметка на длъжника с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и сумата от 36лв., представляваща държавна такса за наложените запори, отново за сметка на длъжника на основание чл.83, ал.1, т.2, вр. с чл.79, ал.1 от ГПК.   

            Следователно разпореждането за превод по сметка на СлРС на сумата от 301,10лв. е правилно и законосъобразно и не е налице плащане без основание.

            Останалата част от преведената от длъжника сума в размер на 498,90лв. правилно е преведена на взискателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че част от нея е недължима към момента на превода. Напротив, видно от заключението на вещото лице и справката към него, връчени на длъжника, задължението на К.П.З. преди превода на 800лв. е било в размер на 764,20лв. главница за дължими издръжки и 21,69лв. лихва, като едва след превода на сумата от 498,90лв. /не преди него, както неправилно посочва длъжника в жалбата си/ и погасяване с нея на лихвата и част от главницата, остава към 30.03.2016г. дължима главница в размер на 386,99лв. Следователно с този превод не се изплаща цялото към него момент задължение на длъжника, а след него продължава да е налице задължение за неплатени месечни издръжки. Така, че не е налице неоснователно плащане в полза на взискателката.

            Следва само да се отбележи, че правилно и законосъобразно ДСИ от сумата 800лв. първо е погасил дължимите такси и разноски по производството и едва след това остатъка е превел на взискателката.

С оглед изложеното, жалбата в тази част е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

            С оглед на изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника К.П.З. с ЕГН ********** *** в частта й срещу отказа на ДСИ за вдигане на наложен запор върху негови банкови сметки в „ЦКБ“ АД по изп. дело №313/2014г. по описа на СИС при СлРС, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№246/2016г. по описа на  Сливенски окръжен съд в тази му част, като недопустимо.

 

            Решението в тази част, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника К.П.З. с ЕГН ********** *** в частта й срещу разпореждане от 31.03.2016г. на ДСИ по изп. дело №313/2014г. по описа на СИС при СлРС за определяне на дължима държавна такса по чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и за постановеното разпределяне на внесената от длъжника сума от 800лв. с плащане на дължими такси и разноски в полза на СлРС и превод на взискателя, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

              Решението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                        

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            

                                                                                           2.