Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №111

 

гр. Сливен, 30.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА   

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз. гр. д. №249 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №342/22.04.2016г. по гр.д.№322/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Л.Г.К. не дължи сумата от 709,12лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия /7969 квтч/ за периода от 06.10.2015г. до 03.12.2015г. за обект в гр.Сливен, ул.“Мур“ 22-2, по фактура №1145193323/21.01.2016г. и на ищцата са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че корекцията е извършена на основание ЗЕ и новите ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. Посочва, че в началото на проверката неговите служители са потърсили клиента, но като не са намерили такъв са преминали към съставяне на констативен протокол в присъствието  на свидетели. Констативният протокол е подписан от двама свидетели на проверката, един от които е полицейски служител, като намира за произволни изводите на районния съд, че на проверката следва да присъстват поне двама полицейски служители. По отношение на периода, за който е извършена корекцията на сметката посочва, че той е 85 дни и не превишава нормативно установения период от 90 дни. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

            В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Д., която посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата.

В с.з. въззиваемата Л.Г.К., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им адв.К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение.

Следва само да се отбележи, че въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Ищцата има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.С., ул. „М.*-*.

В случая се касае за оспорване от страна на ищцата в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 06.10.2015г. до 03.12.2015г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. Правилно и законосъобразно районният съд е приложил именно тези нови ПИКЕЕ.

 Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищцата или неин представител да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. Показанията на свид. Николай Колев в тази насока не могат да бъдат кредитирани, тъй като той е служителят на електроразпределителното дружество, извършил проверката и съставил въпросния констативен протокол.

Констативният протокол е подписан от двама свидетели, посочени само с две  имена без други индивидуализиращи белези, едни от които е посочен като служител на РУП – Сливен. По отношение на първия свидетел на проверката свид.Николай Колев посочва, че е служител на охранителна фирма „Кремък“, който е изпратен нарочно с тях да охранява и да е свидетел на проверките, като по този начин според съда е налице грубо погазване правата на абонатите за независимо присъствие при проверките и не се изключва съмнението в действията на проверяващите лица – служители на ответното дружество, т.е. на едната страна в договорното отношение. С такива нарочни свидетели не се постига нито целта на ПИКЕЕ, нито тази на Общи условия на дружеството във връзка с извършването на проверките, закрепване в нарочен документ на резултата от нея и извършването евентуално на корекция на сметката на абоната въз основа на тези резултати.

Във връзка с това обаче, по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищците, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 85  дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане, въпреки, че това е било напълно възможно, с оглед вида на електромера, видно от заключението на вещото лице по назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от нея отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв. Във връзка с направеното евентуално възражение за преомерност, следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №342/22.04.2016г., постановено по гр.д.№322/2016г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Л.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.