Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 01.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря С.В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 253 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. С. пълномощник на Д.С.Д., ЕГН ********** против решение № 341/22.04.2016 г. по гр.д. № 651/2016 г. на Сливенски районен съд, в частта с която е изменена определената месечна издръжка, която въззивникът е бил осъден да заплаща на малолетното дете М.Д.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка С.П.Т., ЕГН ********** ***, като е била увеличена от 90 лв. на 140 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба 22.02.2016 г. до навършено пълнолетие на детето М.. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплаща на малолетното дете Ц.Д.Д., ЕГН **********, , чрез нейната майка и законна представителка С.П.Т., ЕГН ********** ***, като е била увеличена от 90 лв. на 120 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба 22.02.2016 г. до навършено пълнолетие на детето Ц..  И в двете части решението е обжалвано за сумата над 110 лв.- за детето М. и над 105 лв. за детето Ц.. Решението е обжалвано и в частта на разноските.

         Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил размера на дължимата издръжка, та при преценка на възможностите на майката да дава такава е взел предвид свидетелските показания, според които тя заплаща по 150 лв. месечно за квартира, а той не заплаща наем. Посочва се, че съдът едностранчиво е обсъдил свидетелските показания. Счита, че за година и девет месеца не са се увеличили нуждите на децата, че да се обоснове увеличение на издръжката им с около 50% за детето М. и над 30% за детето Ц.. Страната посочва, че въззиваемата живее в едно жилище със своя приятел Генчо и не заплаща наем за него. Изложени са съображения за това, че не е категорично доказано, че детето Ц. посещава уроци по баскетбол, а детето М. взема частни уроци, като в тази посока свидетелските показания си противоречали. От друга страна въззивникът посочва, че съдът не е преценил неговите възможности да дава издръжка, ако той бил заплащал 260 лв. за двете деца, от неговото нетно възнаграждение 348 лв. биха му оставали само 88 лв. месечно, което нямало да му позволи да се издържа сам. Моли обжалваното решение да се измени съобразно въззивната жалба. Няма искане за присъждане на разноски.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от адв. Б., пълномощник на С.Т., с който въззивната жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, че съдът е взел предвид настъпилите изменения в нуждите на децата, предвид тяхната възраст и е присъдил издръжка в необходимия размер. Твърди се, че всички грижи за децата са осъществявани само и единствено от майката. За времето от 21.06.2016 г. до 28.06.2016 г. детето М. е било записано за екскурзия до остров Тасос, като за целта майката лично заплатила пътни и нощувки в размер на 420 лв., както и 110 лв. джобни. Въззивникът отказал да помогне с пари за детето. Страната счита, че ако бъде изготвен социален доклад от ДСП Сливен същият би потвърдил, че тя живее сама в жилище, за което заплаща наем и изцяло сама се грижи за двете деца. В този смисъл се присъединява към направеното доказателствено искане за изготвяне социален доклад от въззивника. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Направено е искане за завишаване на определените от РС месечни издръжки на децата с по 10 лв., като за детето М. се определи месечна издръжка в размер на 150 лв., а за детето Ц. 130 лв. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът Д. се явява лично и с адв.С., която поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Т. не се явява. Представлява се от адв. Б. , който оспорва въззивната жалба , поддържа отговора по нея и моли съдът да постанови съдебен акт съобразно него. Желае да бъдат присъдени деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.04.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.05.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От разпита на св.Кондева , в чиято добросъвестност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява се установи , че въззиваемата Т. и заплаща ежемесечно наем за да живее в апартамента и , както и че през м. юни я е помолила за отсрочка в плащането му , тъй като е трябвало да финансира пътуването на детето М. до Р Гърция на лагер. По – късно и платила наема и и казала , че пътуването е минало добре.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд бил предявен иск с правно основание чл.150 от СК, за осъждане на ответника да заплаща завишена ежемесечна издръжка на малолетните си дъщери М. от 90,00 лв. на 140,00 лв. и на Ц. от 90.00 на 120.00 лв., считано от датата на завеждане на делото до навършване на пълнолетие или друга причина, която да води до промяна на основанията за плащане на издръжка.

От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че грижи непосредствени и ежедневни за децата полага само и единствено тяхната майка С.Т.. Същата получава средно трудово възнаграждение в размер на 533.70лв. месечно, от които чиста сума, ако се приспадне 10 % данък общ доход е 480.00 лв. месечно. Бащата за същия период от време е получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на 348.25 лв. месечно нетен доход. По сведение на свидетелката Торлакова, бивша тъща на въззивника, същият получава освен официалното си трудово възнаграждение още една минимална заплата на черно в плик и това е било още от времето, когато въззивникът и въззиваемата са били семейство. От данните по делото е видно, че въззиваемата заплаща частни уроци за детето М. по български и математика, както и такса за тренировки по баскетбол за малкото дете Ц.. От разпита на свидетелката Кондова пред настоящата инстанция се потвърди, че въззиваемата заплаща наем за жилището, в което живее с децата, както и че поема допълнителните разходи изцяло, каквито се явяват почивките на децата. Съдът счита,    че не следва да взема предвид възражението на въззивника за това, че заплаща кредит, тъй като в производството за издръжка тези факти са ирелевантни. Само следва да се отбележи, че въззивникът се е възползвал изцяло от кредита и е житейски справедливо той да го изплаща. Съдът счита, че след като по делото е доказано, че въззивникът получава и допълнителни доходи освен посочените в служебната бележка, за същия няма да представлява затруднение да заплаща на своите деца М. и Ц. определената от Районния съд издръжка в размер на 140 лв. за М. и 120.00 лв. за Ц.. От датата на определяне на първоначалната издръжка е минал достатъчен период от време, в който са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е била определена първоначално издръжката, а именно нараснали са нуждите на децата с оглед тяхната възраст и нужди по физическото и интелектуално развитие.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът счита, че тъй като е предявена в условията на алтернативност, претенцията на въззиваемата за завишаване на определената издръжка за всяко от децата и с оглед на обстоятелството, че се потвърждава първоинстанционното решение, което е първото искане на въззиваемата, не следва да се разгледа въпроса за завишаване на издръжката.

Съобразно изхода на спора тъй като не се уважават претенциите на въззивника за намаляне на определената от съда издръжка, но не се уважават и претенциите на въззиваемата за увеличаване на определената издръжка следва всяка от страните да понесе извършените деловодни разноски така, както ги е извършила.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 341/22.04.2016 г. по гр.д. № 651/2016 . като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.