Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  30.06.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря С.В. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  254   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № *77/06.04.2016г. по гр.д. № 870/2012г. на СлРС, с което е осъдено „Евротекстил 2000” ООД ЕИК 119523204 със седалище и адрес на управление ГР.С., кв.М. бл.* ап.*, да заплати на „Дием” ООД ЕИК 119672671, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.М. № *, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща част от общо вземане в размер на 106 494,31 лева, явяващо се сумата, с която първото от тези дружество се обогатило за сметка на второто, в резултат на извършени от „Дием” ООД в имот, собственост на „Евротекстил 2000” ООД представляващ ПИ с идентификатор № 67338.605.314 по КК на ГР.С., находящ се в ГР.С., Промишлена зона, с площ от 3905 кв.м. и съседи ПИ с идентификатори №№ 67338.605.116; 67338.605.313; 67338.605.114 и 67338.605.52 и в построената в него в югоизточната му част производствена сграда, строителни и ремонтни дейности на обща стойност 106 494,31 лева, съгласно оценка на вещото лице по назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза, представляваща неразделна част от решението, подробно описани по вид и единични стойности. Сумата от 10 000 лева се дължи заедно със законната лихва, считано от 27.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдено ответното дружество да заплати направените от ищеца разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез процесуалния представител, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че решението страда от пороци, тъй като съдът не е изследвал пълно и всестранно всички събрани по делото доказателства. Още с отговора на ИМ е било направено възражение, че ищцовото дружество е недобросъвестен владелец и ако то е извършвало СМР, то ги е извършвало  в качеството си на недобросъвестен владелец. Развиват се съображения относно възникналите между страните отношения по повод на сключен предварителен договор. Излагат се аргументи относно неправилната квалификация на иска и се оспорва извода относно извършените СМР. Прави се искане решението да бъде обезсилено, а производството прекратено, като недопустимо и евентуално да бъде отменено решението като неправилно, като се претендират и разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е изцяло неоснователна. Сочи се, че не са заявени нови или различни доводи от тези, поддържани пред първоинстанционния съд. Развитите доводи за недопустимост на иска се обосновава с доводи, касаещи неговата основателност. Сочи се, че искът правилно е предявен по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД. На второ място се сочи, че съдът е приел за извършени само онези СМР, които са били приети като безспорни и описани в назначената по делото експертиза, а не всички, посочени в исковата молба. Поради това отсъстват каквито и да е основания за отмяна на посоченото решение. Иска се то да бъде потвърдено и се претендират разноски за пред тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и поддържа съображенията, изложени в писмения отговор.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

         

          Неоснователно е оплакването, че  решението страда от пороци, тъй като съдът не е изследвал пълно и всестранно всички събрани по делото доказателства. Още с отговора на ИМ е било направено възражение, че ищцовото дружество е недобросъвестен владелец и ако то е извършвало СМР, то ги е извършвало  в качеството си на недобросъвестен владелец, а и е неправилна дадената от съда квалификация иска.

          Районният съд е приел, че случая класически изпълва хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД – налице е обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца. С оглед събраните и подробно анализирани от първоинстанционния съд доказателства, изводът на съда е правилен. Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване. / Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/. Съобразно установената съдебна практика: ТР № 85/02.12.1968 г. на ВС, ОСГК и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 34/2.04.2009 г. по т. д. № 683/2008 г. на II т. о.; Р. № *23/30.01.2015 г. по гр. д. № 3907/2013 г. на I т. о.; Р. № 733/12.11.2010 г. по гр. д. № 1274/2009 г. на IV г. о., която е в смисъл, че чл. 59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот.

 За да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД./ Решение № 685 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2009 г., IV г. о/.

          Така, с оглед на установените фактически обстоятелства по спора, правилно претенцията е квалифицирана като такава по чл. 59 ЗЗД.

  Съгласно т. 4 на ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването - дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, и в постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р. № 611/19.10.2010 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, III г. о. е прието, че когато са касае за обстоятелство, на което искът е основан, а не за обстоятелство, на което е основано едно ответно възражение, доказателствената тежест е за ищеца; доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото, предпоставя установяване на двете величини: обогатяване и обедняване, като доказателствената тежест е на ищеца - той трябва да установи положителния факт, от който произтича правото, заявеното с иска следва да се установи като по-малката стойност между обедняването - до размера на извършените разходи, в съпоставка с обогатяването на ответника, и не се предполага, че обогатяването на ответника е по-високата от двете величини./ Решение № 107 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № *226/2014 г., II т. о., ТК/.

От заключението на вещото лице по назначената строително-техническа и оценителна експертиза е прието, че „ДИЕМ”ООД е извършило в процесния недвижим имот строително- ремонтни дейности на обща стойност 106 494.31лв. Така се явяват голословни твърденията, че не са извършени СМР, което е непререкаемо опровергано и от събраните по делото доказателства. От тези доказателства – гласни, писмени и заключението на експертизата, по категоричен начин се установява, че „ДИЕМ”ООД е извършило строителни  ремонтни дейности в имота, изразяващи се в разместване, изправяне и поставяне на панелни блокове; изграждане на покривната част и поставяне на хидроизолация; извършване на замазка на така оформените помещения;  прокарване на ВиК и ел. инсталация, поставени са прозорци и врата, от ПВЦ дограма, на халетата, а вътре в тях са оформени производствено помещение и офис, изградени са санитарни възли. Всички те, а и необходимите предварителни и подготвителни дейности, като изкоп на основи, кофраж и др., и съпровождащи дейности- като кофраж,  зидария, шпакловка и др., са на стойност, видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза, на обща стойност 106 494.31лв. с вкл. ДДС. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че ищеца има вземане в размера по заключението на вещото лице, тъй като това са реално извършени от него разходи - разходи излезли от неговите активи, с което са се намалили имуществените му права, т.е. налице е обедняване за „ДИЕМ”ООД. От друга страна пък, собственика на имота и сградите в него- „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД, като собственик на поземления имот става собственик, по силата на приращението, на изграденото в резултат на извършените от държателя строителни и други видове дейности. Т.е., с тяхната стойност собственика се е обогатил.

Така в, обобщение, предявеният частичен иск от десет хиляди лева се явява основателен и доказан и правилно е бил уважен, а подадената въззивна жалба се явява изцяло неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1103 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и внесена банкова такса.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение на № *77/06.04.2016г. по гр.д. № 870/2012г Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Евротекстил 2000” ООД ЕИК 119523204 със седалище и адрес на управление ГР.С., кв.М. бл.* ап.*, да заплати на „Дием” ООД ЕИК 119672671, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.М. № * сумата от 1103 / хиляда сто и три/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция  и внесена банкова такса.

.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: