Р Е Ш Е Н И Е № 74

гр.С., 16.12.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на  осемнадесети ноември,  двехиляди и шестнанадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

           При секретаря П.С., с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 255 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:   

           Предявени са  обективно и субективно съединени искове срещу   прекия причинител на вредите и възложителя на работа, за солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от настъпилата на 12.08.2012г. смърт на тяхното дете В.Д. Р., с правна квалификация съответно:  на първия иск - чл. 45 ЗЗД и цена 200 000лв за всеки ищец, и  на втория иск - чл. 49  ЗЗД и същата цена.

          В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници  на В.Д. Р.,*** Загора, поч. на 12.08.2012г. С присъда № 11/ 10.06.2015г. по НОХД № 109/2015 г. на СлОС, ответникът Й. бил признат за виновен за това, че на 12.08.2012 г., в гр. Сливен, в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен причинил смъртта на синът им В.Д. Р., , поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия, като лекар „Ординатор в отделение по неврохирургия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински"-Сливен, представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение, не преценил черепно-мозъчната травма и не  предприел оперативно лечение при наличие на интракраниални травматични обемни процеси и нарушил следните медицински стандарти, утвърдени в раздел 5 „ Организация по приема и лечение на неврологично болен, касаещи приема, наблюдението и лечението на спешно болни в Наредба № 37/20.08.2010 г. - „Медицински стандарт по неврохирургия", съответно т.1.2, т.1.3.3 в, т.1.3.3 г, поради което и на осн. чл.123, ал.1 от НК, бил осъден на две години лишаване от свобода, отложено за  изпитателен срок от три години.

Твърдят, че в хода на наказателното производство била изяснена фактическата обстановка и всички възражения на ответника  Й., включително тези, свързани със съпричиняване на вредоносният резултат от страна на трети лица. Изяснени били обстоятелствата, свързани с механизма на получаване на черепно-мозъчната травма, причинила смъртта детето, състоянието му след удара в различните периоди на оказвано лечение, хронологията на лечебните мероприятия и правилността на лечението.

Твърдят, че на 11.08.2012г., детето им В. Р. управлявало велосипед, паднало върху асфалтовата настилка и получило увреждания в областта на лицето. Било заведено в Спешен медицински център в гр. Нова Загора, където им Д-р С. им казала  да наблюдават детето. Още щом се прибрали у дома, детето повърнало и казало на майка си, че му е лошо. В изпълнение на указанията на д-р С., майката сигнализирала веднага спешна помощ на тел. 112. Десет минути преди пристигането на екип от ЦСМП- Нова Загора, детето изпаднало в кома, като останало в това състояние до приемането му в спешно отделение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД. Твърдят, че  Д-р Й. бил дежурен неврохирург на разположение  през нощта. Бил незабавно извикан и  съобразно дадените от  него указания, на детето бил направен КАТ на главен мозък. Д-р Й. извършил преглед на детето, прегледал записа от скенера,  консултирал се с анестезиологи детето било настанено в ОАИЛ. Поставил диагноза- дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма. През нощта детето останало в кома,  а между 8ч и 8.30ч състоянието му рязко се влошило, сърдечната му дейност спяла и  в 9.05 ч. настъпила смъртта му.

 Твърдят, че невярната диагноза, поставена от Д-р Й.  обусловила и неправилно лечение на детето. Единственото възможно животоспасяващо мероприятие била операцията с цел отстраняване на хематомната колекция, която в съчетание с последващо пълноценно реанимационно лечение с голяма вероятност щяла да предотврати декомпенсираната фаза на черепно-мозъчната травма и фаталния изход. Назначеното от подсъдимия консервативно лечение  било неправилно и в разрез с правилата на добрата медицинска практика, която при състояние на интрацеребрален хематом предполагало незабавно хирургично лечение, което Д-р Й. не назначил. Считат, че допуснатото от него нарушение  в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на детето им. В пряка връзка с нарушението по неправилно назначено консервативно лечение било и нарушението на т.1.3.3. от раздел 5 на Медицинския стандарт по неврохирургия, изразяващо се в непровеждане на незабавни консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти.

          Твърдят, че  относно прогнозата за крайния изход при предприето лечение, наказателният  съд  установил, че след като установената черепно-мозъчна травма е диагностицирана грешно и предприетото лечение  било неправилно, последното предопределило в голяма степен и настъпването на неблагоприятния изход-смъртта на детето.

          Твърдят, че тежко преживяват загубата на сина си В.. Той бил послушно за възрастта си дете, а те като изключително привързани към него. След инцидента вече не празнували празници, а болката им била съкрушителна. Детето имало особено близка връзка с тях, поради което много тежко понасяли загубата. След смъртта му се затворили, не излизали, не контактували със свои познати.

        Молят за постановяване на съдебно решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД - ответника Й., а на основание чл.49 от ЗЗД- ответника  МБАЛ "Д-р Иван Селимински"АД,бъдат осъдени солидарно да им заплатят на всеки от тях сумата 200 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане от 12.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до  окончателното  изплащане, както и направените по делото разноски.

         Първият ответник Й.Й. е подал  отговор на  исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иско само по размер.

         Вторият ответник МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен също е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 130 ГПК. Счита предявените  срещу за недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Твърди, че вредата е настъпила в ЦСМП-Сливен, а не в отделението по неврохирургия на МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен. Цитира чл.2 от Правилника за устройството и дейността на ЦСМП, издаден от Министъра на здравеопазването/обн. ДВ бр.98/99г/ според който, ЦСМП е юридическо лице със седалище административния център на съответната област, осъществява дейността си на нейна територия и се ръководи от директор. Ответникът Й. бил в трудово-правни отношения с МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, но в неговите задължения не влизала работата в ЦСМПСливен, затова гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД следвало да се носи от ЦСМП-Сливен, ако центърът е възложил на Д-р Й. в свой интерес някаква работа. Счита, че дори да не е възложил работа на  Д-р  Й., същият го е допуснал да извършва определена работа без правно основание. Алтернативно, счита исковете по чл. 49 ЗЗД за неоснователни и недоказани. Не оспорва, че двамата ответници са в трудово-правни отношения, но твърди, че при причиняване на вредите, първият ответник не е действал  при или по повод възложената му работа. Видно било от допълнителното споразумение от 18.05.2011г към трудов договор №4/07.02.2003г, че Д-р Й. бил назначен на длъжност “Лекар в неврохирургия“, с място на работа- стационар, отделение по неврохирургия и всички негови задължения,  определени в длъжностната характеристика за заеманата длъжност били свързани с възложената му работа в отделението по неврохирургия. Твърди, че МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен не е възлагало на ответника  Д-р Й. по никакъв начин извършването на работа в ЦСПМ-Сливен, поради което не може да носи предвидената в чл. 49 ЗЗД отговорност за причинени вреди.

         Счита исковете за силно завишени по размер с оглед трайната съдебна практика по сходни казуси и принципа за справедливост.

         Оспорва като погасен по давност акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла от датата на увреждането 12.08.2012г. до окончателното изплащане, позовавайки се на разпоредбата на чл. 111 ал.1 б.“В“ ЗЗД,  твърдейки, че кратката тригодишна давност за лихви е започнала да тече от датата на увреждането  и е изтекла преди завеждане на исковата молба в съда.    

        С определение от 18.08.2016г  съдът  конституира като трети лица помагачи, съответно: ЗАД„Алианц България“АД – на страната на първия ответник и „Дженерали Застраховане“АД – на страната на втория ответник.    

        ЗАД“Алианц България“АД, чрез своя пълномощник е депозирало писмено становище.  Счита предявените искове срещу първия ответник за неоснователни и недоказани.  Не  оспорва, че между дружеството и Д-р Й. има сключена застраховка  „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“, обективиран  в  застрахователна полица № 13130162270000001, с ретроактивна дата на покритие 01.01.2011г., с която е застрахована професионалната отговорност на първия ответник като лице, упражняващо медицинска професия и редовен член на БЛС, районна колегия-Сливен, но в случая приоритет имала застраховката „Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал“, оформена със застрахователна полица № 1314010110008, валидна от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., сключена  между МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД и ЗАД “Виктория“АД, с правоприемник “Дженерали“ АД. Съгл. раздел 2, т.4 от застрахователния договор по застраховка “Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия, обективиран в застр. полица  № 13130162270000001,  покритието по застраховката било приложимо след изчерпване на застрахователните суми и/или лимити по всички валидни или изтекли застраховки, които можели да обезщетят претенцията по застраховката. Оспорват исковете и като силно завишени по размер,  несъответстващи на претърпените вреди и съдебната практика по подобен род дела.

        Третото лице-помагач на страната на втория ответник - „Дженерали“ АД не е изразило становище по предявените искове.

        В с.з. ищците се явяват лично и представлявана от процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени в пълен размер. Претендират  разноски  съгласно представен списък. Считат възражението за прекомерност на адв. възнаграждение за неоснователно, Подробни съображения излагат в писмена защита. Цитират практика на САС и СГС, уважили иск за неимуществени вреди в претендирания размер.

        В с.з. първият ответник Д-р Й.Й. се явява лично и с процесуален представител. Поддържа  отговора на исковата молба. Счита исковете прекомерни по размер и че справедливият размер на търсеното обезщетение е между 50 000лв и 80 000лв. Претенрира  разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на платения от ищците адв. хонорар.

        В с.з. вторият ответник МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, се представлява от пълномощник, който настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора, алтернативно- като силно завишени по размер. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по за прекомерност на платеното от ищците адв. възнагаждение.

        В с.з. третото лице  –помагач на страната на първия ответник - “Алианц България“АД, се представлява от упълномощен представител, който моли за отхвърляне на исковете като прекомерно завишени.   

        В с.з. третото лице –помагач на страната на втория ответник „Дженерали застраховане“АД, не изпраща представител  В писменото становище от пълномощник заявява, че не оспорва привличането им като трето-лице помагач на станата на МБАЛ„Д-р Иван Селимински“АД. Оспорва изцяло исковете срещу болницата и се присъединява към подадения отговор на исковата молба . Оспорва исковете срещу д-р Й. само по размер.  Позовава се на т. 1 т. 2 от застрахователния договор и счита, че не са изпълнени всички условия на този текст, поради което не представлява покрит риск по застраховката и при евентуално осъдително решение срещу ответниците, не може да възникване задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.

       Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

      Ищците са родители и законни наследници на В.Д. Р.,*** Загора, починал на 12.08.2012г, в гр.С..

      В. бил второ дете в семейството на ищците, което заедно с по-голения им син отглеждали в дома си в с.Кортен, общ.Нова Загора.

      Към м.август 2012г, В. бил  на 14 години, завършил шести клас в местното училище. Той бил кротко и обичливо дете, което се радвало на обичта не само на своите родители, но и на приятели, съседи, учители.       

      Смъртта на детето В. настъпила в  резултат на черепномозъчна травма, получена на 11.08.2012г  при падане от велосипед.

      По случая било образувано досъдебно производство- следствено дело № 69а/2013г. на ОСО при ОП – Сливен, пор.№ 230/2012г. на ОП – Сливен, приключило с внасяне на обвинетелен акт в съда срещу  ответника Й.Й.Й. за извършено престъпление по чл. 123 ал.1 т.1 НК.

       С присъда № 11/10.06.2015г. по НОХД. № 109/2015 г. на СлОС,  той бил признат за виновен за това, че на 12.08.2012 г., в гр. Сливен, в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен причинил смъртта на синът им В.Д. Р.,*** Загора, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия, като лекар „Ординатор в отделение по неврохирургия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински", представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение, не преценил черепно-мозъчната травма и не  предприел оперативно лечение при наличие на интракраниални травматични обемни процеси и е нарушил следните медицински стандарти, утвърдени в раздел V „ Организация по приема и лечение на неврологично болен, касаещи приема, наблюдението и лечението на спешно болни в Наредба № 37/20.08.2010 г. - „Медицински стандарт по неврохирургия", а именно: т.1.2/ - неврохирурга осъществява диагностичното уточняване на заболяването ; т.1.3.3/ устно и писмено в историята на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение и предоперативна подготовка/, т.1.3.3/ осъществяват се незабавни консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на пациента/, поради което и на осн. чл.123, ал.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода,  отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за  изпитателен срок от  3 години.

        С решение № 145/06.11.2015г по ВНОХД № 134/2015г на БАС, постановената от първостепенния съд присъда е изменена, като подс.Й. е оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение по т.1.2 от раздел V“Организация на приема и лечението на неврологично болен“ от Наредба № 37/20.08.2010г за утвърждаване на медицински стандарт „Неврохирургия“, увеличен е размера на наказанието от 1 година  на 2 години лишаване от свобода, увеличен е и изпитаталения срок от 3 на 4 години. В останалата част- присъдата е потвърдена.

        С решение № 81/11.05.2016г по к.н.д. № 151/2016г на ВКС, е изменено решението на въззивния съд, постановено по ВНОХД № 134/2015г само в частта за наказанието,  като  е намален размера на изпитателния срок от 4 на 3 години. В останалата част- решението е потвърено.

       Трагичната и внезапна загуба на детето В., в съвсем млада възраст- само  на 14 години, пред което стоял целия живот, засегнала с голям интензитет емоционалната сфера на ищците като негови родители.

       Загубата на дете е  неизмерима и непрежалима за родителите. Детето е смисъла и радостта в живота за всеки родител, свързан с мечти и очаквания за бъдещето. Няма по-голяма болка и страдание от смъртта на дете.

       Между детето и ищците имало силна емоционална връзка и привързаност, а приживе то се радвало на безрезервната  обич и подкрепа на своите родители. Ищците изпитвали силни душевни болки и страдания  от загубата на детето, като нищо не можело да ги утеши, нито запълни празнотата в живота им. Макар че бащата се опитвал да се държи стоически, майката изпаднала в депресия и рухнала. Семейството се изолирало от близки и приятели за да се отдаде на мъката си.

        Ответникът Й.Й. работи  по трудово правоотошение в МБАЛ “Д-р И. Селимински“АД- Сливен, на длъжност „лекар  неврохируг“ в Стационар - отделение по неврохирургия, съгласно допълнително споразумение №РД-12-1064/18.05.2011г към  трудов договор № 4/07.02.2003  

       През м.август 2012г също работел като лекар в отделението по неврохирургия  на същата болница.

       Към този момент Д-р Й. имал сключен със ЗАД“Алианц България“ застрахователен договор №*3130162270000001/29.12.2015г, с ретроактивна дата 01.01.2011г, с предмет професионалната отговорност на лица, упражняващи медицинска професия, редовни членове на БЛС.

       Предмет на обезщетение по застрахователния договор са всички суми, ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение, които застрахованият бъде законово задължен да плати като обезщетение при смърт или телесно увреждане, причинени на пациенти при упражняване на медицинска професия.

        МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен имала сключена със ЗАД “Виктория“, с правоприемник „Дженерали застраховане“ застрахователна полица №*314010110008 по застраховка “Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицинския персонал“, валидна от  01.01.2012г до 31.12.2012г.

       Съгласно т.2 от застрахователния договор, застраховани лица са както МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД, така и физическите лица, работещи по тр. договор и упражняващи медицинска професия в лечебното заведение.

       Покрит риск по тази застраховка е предявяването в срока на застраховката на иск срещу някое от застрахованите лица за вреди, причинени на техни пациенти и настъпили в същия срок в резултат на виновно неизпълнение на професионални задължения, вкл.лекарска грешка.

       Тази фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени. Съобрази еднопосочните показания на разпитаните по делото двама свидетели, които цени като допустими, релевантни,преки и непосредствени.  

        Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

        Предявени са обективно и субективно съединени искове срещу   прекия причинител на вредите и  неговия работодател и възложител на работа, за солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от настъпилата на 12.08.2012г. смърт на тяхното дете В.Д. Р., с правна квалификация съответно: на първия иск – чл. 45 ЗЗД и цена 200 000лв за всеки ищец, и на втория иск - чл. 49  ЗЗД и същата цена.

         По отношение отговорността на първия ответник Д-р Й.:

         Срещу него са  предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

         Фактическият състав на деликната отговорност по чл. 45 ЗЗД включва следните юридически факти: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгл. чл. 45 ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване напротивното.

         В казуса са уставени всички елементи от фактическия състав на деликта.  С влязла в сила присъда по НОХД № 109/2015 г. на СлОС,  ответникът Й. е признат за виновен и  осъден  за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че 12.08.2012 г., в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД – гр.С., причинил смъртта на В.Д. Р.,*** Загора, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия, като лекар „Ординатор в отделение по неврохирургия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински", представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение, не преценил черепно-мозъчната травма и не  предприел оперативно лечение при наличие на интракраниални травматични обемни процеси и е нарушил следните медицински стандарти, утвърдени в раздел V „ Организация по приема и лечение на неврологично болен, касаещи приема, наблюдението и лечението на спешно болни“ в Наредба № 37/20.08.2010 г. - „Медицински стандарт по неврохирургия", а именно: .1.3.3/ устно и писмено в историята на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение и предоперативна подготовка/, т.1.3.3/ осъществяват се незабавни консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на пациента.

        Съгласно чл. 300 ГПК, гражданият съд е обвързан от постановената присъда относно деянието, авторството, противоправността  и вината на дееца. Затова, в настоящото производство ищците следва да докажат единствено вида и степента на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от деликта. 

        Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени  по  делото от събраните гласни доказателства, както и че са настъпили  в причинна връзка от деликта.  

        По отношение  отговорността на втория ответник МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД-Сливен:

       Срещу него са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. 

       Отговорността по чл. 49ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа.

       В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа.

       Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение  поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата.

        За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия е необходимо наличието следните предпоставки: 1/наличие на вреди, причинени  на пострадалия ищец, от  лице, на което  отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил  работата;  2/ вредите да са причинени  при или по повод изпълнението на възложената  работа; и 3/ работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

       Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД са доказани по делото.

       Не се спори, че на ищците са причинени неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка от деликта.

       Установи се също, че към датата на деликта, вторият ответник  МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД е бил  работодател  и възложител на работа  на първия ответник- Д-р Й..

        В отговора на исковата молба работодателят твърди, че вредата е настъпила в ЦСМП-гр.С., а не в отделението по неврохирургия на МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен и тъй като в задълженията на Д-р Й. не влизала работата в ЦСМП,  отговорност по чл. 49 ЗЗД следвало да носи ЦСМП-Сливен, ако е възложил на Д-р Й. в свой интерес някаква работа.

       Съдът намира възражението за неоснователно.

       Видно от събраните в наказателното производство доказателства, детето на ищците е било докарано в коматозно състояние в ЦСМП-Сливен, а по спешност извикан Д-р Й. да го консултира и лекува . След преглед на пациента и уточняване на диагнозата, той приел детето в ОАИЛ-реанимацията на ответната болницата, където настъпила й смъртта.

       В задълженията на дежурния лекар- неврохируг е да приеме пациента в болницата и да го лекува, като за това не е необходимо изрично нареждане от работодателя,  а  произтича  от  длъжността му характеристика.

       Освен това, смъртта на детето е настъпила в ответната болница, където е било прието за лечение, а не в ЦСМП-Сливен, 

       Съгласно трайната практика на ВКС,  при непозволено увреждане, пасивно солидарни за причинените на пострадалия вреди са: прекия извършител на деликта и възложителя на работата.         

       По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:

       Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно същестуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр. 

        Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира  мъката на пострадалите. Като съобрази родствената връзка между ищците и починалото дете,  отношенията на обич и привързаност между тях , начина, по който смъртта на детето се отразила на родителите, изключително младата  възраст на починалия - само на 14 г, интензитета  и продължителността на преживяните душевни  болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедиво обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки  и страдания от загубата на детето,  сумата от 160 000лв за всеки ищец.

        Разликата до пълния размер на иска  -200 000 лв, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан. Независимо от установените топли отношения между детето и родителите и тежките последици за тях, претендираното обезщетение за разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. е завишено. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите.

       Обезщетението за неимуществени вреди от деликт  се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3 ЗЗД/.

       С отговора на исковата молба вторият ответник е направил възражение за изтекла погасителна давност на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането 12.08.2012г. до окончателното изплащане, позовавайки се на разпоредбата на чл. 111 ал.1 б.“В“ ЗЗД, тъй като 3г. давност за лихви  е започнала да тече от 12.08.2012г и в случая изтекла преди завеждане на исковата молба в съда.    

        Възражение е  частично основателно, по следните съображения:  

        Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от който дължи обезщетение за забавено плащане,  е датата на увреждането. С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от три  години от началната дата, на която е възникнало взамането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. С оглед възражението за погасителна давност и датата на предявяване на иска- 10.06.2016г,  акцесорният иск за лихви е погасен по давност за времето от 12.08.2012г до 09.06.2013г., а от 10.06.2013г до датата на предявяване на иска 10.06.2016г, не погасен по давност и лихви се дължат, в т.ч. от 10.06.2016г до окончателното изплащане на обезщетението.

         По отношение отговорността на третите лица- помагачи:

         Целта на привличащия е свързана с евентуален неблагопроятен за  него изход на делото, да подчини привлеченото лице на силата на мотивите на постановеното рещение.Между ответниците и техните застрахователи- третите лица- помагачи ЗАД„Алианц България“АД/ на страната на първия ответник/ и „Дженерали Застраховане“АД/ на страната на втория/, е налице обвързващата сила на мотивите само по въпроса за отговорността на застрахования да обезщети пострадалите. И двамата ответници са сключили задължителните по Закона за здравето застраховки „Професионална отговорност“, валидни и действащи към датата на деликта.

        На  основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ищците имат право на разноски съразмерно на  уважената част от иска. Уговореното и платено в брой  адв. възнаграждение от всеки ищец е 7 000лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №*/09.07.2004г за минималните размери на  адв. възнаграждения/ред. ДВ бр.84/25.10.2016г/, действаща към момента на приключване на делото, минималният размер на адв. възнаграждение  е  5 530лв. за всеки ищец.

        Ответниците направиха възражение за прекомерност на платеното от  ищците адв. възнаграждение, което е основателно. Тъй като делото  не е  с голяма правна и фактическа сложност, съдът прецени, че следва да  намали адв. възнаграждение поради прекомерност до минималния размер по Наредбата, а именно до 5 530лв. На тази база са изчислени разноските за адв. хонорар съръзмерно на уважената част от иска– 4 424 лв. за всеки ищец

 

        На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат на ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска.На всеки от ответниците се дължат разноски само  за адв. възнажраждение в размер на 600лв от общо 3000 лв.

        Върху уважената част от предявените искове, ответниците дължат солидарно държавна такса в размер на 4%, а именно: сумата  12 800 лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОСЪЖДА Й.Й. *** ЕГН- ********** и МБАЛ “Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “Хр.Б.“№*, ЕИК- 119502733, представлявано от Изпълнителния Директор В.П., да заплатят солидарно на  Е.В.Р. с ЕГН -********** и Д. Г. Р. с ЕГН- **********,***,  със съдебен адрес:***, чрез адв.Ж.З., по 160 000 лева /сто и шейсет хиляди лева/ на всеки, обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от  смъртта на техния син В.Д. Р., починал от черепномозъчна травма на 12.08.2012г, в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД- гр.С., ведно със законната лихва считано от 10.06.2013г до окончателното изплащане,  както и  по  4 424лв.  на всеки  -  разноски по делото.

          

           ОТХВЪРЛЯ  искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД,  предявени от Е.В.Р. с ЕГН - ********** и Д. Г. Р. с ЕГН- **********, против  Й.Й.Й. с ЕГН- ********** и МБАЛ “Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Хр.Б.“ № 1, ЕИК- 119502733, за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществни вреди –болки и страдания от настъпилата на 12.08.2012г смърт на техния син В.Д. Р., ДО ПЪЛНИТЕ ИМ РАЗМЕРИ от 200 000лв,  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и  НЕДОКАЗАНИ.

 

          ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е.В.Р. с ЕГН - ********** и Д. Г. Р. с ЕГН- **********, за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 12.08.2012г до 09.06.2013г, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

          ОСЪЖДА Е.В.Р. с ЕГН -********** и  Д. Г. Р. с ЕГН- **********,***  да заплатят на Й.Й. ***,  с ЕГН- **********  общо сумата 600лв, представляваща разноски по делото.

        

          ОСЪЖДА Е.В.Р. с ЕГН -********** и  Д. Г. Р. с ЕГН- **********,***  да заплатят на МБАЛ “Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Хр.Б.“1,ЕИК-119502733,представлявано от Изп. Директор В.П., общо сумата 600лв, представляваща разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА  Й.Й. ***, с ЕГН- ********** и МБАЛ “Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“  АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “Хр.Б.“ 1, ЕИК- 119502733, представлявано от Изп. Директор В. П., да заплатят солидарно по сметка на СлОС държавна такса  в  размер на  12 800 лв.  

 

           Решението е постановено при участието на третите лице -помагачи : ЗАД„Алианц България“ АД, със  седалище и адрес на управление гр.С., бул. “Княз А.Д.“№ *, ЕИК- 040638060 и „Дженерали Застраховане“АД,  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“К. А. Д.“ № *,  ЕИК-030269049.

 

          Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: