Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 13.06.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на тринадесети юни през  две хиляди и шестнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 256 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

        Производството е по реда на чл.435 от ГПК във  вр.с чл.9 от ГПК.

       

        Подадена е жалба от Ю.Х.Х. ЕГН ********** ***, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 82/2016г. на ЧСИ П.Г..

        В жалбата се твърди, че ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност. Сочи се, че от издаването на изпълнителния лист до налагането на запор върху лек автомобил е текла погасителна давност за задължението, като тя не е била прекъсвана в продължение на пет години и шест месеца. ЧСИ не се е съобразил с посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение и се излагат съображения за това. Развиват се и твърдения относно наличието или не на изпълнителни действия. В крайна сметка се иска да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде прекратено производството.

        Постъпило е възражение от взискателя по делото, в което се твърди, че срокът за възражение срещу издадената заповед за изпълнение е изтекъл и по този начин е преклудирана възможността да бъде подадено такова възражение.

        В писмено становище по жалбата ЧСИ сочи, че същата е допустима, но е изцяло неоснователна. В постановлението ясно за изразени мотивите за отказа, като е посочено, че установяването на давностния срок не е от компетенциите на ЧСИ, тъй като е материално правен въпрос и е единствено от компетенциите на съда. В жалбата си длъжникът поддържа същите доводи, които е развил и в искането си до ЧСИ, но те са изцяло неоснователни. Сочи се, че изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лис,т в който не е отбелязано, че вземането е изплатено и поради това молбата за образуване е била уважена. Изразява становище, че отговорът на взискателя не е свързан по никакъв начин със становищата, изразени в жалбата.

        С постановление от 07.04.2016г. ЧСИ се е произнесъл по депозираното от длъжника по изпълнителното дело заявление, в което последният е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради изтекла давност. ЧСИ е приел, че твърденията за изтекла погасителна давност не се доказват, но дори и да е било така, то ЧСИ не може да се произнася по въпроса за изтеклата погасителна давност, тъй като следи и прилага единствено преклузивни срокове. Поради тези съображенията е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е безспорно, че на страните следва да бъде осигурена равна възможност да упражняват предоставените им права, а в случая жалбоподателят се явява длъжник по делото, а длъжникът разполага с правото да иска прекратяване на изпълнителното производство и да обжалва отказа за прекратяване, когато счита, че този отказ накърнява негови права. 

        Жалбата е неоснователна. Длъжникът твърди, че е изтекла в негова полза погасителна давност и поради това е следвало да бъде прекратено изпълнителното производство. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно дело – т.10, ВКС е приел, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая всичките доводи на жалбоподателя – длъжник са свързани с установяване на недължимост на вземането. Това обаче не е от компетенциите на ЧСИ, а е от компетенциите на съд, пред който субектът, твърдящ недължимост, следва да предяви отрицателен установителен иск. В хода на исковото производство могат да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с изтичането или не на давностния срок и едва влязлото в сила решение би могло да ползва длъжника по образуваното изпълнително производство.

        Ето защо жалбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ  без уважение жалбата на Ю.Х.Х. ЕГН ********** ***, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 82/2016г. на ЧСИ П.Г..

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: