Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 29.06.2016 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и девети юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                           мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря С.В., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 258  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 366/28.04.2016г. по гр.д. № 14/16г. на СлРС, с което “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД на С.Д.Г. сумата 73, 65 лв., представляваща  получена от ответното дружество при начална липса на основание стойност на  допълнително начислена електрическа енергия  за периода 16.10.2014г. – 14.01.2015г. за място на потребление гр. С., ул. „Д. К.“ № * която сума е 1/3  от заплатената  от ищцата обща стойност от 220, 96 лв, съответстваща на квотата й от наследството на починалия абонат В. А. Г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 05.01.16г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил пълна и точна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Доказателствата били тълкувани превратно, само в полза на ищеца и били пренебрегнати важни обстоятелства. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумите, тъй като те не били получавани от страна на ответника. Освен това излага и подробни съображения по същество, касаещи принципната дължимост на сумите, поради наличие на законово основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищцата за минал период. Позовава се на  ЗЕ и на ПИКЕЕ, заявява, че правилно РС е счел, че изрично е призната възможност за крайният снабдител да преизчислява сметка за минал период, но не е съгласен с мотивите му, че е нарушена процедурата по ПИКЕЕ. Развива съображения в тази насока, твърди, че от събраните доказателства и от СТЕ е безспорно установено, че  е извършена нерегламентирана външна намеса върху СТИ, вследствие която консумацията се отчита частично, поради което корекцията е извършена правилно и сумата е дължимо платена от страна на ищцата, поради което моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав като краен резултат споделя и правните изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният иск намира правното си основание в първия основен състав на неоснователното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

От наведените в исковата молба обстоятелства е видно, че според ищцата, /като наследница на В.А.Г. – починалият титуляр на партидата и съсобственик на обекта/, макар извършеното от нея плащане формално да е в изпълнение на договорно задължение към ответника, тя счита, че по изложените подробно причини, това парично задължение не е съществувало, поради което фактическото изпълнение се е оказало без основание и следва да й бъде върната престацията, с която ответната страна се е обогатила.

Неоснователността на плащането ищцата обосновава с недължимост на сумата, а нея  - с неправомерното начисляване на задължението за електроенергия за минал период – тоест дължимата на договорно основание сума за доставена електроенергия е била заплатена от нея, а процесната е начислена неправилно, следователно плащането й е без договорно основание, а оттам – обогатяването на ответника е неоснователно.

Установи се, че сумата, заплатена от ищцата, чието връщане тя претендира, е начислена като резултат на извършване на корекция на сметка за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 14.01.2014г. проверка на меренето на електрическата енергия на битовия обект, констатирано било, че електромерът отчита с грешка извън стандарта и е начислена допълнителна енергия на обща стойност 220, 96 лв., която тя заплатила изцяло, но претендира връщане само на 1/3 част – 73, 65 лв., равняваща се на нейната квота от наследеното право на собственост.

Не се спори, че процесната, заплатена от ищцата сума, е начислена като корекция на сметката.

Така, за да е дължима така калкулираната чрез корекция на сметка за минал период сума, следва да се установи дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.  

Въззивникът счита, че такива са налице, тъй като са нормативноустановени и правната норма допуска при наличие на определени предпоставки и спазване на определени изисквания, това да бъде извършено от крайния снабдител, какъвто той се явява.

От една страна ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те са задължителни за потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Поради това несъмнено отношенията между наследодателя на ищцата- потребител на еленергия и ответното дружество имат договорен характер, не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

Действително, от друга страна се установява, че електромерът за обекта е дистанционен и предава ежедневно „он лайн“ данни за консумацията и за намесата, като въздействието се регистрира в реално време. Така в случая е точно определен началният момент на отваряна на клемния капак, и момента на затварянето му, след който е започнало измерване на консумацията със 76,9 % по-малко от реалната.

Дори да се приеме, че липсата на еднозначни доказателства, тази намеса да е извършена от потребителя /или неговите домашни/, не го освобождава от паричното му задължение, то той би дължал заплащане САМО на чистата  и действителна стойност на реално консумираната /в повече от отчетената/ през точно определения период електрическа енергия, тъй като тя фактически е била доставена от търговеца и по правилата на продажбата получилият я дължи заплащане на цената.

Ако се приеме, че лицето, което е получило една стока, е заплатило само част от цената, то продавачът има иск за реално изпълнение на паричното задължение за останалата част, като в такъв случай е безразлично по какви причини купувачът не е заплатил пълната цена – и при виновно и при безвиновно неизпълнение неизпълнената част от задължението е дължима. Въпросът дали купувачът има вина за неправилното измерване на количеството на получената стока или не, има касателство единствено с евентуалната му отговорност за вреди, респективно  - носене на някакъв вид административна или наказателна отговорност, или налагане на имуществена санкция.

Аналогично, щом не е установено клиентът с виновното си поведение да е причинил неточно отчитане на реално доставеното количество електрическа енергия, той би следвало да заплати само стойността на разликата между платеното и ползваното, и то – само при положение, че е точно, еднозначно и несъмнено установен периодът, в който отчитането е било неправилно – защото облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. При това положение обаче, на първо място - неплатената разлика следва да бъде констатирана и изчислена съобразно правилата на ценообразуването, а не като сума, в която е калкулиран и санкционен елемент, и на второ – пораждащият това право на доставчика факт – проверка и констатация, следва да бъде осъществен и надлежно закрепен в съответния, предвиден от ПИКЕЕ документ, както и цялата административна процедура до момента на издаване на фактурата, следва да бъде проведена и приключена до край в стриктно съответствие с правилата на същия правилник.

Приведени към настоящия случай горните постановки не намират пълен аналог.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена.

Липсват доказателства, че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, тъй като свидетелските показания в тази насока няма, а и те са дадени от служител на ответното дружество, който е участвал в извършването на проверката. Съдът не може да приеме безкритично неговите показания предвид служебната му зависимост със страна по делото и не счита че доказването на правилността на извършените от проверяващите действия може да стане чрез свидетелстване, изхождащо също от тях.  Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма „Кремък“, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

Действително е установено, че са били извикани и служители на полицията, но положените подписи за “свидетели”  са от лица, не всички от които са обозначени с три имена, не са посочени адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация. Не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Не е ясно и кои от  тях са служители на РПУ и кои – придружители.

Всичко това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Същото изискване важи и за специфичните хипотез, при които проверката се осъществява в присъствието на служители на полицията. Именно по тази причина и само чрез наличието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

На последно място е налице и друго съществено нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищцата е узнала за извършената корекция по време на редовно плащане на каса на дружеството. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищцата материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Това мотивира въззивния съд да приеме, че ищцата не е дължала на ответното дружество сумата 73, 65 лв. – 1/3 част от стойността на допълнително начислена ел.енергия, поради което плащането на сумата е било без правно основание. Като ги е получил, ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Така се установява наличието на обективните елементи от сложния фактически състав на единия от трите основни иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - увеличаването на благата в патримониума на едно лице при липса на основание за това, намаляването им в патримониума на друго лице и произхода от общ или обща група юридически факти на обедняването и обогатяването. Ищцата е обедняла с исковата сума от 73, 65 лв., а ответникът се е обогатил със същата сума. Така се е задействала хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и следва да се ангажира гражданската извъндоговорна отговорност на ответника за неоснователно обогатяване, като той дължи да върне всичко, с което се е обогатил в пълен размер, независимо от размера на обедняването. В случая двете суми съвпадат и главният иск следва да се уважи изцяло.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззиваемия в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 366/28.04.2016г. по гр.д. № 14/16г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕД, гр. Пловдив да заплати на С.Д.Г. направените разноски за въззивното производство в размер на 300  лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: