Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 22.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

 

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 260 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Й.С.С. ЕГН **********,*** против решение № 5/15.01.2016 г. по гр.д. № 45/2015 г. на Котелски районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Н.А.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за преустановяване на действия, смущаващи право на собственост. С обжалваното решение въззивинкъ е бил осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1000 лв. разноски за адвокатски хонорар.

         В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът недоумявал защо в решението се коментира поземлен имот по Кадастралната карта от 1977 г., а не по тази одобрена от 2005 г. Посочено е, че по всички жалби до различни инстанции  в страната, се съобщава, че е извършен текущ ремонт на нещо, което не съществува. Никой обаче не бил проверил на място как стоят нещата. С просто око било видно, че под прозорците на неговия дом е построен процесния навес и това му пречело да си отваря прозорците, когато се пържат мекици или се варят неща за кучетата. В решението на РС Котел не било обсъдено, че навесът е задигнат с близо метър и това било видно с просто око. Село Катунище било обявено за архитектурен резерват и не са били разрешени строежи, но хората с възможности правели това, което им е изгодно. В жалбата се посочва, че предишния собственик на имота чичо Х. и бащата на жалбоподателя са имали изградена между двата съседни имота врата, която въззиваемият затворил с рязани дърва за огрев. Съдията от РС Котел бил заявил, че лично ще посети имота, за да се увери в твърденията на жалбоподателя, но не бил отишъл да го види и въпреки това постановил решението си. В жалбата се съдържат оплаквания и по отношение на присъдените деловодни разноски, които жалбоподателят счита за недължими. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от адв. В., пълномощник на Н.К., с който въззивната жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Посочва се, че са останали недоказани твърденията за това, че въззиваемият е извършил незаконно строителство на границата с поземлен имот № 36681.53.10 – собственост на въззивника, като през 2010 г. е изграден дървен навес с керемиди, служещ за лятна кухня и барбекю. От всички събрани по делото доказателства безспорно се било установило, че не е налице такова ново строителство, а бил извършен текущ ремонт на съществуващ навес, като са били премахнати изгнили греди и са били положени нови керемиди. В този смисъл било и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза. От друга страна е посочено, че пред първоинстанционния съд не се установило никакво конкретно действие, с което въззиваемия да пречи на въззивник да упражнява своето право на собственост. Такива конкретни оплаквания не се съдържали и във въззивната жалба, тъй като посочените от възивника оплаквания за това, че не може да си отваря прозорците, когато в навеса се пържат мекици или се вари нещо за кучетата, не могат да се приемат за основания, които да пречат на правото на собственост. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция. 

         В съдебно заседание въззивникът се явява лично и заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.В., която оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.02.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.02.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС, в който е посочено , че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право . Този иск предпоставя защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. За да бъде уважен искът , ищецът следва да докаже , че именно ответникът по него със своите неоснователни действия му пречи необезпокоявано да упражнява правото си на собственост .

В настоящия случай единственото конкретно твърдение за това, че въззиваемият пречи на упражняване правото на собственост на въззивника, съдържащо се в исковата молба е твърдението, че при евентуално възникване на пожар в имота на въззиваемия, съществува опасност той да обхване и съседните къщи, в частност имота на въззивника. Това твърдение обаче , въпреки дадената възможност на въззивника и в настоящата инстанция да сочи нови доказателства остана недоказано. То не е подкрепено нито от гласни , нито от писмени доказателства , нито от експертно заключение. Не може да се приеме че заради показанията на свидетелите , че някога в Катунище е възникнал пожар в друга къща, съществува реална опасност от пожар и в настоящия случай. Електрически кабелни инсталации съществуват навсякъде в днешно време, но дали те са опасни и пречат ли на упражняване на правото на собственост на въззивника е нещо , което е следвало да бъде доказано от него , но е останало недоказано.

Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на районен съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивника Й.С..

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/15.01.2016г. по гр.д. № 45/2015г. по описа на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Й.С.С. ЕГН **********,*** да заплати на Н.А.К., ЕГН **********,*** сумата от 1000.00 /хиляда/  лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.