Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. С., 30.06.2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети юни  през две хиляди и шесттнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА при участието на прокурора ………и при секретаря С.В. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  263   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 294/11.04.2016г. по гр.д. № 810/2015г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, с ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Ш.С.” № *, да заплати на  „К. и Синове” ООД с ЕИК 119601521, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”П.Х.” №* сумата от 9231.68лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди  от непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2543.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2011 г. до 12.03.2015 г.,  и сумата  от 1612.31 лв. представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на исковете, като исковете  в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски по делото съобразно отхвърления размер на исковете. Решението е постановено при участието в процеса на Община – Сливен в качеството на трето-лице помагач на страната на ответното дружество.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество „ В и К – Сливен” ООД като обжалва решението в осъдителната част за главницата, лихвите и разноските.  Твърди се,  че  съдът повърхностно и без обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност е формирал извод за осъществяване на фактическия състав на деликт, а от там и наличие на фактически състав на гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че съдът е приел различна фактическа обстановка от тази приета по друго дело между същите страни, което не е логично.  Развиват се съображения в тази насока. На второ място се сочи, че по делото не е доказано, че ищцовото дружество експлоатира водопровода в нарушение на чл.178 от ЗУТ. Не се е установило, че авариралият водопровод е бил напълнен с вода от страна на служители на ответното дружество.  От събраните по делото гласни доказателства е безспорно, че строителят на водопровода е напълнил същия с вода, а сградата на ищцовото дружество е била присъединена към водопреносната мрежа много преди да започне изграждането на авариралия водопровод. Отрича се „В и К – Сливен” да е извършвал водоподаването в района по новия водопровод, да експлоатира и да ползва същия.  Развиват се съображения, че строителят е нарушил правилата относно безопасността при извършване на строежа и това е станало без да бъде уведомено ответното дружество. Така за него липсва възможност да предвиди възможните вредоносни последици, което изключва виновно поведение от страна на служителите на „ В и К”, а от там и неговата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД. На последно място се развиват съображения за това, че по делото не е събрано нито едно доказателство за размера на настъпилите вреди.  Съдът е определил размера на вредите по произволен начин, нямащ нищо общо с правните норми и с житейските правила. Съдът се е позовал на представени разходни документи за мебели и строителни материали, но стойността на настъпилите вреди е стойността на повредените налични към датата на аварията в имота материали и мебели оценени по тяхната остатъчна стойност. Така съдът е постановил неправилно решение по отношение размера на иска. Доказването на размера на вредите е в тежест на ищцовото дружество, но това доказване не е било извършено.  В крайна сметка се иска да бъде отменено  решението в обжалваните части и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Развиват се контрааргументи на аргументите, съдържащи се в жалбата.  Сочи се, че не е налице противоречие във фактическите констатации на съда по двете дела, които е разглеждал във връзка с този спор. Отговорността на ответното дружество е ангажирана поради това, че ответникът чрез своя представител не е упражнил и продължава да не упражнява контрол върху експлоатацията на процесния водопровод. Съдът изрично се е съобразил със заключението на назначената по делото експертиза, че водопроводът се е ползвал и продължава да се ползва за водоснабдяване на квартала, без същият да е надлежно въведен в експлоатация.В този смисъл отговорността на ответното дружество се ангажира не толкова защото самият той е причинил вредите, а защото поради своето бездействие е допринесъл за тяхното настъпване. Развиват се съображения, че експлоатацията на водопровода е доказана по несъмнен начин, излагат се аргументи за това.  Ответното дружество е длъжно да осъществява  дейността си съобразно императивните норми на закона, поради което преди да започне да експлоатира водопровода е следвало да изиска писмените документи удостоверяващи надлежното въвеждане на водопровода в експлоатация и едва тогава да извършва водоподаване по смисъла на  чл.178 от ЗУТ. Това не е било сторено, поради което правилно съдът е ангажирал отговорността му за деликтни вреди. На последно място се сочи, че настъпването на вредите се установява от събраните по делото свидетелски показания, както и от писмените доказателства, удостоверяващи размера и настъпването им. Това се установява и от заключението на експерта по назначената по делото СИЕ. Иска се решението да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, изложени в нея.

За въззиваемата страна и третото лице – помагач не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Неоснователни и голословни са твърденията в жалбата, че  съдът повърхностно и без обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност е формирал извод за осъществяване на фактическия състав на деликт, а от там и наличие на фактически състав на гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Съдът е положил необходимото съдействие на страните, като е посочил кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и правилно е разпределил доказателствената тежест. Допуснал е събирането на относими доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации.

          Отговорността по  чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по  чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по  чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

 Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата.

 Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.

 Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2.Доказването на причинно следствената-връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /решение по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. / Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК/.

В конкретния случай, обосновано и правилно, районния съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД, при който ответното дружество като възложител носи отговорност за виновно и  противоправно причинените вреди на ищцовото дружество, в резултат на действията на лицата, на които е било възложено  осъществяването на дейността по водоподаването в района на наводнения имот. Действията на тези лица, за които ответникът отговаря, са презумптивно виновни и в случая тази презумпция не е опровергана, нито са налице обстоятелства, които да представляват основание за освобождаване на ответната страна от отговорност. Действията са противоправни, предвид принципа да не се вреди другиму, а също така и с оглед неосъществяването на никакъв контрол по присъединяването на нови участъци към водопреносната мрежа и фактическото допускане да бъдат ползвани за снабдяване на населението с вода, въпреки факта, че не са приети и въведени по надлежния ред в експлоатация. В резултат на бездействията на работниците и служителите на ответника, които следва да осъществяват контрола на ползването на водоснабдителната мрежа се е стигнало като пряка и непосредствена последица до причиняването на щети по имота и имуществото на ищцовото дружество.

Голословни и противоречащи на логиката са твърденията, че по делото не е доказано, че ищцовото дружество експлоатира водопровода в нарушение на чл.178 от ЗУТ и не се е установило, че авариралият водопровод е бил напълнен с вода от страна на служители на ответното дружество. На първо място, с оглед на конкретно търсената отговорност, е без значение дали водопроводът се експлоатира след като са били спазени изискванията на ЗУТ. Достатъчно е да се установи, че по него е било осъществено водоподаване. Няма съмнение в компетентността и добросъвестността на вещото лице, изготвило техническата експертиза по делото, от което е видно, че причината за аварията е напълването на новия водопровод с вода с високо налягане и на мястото на поставен тройник налягането е причинило пробив. Новият водопровод не е бил въведен в експлоатация по надлежния ред, но се е ползвал и продължава да се ползва за водоснабдяване на жилищни сгради в гр. С., кв.”Дружба”. Така категорично се опровергава наведеното със жалбата твърдение, че  „В и К – Сливен” не е извършвал водоподаването в района по новия водопровод,  не го експлоатира и не ползва същия.

Последните възражения във въззивната жалба са свързани с твърденията, че съдът е определил размера на вредите по произволен начин, нямащ нищо общо с правните норми и с житейските правила. За да установи размера на вредите съдът обаче се е съобразил със заключението на вещото лице по назначената експертиза, както и със събраните писмени и гласни доказателства в тази насока. Така безспорно е установено, че ищцовото дружество е заплатило общо сумата 9231,68 лева, от която 8031,68 лева са плащания по надлежно осчетоводени фактури, а сумата 1200 лева е заплатена по договор за възстановяване на мебели и кухненско оборудване.

Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан до размера, в който е бил уважен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдини в размер на сумата от 1000 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 294/11.04.2016г. по гр.д. № 810/2015г. на Сливенския районен съд.

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, с ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Ш.С.” № *, да заплати на  „К. и Синове” ООД с ЕИК 119601521, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”П.Х.” №* сумата от 1000 /хиляда/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

                   Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

                                                           ЧЛЕНОВЕ: