Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №267

 

гр. Сливен, 27.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №267 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, против Решение №321/18.04.2016г. по гр.д.№4978/2015г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Т.И.С. *** иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното й изплащане и ищеца Т.И.С. е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество разноски в размер на 900лв.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Т.И.С. изцяло.   

В жалбата си въззивникът Т.С. чрез пълномощника си адв.П.П. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно. Посочва, че на 18.12.2014г. около 17,30 часа в с.Крушаре, път ІІ-6 е настъпило ПТП, при което той е пострадал, като подробно описва обстоятелствата на ПТП и твърдените увреждания, които получил в резултат от него. Посочва, че лекия автомобил „Мерцедес“, чийто водач е предизвикал ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество, което обстоятелство не се оспорвало от ответника. Счита, че представените по делото заключения по експертизи, назначени в досъдебното производство, установявали по безспорен начин ПТП, механизмът му, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, вината на водача на л.а. Мерцедес, както и неговите телесни увреждания и връзката между тях и настъпилото ПТП. Поради това счита, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и предпоставката по чл.226 от КЗ и предявеният от него иск е основателен и доказан. По отношение на размера на обезщетението посочва, че се определя по справедливост, като следва да се вземат предвид множеството леки телесни увреждания, продължилия 30 дни възстановителен период и болките и страданията, които е изпитвал. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е преценил, че не са събрани годни доказателства относно настъпването на ПТП, механизма му, причинителя, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат. Отново посочва, че тези обстоятелства според него се установявали от заключенията в досъдебното производство и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения от него против застрахователя иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София чрез пълномощника си адв. Г. от САК посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че поради пасивното процесуално поведение на носещата доказателствена тежест ищцова страна, елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД не са установени и доказани по безспорен и категоричен начин. Заявява, че не са събрани годни доказателства относно настъпването на ПТП, неговия механизъм, причинителят за същото, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат. Правилно районният съд посочил в решението, че представените експертни заключения от наказателното производство нямат доказателствена стойност по отношение на тези правнорелевантни обстоятелства. Постановлението на прокурора установявало само факта на прекратяване на наказателното производство, но констатациите на прокурора не обвързват съда и нямат доказателствена стойност. С оглед изложеното моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е констатирал процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 от ГПК, като е дал съответни указания и възможност за сочене на доказателства по отношение на подлежащите на установяване от всяка страна правлорелевантни факти, чиято доказателствена тежест е указал. С оглед на този възможност във въззивната фаза на производството са събрани писмени и гласни доказателства, като са изслушани заключения по две експертизи – съдебна авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

В с.з., въззивникът Т.С., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв. П.П. ***, която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник адв.Г. от САК, който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. Прави евентуално възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 18.12.2014г. около 17,30 часа в с.Крушаре на път ІІ-6 при управление на лек автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН6356СС, водача на автомобила В.Л.М. при навлизане в с.Крушаре, посока гр.Ямбол, изгубил контрол над лекия автомобил, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в него момент в посока от гр.Ямбол към гр.Сливен микробус м.“Фиат Дукато“ с рег.№СН1501ВН. В резултат на настъпилия удар водачът на лек автомобил „Мерцедес“ В.М. е починал, а пътуващия в автомобила на предната дясна седалка пътник Т.И.С. е получил телесни увреждания. Причинени са телесни увреждания и на пътуващите в другия автомобил лица.

След ПТП, на 18.12.2014г. Т.С. е заведен от екип на ЦСМП в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр.Сливен, където е обслужен и е насочен за хоспитализация в НХО. В НХО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр.Сливен С. е приет на 18.12.2014г. и изписан на 22.12.2014г. с окончателна диагноза: „ПТП - Открита рана по окосмената част от главата“ и придружаващи заболявания: контузия на дясна предмишница. Загубил съзнание за неопределено време, оплаквал се от главоболие и световъртеж. На 19.12.2014г. е извършена реимплантация на скалп.

От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели И.В. и С.В. – родители на Т.С. се установява, че в резултат на ПТП С. имал контузии на главата, охлузване на ръката, нараняване на рамото, на лицето и сътресение на мозъка. След изписването от болницата се оплаквал от болки. Не можел да става от леглото, поради болките в главата, лежал и спял. Родителите му го вдигали и го извеждали навън. 20 дни ходил на превръзки в болницата в гр.Сливен. В началото се хранел с течни храни, пиел течности със сламка. Постепенно с времето болките намалели. Към момента се оплаквал  от време на време от болки в главата. Пази се от слънцето, което му пречило, ходел с шапка.

С протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв №505/19.12.2014г. на СХЛ при НТЛ – ОД на МВР – Сливен, е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на Т.И.С. в концентрация 1,37 промила.

От назначената по делото пред въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза, се установява следното: В резултат на настъпилото на 18.12.2014г. ПТП в с.Крушаре, общ.Сливен, ищецът Т.И.С. е получил автомобилна травма /травма в салона на лек автомобил като пътник на предна дясна седалка в резултат на челен сблъсък с предна лява половина с движещ се срещуположно лекотоварен автомобил/, изразяваща се в следните телесни увреждания: Съчетана травма със засягане на главата, лицето и горните крайници; Контузия на главата с данни за сътресение на мозъка и наличие на множество порезни, разкъсно-контузни и охлузни рани по лицето; Разкъсно-контузна рана в средата на теменната област с дъговидна форма и отслояване на меките черепни обвивки, наложила оперативно лечение; Контузия в областта на лявата раменна става с наличие на разкъсно-контузна и охлузна рана по предно-горната й повърхност; Контузия на предмишницата на дясната ръка с наличие на множество големи и широки разкъсно-контузни наранявания и дълбоки охлузвания по задно-страничната й повърхност. Описаните увреждания се дължат на действието /удар, притискане, сътресение, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с остри ръбове и добре отговарят да са получени по време на въпросното ПТП. При този вид автомобилни травми в момента на удара тялото на пътника на предна дясна седалка е подложено на действието на преносни инерционни сили със значителна величина в посока напред и наляво. Под тяхно действие тялото на ищеца се е придвижило напред, при което се е ударило с глава и горна част на тялото и горните крайници в арматурното табло и предното стъкло. По този механизъм са се получили всички увреждания на ищеца. Полученото от С. сътресение на мозъка, протекло в началото с пълна загуба на съзнание, е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Разкъсно-контузните и охлузни рани по своя характер представляват нарушаване на анатомичната цялост на тъканите в засегнатите области и по този начин всяка една поотделно и в своята съвкупност осъществяват смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на ищеца С.. Последиците от сътресението на мозъка, имайки предвид възрастта на ищеца, би следвало да са отзвучали за период от 1-1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания медикаментозен и хигиенно-диетичен режим. Към настоящия момент, при извършения преглед, ищецът съобщава за непостоянно главоболие, особено при продължително излагане на пряка слънчева светлина. Разкъсно-контузните наранявания, получени от ищеца при нормален ход на оздравителните процеси заздравяват за срок от около 20-25 дни. С оглед характеристиките на уврежданията и анатомичните области, в които са разположени, може да се направи заключението, че в момента на настъпване на ПТ ищецът Т.С., който е пътувал на предна дясна седалка и бил без поставен предпазен обезопасителен колан. В случай, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан не биха се получили уврежданията в областта на главата и лявата раменна става, а до голяма степен и тези на предмишницата на дясната ръка. При поставен обезопасителен колан по време на челен удар се получават увреждания от самия колан, локализирани в гръдната и коремна области. С поставен колан се получават увреждания и по крайниците. Като правило уврежданията, получени с поставен предпазен колан са по-леки. Т.С. е имал наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 1,37 промила, което означавало, че се е намирал в крайните стойности на леката степен на алкохолно повлияване. При тази степен се появяват емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабена концентрация на вниманието, намалена съобразителност, забавяне на реакциите, координационни нарушения и негативни смущения. Всички тези прояви на алкохолно опиянение се изразяват в различна степен при различните хора и тези прояви варират в много широки граници. Като цяло, употребата на алкохол, сама по себе си, не влияе за получаването на уврежданията на пътника в лекия автомобил. В случая, не алкохолно повлияване на ищеца е причина за уврежданията, които е получил, а до голяма степен липсата на предпазен колан.

От заключението на назначената и изслушана пред въззивната инстанция съдебна авто-техническа експертиза се установява следното: Механизмът на ПТП от 18.12.2014г. в с.Крушаре, път ІІ-6 е следния: Лек автомобил Мерцедес се е движил в посока от гр.Сливен за гр.Ямбол в с.Крушаре със скорост на движение около 112км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 132м., като се отчете и управлението на автомобила след употреба на алкохол от водача. В същото време, в обратна посока, се е движел лек автомобил Фиат със скорост на движение около 35 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 27м. Критичната скорост на движение на л.а. Мерцедес в зоната на завоя е била около 84км/ч. В зоната на десен завой за вода на Мерцедес, поради движението си със скорост над критичната, водачът е увеличил радиуса на завоя, като е достигнал разделителната линия и е настъпила загуба на управление. При тези действия, автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение. Преди зоната на завоя е налице пътен знак за ограничаване на скоростта, която е 30 км/ч. При избора си на скорост на движение, водачът на мерцедес сам се е поставил в техническа невъзможност да преодолее завоя. Водачът на автомобил Фиат е възприел движещия се срещу него лек автомобил Мерцедес, в момента на откриване на възможността за това, като е за времето на движение на Мерцедес от момента на настъпилата загуба на управление той не е имал техническата възможност да намали скоростта на движение и да спре. Той не е имал техническата възможност да възприеме по-рано автомобила Мерцедес и конкретните действия на водача. Настъпил е удар между двата автомобила, съответно между челната лява част на Фиат и челната лява част на Мерцедес при кос удар в зоната на лентата за движение на Фиат. При този удар автомобилът Фиат е продължил движението се назад и надясно спрямо собствената си посока, а автомобилът Мерцедес напред и наляво. Скоростта на движение на л.а. Мерцедес преди ПТП е около 112 км/ч., а към момента на удара с Фиат – около 98 км/ч. Скоростта на движение на автомобил Фиат преди ПТП е около 35 км/ч., както и към момента на удара. Опасната зона за спиране на л.а. Мерцедес при определената скорост на движение е около 132м. Опасната зона за спиране на л.а. Фиат при определената скорост на движение е около 27м. В момента на удара и двата автомобила са се намирали изцяло в лентата на л.а. Фиат. Водачът на Мерцедес е загубил контрол над автомобила, като това е станало на около 40м. от мястото на удара. Загубата на управление е от собствената лента към насрещната за него лента. Водачът на Фиат е възприел опасността на разстояние около 13м. от мястото на удара, като в този момент Мерцедес е бил на разстояние около 40м. от мястото на удара. Сборът на двете разстояния е значително по-малко от сбора на опасните зони за спиране. Водачът на Фиат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди мястото на удара. Съгласно предприетите действия от водача на Мерцедес, ударът е бил непредотвратим. Навлизането на л.а. Мерцедес в насрещната лента е в резултат на несъобразена скорост с пътните условия, както и конкретни действия на водача на автомобила и не са се дължали на настъпила техническа неизправност. Водачът на Мерцедес е имал техническата възможност да се съобрази с посочената преди мястото на ПТП скорост от 30 км/ч. и да намали скоростта си на движение. Критичната скорост в зоната на завоя е не по-голяма от 84 км/ч. Техническите причини, довели до възникването на ПТП са: 1. Навлизането на л.а. мерцедес в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е водачът на Мерцедес да контролира непрекъснато автомобила и да запази движението си по дясната лента за движение. Навлизането в насрещната лента е в резултат на несъобразена скорост с пътните условия, както и от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапно техническа неизправност; 2. Движението на л.а. Мерцедес със скорост над максимално разрешената от 30 км/ч. При тази скорост на движение не би настъпила загуба на управление и навлизане на автомобила в насрещната лента за движение; 3. Движението на автомобила Мерцедес с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя; 4. Управлението на автомобила Мерцедес след употреба на алкохол в значителни количества. Най-точното съответствие между лицата и местата в автомобила при посочените направления на силите и в съответствие с произхода на травматичните увреждания е следното: водач – В.Л.М. и пасажер – Т.И.С.. Автомобилът Мерцедес е бил оборудван с предпазни колани на предните и задните седалки. В момента на настъпване на ПТП пострадалият ищец Т.С. е бил без предпазен колан.

Ответното застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, гр.София не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН6356СС с валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 11.12.2014г. до 11.12.2015г.

Образуваното ДП №1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ от НК е прекратено с постановление от 21.10.2015г. на прокурор от ОП – Сливен.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като неоспорени от страните, подробни, обосновани и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели в частите, в които взаимно се допълват и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, като взе предвид заинтересуваността на свидетелите – родители на ищеца, но прецени, че те имат непосредствените впечатления от възстановителния процес на същия, неговата продължителност и изпитваните болки и дискомфорт, вследствие нараняванията от ПТП. Съдът не кредитира показанията им относно посочения като продължителен срок на възстановяване 6-7 месеца, като неподкрепящо се от назначената и кредитирана от съда съдебно-медицинска експертиза, според която възстановителния период максимално е 2 месеца. Не кредитира показанията на свид. Велев, че синът му имал наранявания на краката, тъй като те не се подкрепят от събрания доказателствен материал – медицинска документация, заключение на съдебно-медицинската експертиза и показанията на другия свидетел – С.В..

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 10000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

Между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН 6356 СС /участник в ПТП на 18.12.2014г./ в ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно от събраните пред въззивната инстанция доказателства е установено извършването на деянието и противоправността – причинено от водача на застрахования автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН6356СС - В.Л.М. на 18.12.2014г. в с.Крушаре, на път ІІ-6 пътно-транспортно произшествие, като водача на застрахования автомобил, при навлизане в с.Крушаре, посока гр.Ямбол, изгубил контрол над лекия автомобил, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в него момент в посока от гр.Ямбол към гр.Сливен микробус м.“Фиат Дукато“ с рег.№СН1501 ВН. В резултат на настъпилия удар водачът на лек автомобил „Мерцедес“ В.М. е починал. От ПТП са причинени и телесни увреждания на пътуващите и в двата автомобила лица, в т.ч. на пътуващия в л.а. „Мерцедес“ Т.И.С. – ищец в първоинстанционното производство,  както и материални щети по автомобилите.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН6356СС - причинено пътно-транспортно произшествие на 18.12.2014г. ищеца в първоинстанционното производство Т.И.С. е получил увреждания на здравето, изразяващи се в: Съчетана травма със засягане на главата, лицето и горните крайници; Контузия на главата с данни за сътресение на мозъка и наличие на множество порезни, разкъсно-контузни и охлузни рани по лицето; Разкъсно-контузна рана в средата на теменната област с дъговидна форма и отслояване на меките черепни обвивки, наложила оперативно лечение; Контузия в областта на лявата раменна става с наличие на разкъсно-контузна и охлузна рана по предно-горната й повърхност; Контузия на предмишницата на дясната ръка с наличие на множество големи и широки разкъсно-контузни наранявания и дълбоки охлузвания по задно-страничната й повърхност. В резултат на тези увреждания се установи, че К. е търпял болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаните пред въззивния съд съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, се установява причинната връзка между деянието и причинените на ищеца Т.И.С. увреждания, описани по-горе /средна телесна повреда и множество леки телесни повреди/, както и вината на водача на застрахования автомобил. Установи се, че техническите причини, довели до възникването на ПТП са: 1.Навлизането на л.а. мерцедес в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е водачът на Мерцедес да контролира непрекъснато автомобила и да запази движението си по дясната лента за движение. Навлизането в насрещната лента е в резултат на несъобразена скорост с пътните условия, както и от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапно техническа неизправност; 2. Движението на л.а. Мерцедес със скорост над максимално разрешената от 30 км/ч. При тази скорост на движение не би настъпила загуба на управление и навлизане на автомобила в насрещната лента за движение; 3. Движението на автомобила Мерцедес с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя; 4. Управлението на автомобила Мерцедес след употреба на алкохол в значителни количества. Освен това следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на законоустановената презумпция.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищеца в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на Т.С. в резултат на деликта е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло в началото с пълна загуба на съзнание, т.е. в разстройство на здравето, временно опасно за живота и редица леки телесни повреди във вида - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващи се в подробно описани по-горе разкъсно-контузни и охлузни рани в областта на главата, лицето и горните крайници. Съдът взе предвид възрастта на ищеца /31-годишен/ и възможността за сравнително по-бързо възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални силни болки, постепенно отзвучаващи, необходимостта в началото да лежи продължително време, да се храни с течни храни; трудното ставане от леглото и трудно придвижване с помощта на придружител, поради главоболието, вследствие сътресението на мозъка. Съдът взе предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза относно продължителността на възстановителните процеси – около 2 месеца относно последиците от сътресението на мозъка и 25 дни относно разкъсно-контузните рани. Взе предвид и установеното от свидетелските показания и от вещото лице д-р С. при прегледа на лицето, че Т.С. продължава да изпитва епизодично, непостоянно главоболие, особено при продължително излагане на слънчева светлина.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 7500лв. 

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно и доказано в частта му относно поставянето на обезопасителен колан.

Безспорно от заключенията по допуснатите и изслушани от въззивния съд съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в момента на пътно-транспортното произшествие Т.С., пътувал на предна дясна седалка в л.а. м.“Мерцедес“ е бил без поставен предпазен обезопасителен колан, а самият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на предните и задните седалки.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в случай, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан не биха се получили уврежданията в областта на главата, лицето и лявата раменна става, а до голяма степен и тези на предмишницата на дясната ръка. При поставен обезопасителен колан по време на челен удар се получават увреждания от самия колан, локализирани в гръдната и коремна области. С поставен колан се получават увреждания и по крайниците. Като правило уврежданията, получени с поставен предпазен колан са по-леки.

Поради това, съдът приема, че ищецът към момента на ПТП не е бил с предпазен колан, поради което е получил нараняванията в областта на главата, лицето и значителна част от нараняванията на горните крайници. По този начин той не е изпълнил нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

По отношение на второто възражение за съпричиняване от страна на ищеца с оглед установеното наличие на алкохол в кръвта 1,37 промила, следва да се отбележи, че същото остана недоказано относно отражението на това състояние на алкохолно опиянение спрямо изпадането му в безсъзнателно състояние. Вещото лице д-р С. е категоричен, че като цяло, употребата на алкохол, сама по себе си, не влияе за получаването на уврежданията на пътника в лекия автомобил и в случая, не алкохолно повлияване на ищеца е причина за уврежданията, които е получил, а до голяма степен липсата на предпазен колан.

С оглед изложеното и като съобрази установеното съпричиняване с оглед неизползването на предпазен колан по време на процесното ПТП от страна на ищеца, съдът намира, че дължимото обезщетение за причинените на ищеца вреди следва да се намали с 60%, тъй като голяма част от уврежданията не биха настъпили, а другите биха били значително по-леки /подробно посочени по-горе/.

По-горе съдът определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 18.12.2014г./ след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищеца обстоятелства в размер на 7500лв. С оглед наличието на съпричиняване това обезщетение следва да се намали с 60 на сто, като на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 3000лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 10000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 18.12.2014г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.

Като е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ като неоснователен и недоказан, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение до отхвърления размер от 3000лв., приет за основателен и доказан от въззивния съд и в тази част следва да се отмени и вместо него съдът да постанови ново решение по същество, с което да осъди застрахователното дружество да заплати на Т.С. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното й изплащане.  

В останалата отхвърлителна част над размера от 3000лв. до пълния претендиран такъв от 10000лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца Т.С. се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 720,48лв., поради което същите следва да му се присъдят.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 630лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 630лв. до присъдения му размер от 900лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали присъждане на разноски.

На въззивника следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 150лв., а на въззиваемото дружество – в размер на 700лв.

С оглед направеното от въззиваемата страна възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се отбележи, че разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивника не са претендирани пред настоящата инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №321 от 18.04.2016г., постановено по гр.д. №4978/2015г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ, предявен от Т.И.С. с ЕГН ********** *** против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д. Б.“ №* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 18.12.2014г. в с.Крушаре, общ.Сливен, на път ІІ-6 до размера от 3000лв. и в частта, с която Т.И.С. е осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, гр.София разноски над размера от 630лв. до присъдения размер от 900лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д. Б.“ №* да заплати на Т.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 18.12.2014г. в с.Крушаре, общ.Сливен, на път ІІ-6, причинено от водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил м. „Мерцедес 106“ с рег.№СН6356СС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №321 от 18.04.2016г., постановено по гр.д. №4978/2015г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д. Б.“ №* да заплати на Т.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 720,48лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 150лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Т.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д. Б.“ №* сумата от 700лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.