РЕШЕНИЕ                                  

Гр. Сливен, 13.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 268 писа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу постановление за разноски в изпълнителното производство, на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на „СТРОЙСИСТЕМ-К“ ЕООД – длъжник по и.д. № 201683504000235, се посочва, че с определение във връзка с подадена жалба с искане за намаляване на дължимите разноски съдът е постановил прекратяване, като е приел, че по искането следва да се произнесе дъбения изпълнител. Едва след произнасянето по искането за страните е налице правен интерес да се зират съда с жалба против постановлението за разноските на съдебния изпълнител.

С постановление от 17.05.2016г. по посоченото изпълнително дело ЧСИ П. Руйчева е намалила дължимия адвокатски хонорар от 1 900 лв. – на 1 700 лв., т.е. само с 200 лв. при условие, че минималното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. е в по-нисък размер.

Развити са доводи за намаляване на дължимите разноски за адвокатски хонорар до 200 лв., какъвто е размера съгласно посочената наредба за образуване на изпълнително производство съобразно интереса на взискателя – 40 372.40 лв. главница и 5 713.99 лв. лихви.

В случая след образуване на изпълнителното производство по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение освен наложения запор на банкови сметки. Липсва правна и фактическа сложност, които да обосновават завишен хонорар в изпълнителното производство. Практически сумата по и.д. № 201683504000235 е събрана изцяло от длъжника, още преди да е получил призовката за доброволно изпълнение. Единствените действия, които е извършил адвокатът на длъжника са във връзка с образуването на изпълнителното производство, поради което определения хонорар от 1 700 лв. се явява прекомерен.

В отговора на взискателя по жалбата срещу постановлението за разноски са изложени доводи за неоснователност. Посочва се, че са налице предпоставките за присъждане на разноски, а именон определения хонорар действително да е заплатен. Същитя в случая е съобразен с разпоредбата на чл. 10, т. 1, и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., според която размерът на възнаграждението се определя като ½ от съответния размер по чл. 7, ал. 2 и § 2 от ДР.

В случая при материален интерес 40 372.40 лв. двойния размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата е 1 741.16 лв., като в случая е договорен и заплатен хонорар от 1 700 лв.

Освен образуването на изпълнителното дело са предприети и друг идействия за събиране на вземането, а обстоятелството, че по банковите сметки на длъжника са налични необходимите суми, няма как да бъде предвидено при сключване на договора за правна помощ и процесуално представителство, нито продължителността на изпълнителното производство.

В обясненията – изискани изрично от ЧСИ Поля Руйчева относно постановлението за разноски са описани извършените до момента действия по изпълнителното производство, като е посочено, че поради подадените частни жалби до момента сумата не е изплатена.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 201683504000235се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на Г.И.И. въз основа на представения то него изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 528/2015г. на РС – Сливен, относно осъждането на длъжника „СТРОСИСТЕМ-К“ ЕООД –гр. София, да заплати сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на телесни повреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.09.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 19.09.2014г. до окончателното зиплащане, сумата 372.40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2015г. до окончателното изплащане, както и такси и разноски.

ПДИ е изпратена на длъжника и получена от него на 23.02.2016г., като едновременно с изпращането са наложени запори на сметки на длъжника в 28 банки, съгласно молбата на взискателя. От наложените запори са постъпили суми от „УникредитБулбанк“ АД – 52 403.35 лв. и „Алфа Банк“ АД – 52 257.41 лв. С платежно нареждане от 12.03.2016г. на длъжника е възстановена сумата от 52 213 лв., като останалата сума от 52 446.88 лв. е задържана по сметка на ЧСИ Поля Руйчева. Тази сума и до момента не е заплатена на взискателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, за която е налице правен интерес и в закона е предвидено основание за допустимост – чл. 435, ал. 2, пр. посл. ГПК.

Разгледана по същество си жалбата е неоснователна по следните съображения:

Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение общите правила за исковото производство – чл. 78 и чл. 79 ГПК.

По аргумент за противното съгласно на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът, респективно длъжника се освобождава от заплащане на разноски само в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен когато плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство.

Следователно при преценката за намаляване на заплатените разноски, следва да се изходи освен от фактическата и правна сложност, но и от това, дали с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно за ползването и заплащането на адвокатски услуги.

В съдебната практика се приема, че в случай на извършено плащане в срока за доброволно изпълнение липсва основание за заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното производство и е обосновано намаляването на възнаграждението само до дължимото за образуването на изпълнително производство.

В случая, обаче, съдебният изпълнител е извършил по искане на длъжника действия за подготовка на принудителното изпълнение – наложените запори, като удовлетворяването на вземанията е в следствие именно на така предприетите действия, а не с оглед извършено от длъжника доброволно плащане.

Изложения в жалбата аргумент, че сумите от наложените запори са постъпили преди длъжникът да е получил ПДИ, не води до наличие на посочената в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – с поведението си длъжникът да не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело. Връчването на ПДИ само дава възможност на длъжника да положи усилия за предотвратяване принудителното изпълнение. С оглед влязлото в сила решение на длъжникът и преди връчването на ПДИ е известно задължението неотменимо и безусловно да плати сумите по изпълнителния лист. В конкретния случай с оглед постъпилите незабавно след наложения запор суми следва единствено, че длъжникът е разполагал с достатъчно средства да удовлетвори взискателя съгласно влязлото в сила решение. Следователно пристъпването към образуване на изпълнителното производство и ангажирането на адвокатски услуги за водене на принудително изпълнение е извършено от взискателя изцяло с оглед поведението на длъжника. Поради това последният не може да се ползва от привилегиите на извършеното доброволно плащане, тъй като такова липсва, а удовлетворяването на вземанията е изцяло с оглед поисканите и извършени от съдебния изпълнител действия. Обстоятелството, че тези действия не представляват фактическа и правна сложност обосновава единствено присъждането на разноски в минималния размер по чл. 10, т. 1 и 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 306.30 лв., като превишението до 1 700 лв., съдът намира, че не следва да се намалява, което е обосновано с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и оказаната защита и съдействие във връзка с подадените от длъжника две частни жалби.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника „СТРОЙСИСТЕМ – К“ ЕООД, ЕИК 201317120, представлявано от пълномощник – адв. Т. Тодоров от САК частна жалба против постановлението за разноски от 17.05.2016г. по и.д. № 201683504000235 по описа на ЧСИ П. Руйчева като неоснователна

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

      

                               

2.