РЕШЕНИЕ№                                  

 

Гр. Сливен, 15.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 273по  описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Кооперация „ЯМБОЛСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – гр. Ямбол като взискател обжалва постановление от 21.04.2016г. на ДСИ при РС – гр. Сливен за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 92/2009г. по описа на СИС при РС – гр.Сливен на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.

Подържа се, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсва разписка или друг посочен в закона документ, за да се направи извод за пълно погасяване на вземанията по и.д. № 92/2009г. на ДСИ при РС – Сливен. В счетоводството на взискателя – подал жалбата, не са отчетени получени суми, погасяващи вземанията в пълен размер. Кооперация „ЯМБОЛСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – гр. Ямбол е взискател по две изпълнителни дела, в хода на които длъжникът е правил извънсъдебни плащания. На 16.10.2014г. жалбоподателят е изпратил по пощата молба с искане за актуализиране на остатъчното задължение по и.д. № 92/2009г. и едва една година по-късно – на 28.07.2015г. ДСИ Г. П. е издала официално удостоверение с изх. № 12043 за наличие на висящо изпълнително дело и актуален размер на задълженията към датата на издаване – 1 691.04 лв. След този момент в счетоводството на жалбоподателя е постъпила само сумата от 58.72 лв., която е крайно недостатъчна да погаси вземанията като основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното постановление за прекратяване на и.д. № 92/2009г. на ДСИ при РС – Сливен с указания за продължаване на действията по принудително изпълнение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили възражения от длъжниците.

В обясненията представени съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК ДСИ се мотивира с това, че взискателят е представил по делото две молби – постъпили на 17.10.2014г. и на 31.03.2016г., с които е направил признание да погасяване на вземанията съответно за 788.12лв. и 760 лв., като длъжникът Д.С.М. е заплатил оставащата дължима пропорционална такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК в размер на 126.32 лв. на 20. 04.2016г. Поддържа, че е изискана сметка за размера на дълга като се явява, съгласно която е надвнесена сумата от 93.74 лв. Поддържа, че жалбата е допустима но неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от взискател по изпълнителното дело в предвиденото от разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК основание за обжалване действията на съдебния изпълнител. Налице е правен интерес и е спазен едноседмичния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК

От приложеното и.д. № 92\2009г. на ДСИ при РС – гр. Сливен се установява, че е образувано по молбата на Кооперация „ЯМБОЛСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – гр. Ямбол и представения с нея изпълнителен лист за осъждането на Д.С.М., Д.С.М. и Г.Т.Г. да заплатят на Кооперация „ЯМБОЛСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – гр. Ямбол сумата от 565 лв., представляваща левовата равностойност на 289 евро по запис на заповед от 12.04.2007г. със законната лихва, считано от 13.02.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лв.

След извършени действие и извънсъдебни плащания, съгласно издадено удостоверение по и.д. № 92/2009г. на ДСИ при РС – Сливен към 28.07.2015г. размера на задълженията по и.д. № 92/2009г. е 1 691.04лв.

По молба на длъжника Д.С.М. на 18.03.2016г. ДСИ е издала удостоверение, от което е видно, че по изпълнителното дело са платени следните суми: 35.80 лв. на 10.09.2009г.; 26.84 лв. на 29.10.2009г.; признати плащания то взискателя в размер на 788.12 лв. на 17.10.2014г.; 42.50лв. на 22.04.2015г.; 42.50 лв. на 11.05.2015г. и 24.16 лв. на 23.07.2016г. – или общо сумата 952.92 лв.

На 29.03.2016г. по делото е постъпила молба от взискателя, в която посочва, че срещу длъжника Д.С.М. от същия взискател са образувани две изпълнителни дела – 92/2009г. и 92/2009г., преобразувано в 544/2013г. Изпратени са вносни бележки за преведени от длъжника суми, но не е посочено, които задължения следва да се считат погасени, поради което взискателят е разпределил сумите пропорционално.

По този начин, съгласно приложената към молбата справка от сумата 760 лв. внесена от Д.С.М., за погасяване на задълженията по и.д. № 92/2009г. е отнесена сумата от 241.45 лв.

В издадено по искане на длъжника съдебно удостоверение за размера на задълженията по и.д. № 92/2009г., освен сумите 35.80 лв. на 10.09.2009г.; 26.84 лв. на 29.10.2009г.; признати плащания то взискателя в размер на 788.12 лв. на 17.10.2014г.; 42.50лв. на 22.04.2015г.; 42.50 лв. на 11.05.2015г. и 24.16 лв. на 23.07.2016г. – или общо сумата 952.92 лв. е прието, че от страна на взискателя е направено признание за извършени плащания в размер на 760 лв. с молбата от 29.03.2016г., т.е. е платил по и.д. 1 739 лв. съгласно изготвена сметка да размера на дълга.

В обжалваното постановление за прекратяване е прието, че от страна на взискателя е налице признание за плащането на 1 548.12 лв., с което след плащане от длъжника на таксата по чл. 53 ТДТ по ГПК задълженията по и.д. № 92/2009г. са платени изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна.

В обжалваното постановление ДСИ при РС – Сливен е възприел неправилно изявленията на взискателя съгласно молбата от 29.03.2016г., без да вземе предвид приложената към нея справка, в която при наличието на множество задължения и липсата на изявление от страна на длъжника, кои от тях погасява, с внесената сума от 760 лв., съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, пр. последно ЗЗД, взискателят е признал погасяването задълженията съразмерно, а не изцяло.

На следващо място, направеното от взискателя признание само по себе си не представлява правно основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. В посочената хипотеза пред съдебния изпълнител следва да е представен някой от изчерпателно изброените документи, установяващи плащане на сумите по изпълнителния лист, какъвто документ не е представен.

Изявленията на взискателя по изпълнителното дело и доколкото по него не са представени изрично посочените в чл. 433, ал. 1, т.1 ГПК документи, представляват правно основание за прекратяване, само ако изрично взискателят е направил искане за прекратяване. В последния случай правното основание за прекратяване на производството е по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

С молбата на взискателя от 29.03.2016г. на първо място изрично е посочено, че с внесената от длъжника сума са погасени съразмерно различни, едновременно възникнали задължения и липсва искане за прекратяване на изпълнителното производство.

При липсата на изрично предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК документи, установяващи плащане на задълженията по изпълнителния лист и при липсата на изрично искане от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, за съдебния изпълнител не съществува нито задължение да приеме, че сумите са платени, нито основание да прекрати изпълнителното дело само с оглед направените признания. Като не е съобразил това и е интерпретирал неправилно изявленията от взискателя за извършени плащания ДСИ при РС- Сливен е постановил неправилно и незаконосъобразно постановление за прекратяване на е.д. № 92/2009г., което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 21.04.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 92\2009г. на ДСИ при РС – гр. Сливен като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА и.д. № 92/2009г. на ДСИ при РС – Сливен за продължаване на изпълнителното производство.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                               2.