Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 14.07.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

    

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 275 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  „БКС-ДИАГНОСТИК“ ООД, ЕИК 119514340, представлявано от управителя Т.В.Т., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. ш.“  № * чрез адв. М.К. ***, против Решение № 392 от 12.05.2016 г. по гр.д.№ 314/2016   г. на   Районен съд –Сливен, с което  се осъжда на правно основание чл. 49 ЗЗД въззивното дружество да заплати на „ПЕТРО СТРОЙ“ ООД, ЕИК 200383839, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Я.“ № *, представлявано от Р.А. П. сумата от 3872, 54 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва равняващо се на 85,19 лв. за периода от 27.10.2015 г. до 01.02.2016 г. Със същото решение въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемото дружество разноски в размер на 964,98 лв.

Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

 Въззивното дружество – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и необосновано, противоречащо на закона.

      Неправилно СлРС при постановяване на обжалваното решение се бил базирал единствено на заключението на вещото лице според което на 18.04.2016 г. при проверка на товарния автомобил километропоказателя и разпечатката на тахографа показвали едни и същи километри и уредите към този момент били работили правилно, което обаче не било обосновавало и извода, че към  27.01.2015 г.  при извършване на техническия им преглед същите били работили по този начин и били отчитали едни и същи километри. Не били представени доказателства, че към тази дата тахографът е показал установените килиметри и същите още към този момент не са били с 2000 км. по-малко. Неправилно и необосновано първоинстанционния съд бил приел за правилни показанията на тахографа, които били посочени в протокола съставен от дружеството „Лирик- Паналюгови и Сие“ СД, което било извършило техническия преглед на тахографа без да му е била представена разпечатка от самия тахограф и не бил ценил като писмено доказателство представения от въззивното дружество протокол относно показанията на километропоказателя. На следващо място счита, че исковата претенция била недопустима, тъй като от представените по делото доказателства не се било установявало дали въззиваемото дружество било заплатило наложената му санкция точно за твърдяното нарушение. Административнонаказателната отговорност била лична и следвало да се носи от водача на ППС, който бил използвал неизрядни документи. Въззивното дружество не било претърпяло щети, тъй като доброволно било заплатило глобата на шофьора си И.. Оспорва извода на СлРС, че делинквента бил този, който следвало да обори презумпцията за вината.

      Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски в двете инстанции. С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от  „ПЕТРО СТРОЙ“ ООД, ЕИК 200383839, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Я.“ № *, представлявано от Р.А. П. чрез адв. Г.М. ***, със служебен адрес за призоваване: гр. С., ул. „Г.И.“ № *, офис * отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество – ищец в първоинстанционното производство е оспорило въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. СлРС правилно бил обсъдил заключението на вещото лице и приел, че въззивното дружество било неправилно отчело и вписало в протокола за контролна проверка № BG 80/0003174 от 15.01.2015 г. данни относно показанията на тахографа. Видно било от съставения от дружеството „Лирик- Паналюгови и Сие“ СД протокол, че към тази дата тахографът бил изправен и бил показвал 398007 км. Тези обстоятелства били потвърдени и от разпита на вещото лице и от показанията на свидетеля разпитан по делото. От техническа гледна точка било следвало показанията на тахометъра и километража да бъдат еднакви, а в случая била установена грешно измерена стойност на километража с различие от 2000 км. спрямо тахографа. Било безспорно, че въззивното дружество било извършило годишно-технически преглед на ППС, като проверката на тахографа била на базата на констатации на оторизирана фирма вписани в съставения от нея протокол. Били представени по делото доказателства относно плащането на санкцията, която била наложена поради грешка в изписването на данните от тахографа при проверка на ППС и не било налице доброволно плащане от страна на въззиваемото дружество. Било безспорно установено, че въззивното дружество било причинило имуществени вреди на въззиваемото дружество в размер на 3874,54 лв., съставляващи наложената му санкция.

С оглед на изложеното счита въззивната жалба за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и обосновано.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител по пълномощие адв. М.К. ***, който поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, изпраща представител по пълномощие адв. М. ***, който моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски, като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. В случая следва да се  установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Необходимо е да се установи, че това деяние е било извършено в изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата. За да възникне отговорността за възложителя по чл. 49 ЗЗД следва да има пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Ответното дружество не е установило с пълно доказване, че презюмирания факт – вината на негови служители, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество и законоустановената презумпция за вина не е оборена.  

Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

По смисъла на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства техническите неизправности и несъответствията с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности.  Съгласно ал. 3 на чл. 37 значителни са неизправностите, които оказват сериозно отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или за идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация на МПС и представеното за преглед ППС. В част първа „Насоки за оценяване на неизправностите“ на Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка за техническа изправност на ППС всички неизправности на тахографа посочени в т. 7.9 са оценени като значителни или опасни, в т.7.11 всички неизправности на километропоказателя са оценени също като такива. Оттук следва, че служителите на ответното дружество са били задължени по силата на тези разпоредби да констатират разминаването на показанията на двата уреда и да установят кой от двата е неизправен и поради каква причина и докато не се отстранят тези неизправности да не издават удостоверение за техническа изправност на ППС, с което да допуснат да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

 От събраните по делото доказателства безспорно се установява противоправно поведение от страна на служителите на ответното дружество, осъществено в изпълнение на възложената им работа и изразяващо се в издаването на Удостоверение за техническа изправност на ППС въз основа на извършен технически периодичен преглед на ППС на 27.01.2015 г. обективиран в Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, в който по отношение изправността на тахографа се препраща към протокол за контролна проверка № 0003174/15.01.2015 г. след като им е било известно, че е било налице несъответствие между показателите на километропоказателя отчетени от тях- 396000 км. и показателите на тахографа отчетени от „Лирик-Паналюгови и СИЕ“ СД-398008 км. От разпита на вещото лице и от показанията на свидетеля И. се установява, че показанията на тахографа и километропоказателя следва да бъдат идентични за да бъде ППС технически изправно и за да бъде издадено удостоверение за техническа изправност на ППС. В случая е констатирана от вещото лице разлика в идентичността и последователността на отчитане на километропоказателя с 2008 км. в сравнение с показанията на тахографа. Формата на вината на служителите на ответното дружеството е груба небрежност изразила се в неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек зает със съответната дейност при подобни условия, което е довело до настъпването на имуществени вреди в сферата на ищцовото дружество съставляващи намаляването на актива му в резултат на заплатената глоба. Причинната връзка между противоправното поведение на служителите на ответното дружество в изпълнение на възложената им работа осъществило се чрез неправомерното издаване на удостоверение за техническа изправеност на ППС при разминаване на показателите на тахографа и километропоказателя на ППС и настъпилата имуществена вреда в сферата на ищцовото дружество изразяваща се в налагането на глоба от Федералната пътна полиция в гр. Антверпен Кралство Белгия се установява от изготвената авто-техническа експертиза, от показанията на св. И. и от представената фактура видно от която глобата е била платена. Наложената глоба на ищцовото дружество от Федералната пътна полиция в гр. Антверпен Кралство Белгия е в резултат на констатирано нарушение изразяващо се в неверни километри, т.е. поради разминаване в показанията на тахографа и километропоказателя, което е следвало да бъде установено от служителите на ответното дружество при проведения технически преглед и да не бъде издадено удостоверение за техническа неизправност на процесното ППС. Пропускайки да констатират това разминаване поради неполагане на дължимата грижа и издавайки удостоверението за техническа изправност на ППС служителите на ответното дружество са извършили деликт в изпълнение на възложената им работа. От тяхното виновно и противоправно поведение са настъпили имуществени вреди за ищцовото дружество в размер на наложената му глоба и тези вреди следва да бъдат обезщетени в пълен размер от ответното дружество в качеството му на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните направените от тях разноски в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 510 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392 от 12.05.2016 г. по гр.д.№ 314/2016   г. на   Районен съд –Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „БКС-ДИАГНОСТИК“ ООД, ЕИК 119514340, представлявано от управителя Т.В.Т., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. ш.“  № * да заплати на „ПЕТРО СТРОЙ“ ООД, ЕИК 200383839, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Я.“ № *, представлявано от Р.А. П. направените разноски за въззивното производство в размер на  510 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.