Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 115

 

гр. Сливен,  07. 07 .2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести юли  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА      

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   282  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 387/09.05.2016г. по гр.д. № 3488/2015г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д.П.Д. ЕГН ********** *** против „Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен” – гр.С., ул. „Г.И.” № * искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, съдът да признае за незаконосъобразна и отмени заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение – заповед № 7/2015 г. на Директора на Ансамбъла, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Балетист„ в ансамбъла, както и ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие прекратяването на трудовото правоотношение – обезщетение в размер на 3 263.88 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода  от 31.07.2015г. до 29.02.2016 г. и е осъден ищеца да заплати на ответника направените разноски в производството в размер на 580лв.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се сочи обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални норми и необоснованост на изводите с оглед представените по делото доказателства. Сочи се, че в случая е недопустимо изслушване на свидетели за работоспособността и изпълнение на задълженията в процеса на работа от ответника. Съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, според което трудоустрояването би могло да се осъществи на същата работа. На първо място неправилно работодателят е включил в мотивите необходимостта от трудоустрояване, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е била налице установена със заключение на компетентен  медицински орган обективната невъзможност на ищеца поради  болестта му да изпълнява възложената му работа на заеманата длъжност. Така не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ.  За да бъде трудоустроен един работник е необходимо да е налице предписания  за трудоустрояване, но процесните експертни решения не съставляват  основание за трудоустрояване и от работодателя не е предприета процедура съгласно изискванията на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване.  Освен това работодателят  не се е съобразил с  даденото предписание, че лицето може да работи като балетист, но  като трудоустроен  при облекчени условия. Развиват се съображения в тази насока.  На следващо място се сочи, че неправилно съдът е приел за установен факт отказът на ищеца да заеме предложената му подходяща за здравето работа.  Предложената работа не съществува като длъжност в щатното разписание. Протокол № 2/18.06.2015 г. на Художествения съвет не е включен като доказателство в отговора на ответника.  Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което претенциите  да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо място се сочи, че е необосновано твърдението, че  е била извършена последваща проверка дали заеманата длъжност е противопоказна за здравето на ищеца. В решенията на ТЕЛК и НЕЛК е посочено, че той като е с намалена 90 % трудоспособност, само при условията на трудоустрояване и при конкретно посочване на тези условия, при изключване на противопоказанията посочени в решението може да изпълнява длъжността „балетист”.  Събраните допълнителни доказателства не противоречат на тези решения.  На второ място се развиват доводи за това, че работодателят е длъжен да възложи на трудоустроения по лекарско предписание работник, същата работа при облекчени условия  ако е възможно или да го премести на друга подходяща работа, но само ако е в хипотезата на чл.315 от КТ. На следващо място се сочи, че при работодателя липсват места за трудоустроени работници или служители. Поради това не са налице условията за приложение на чл.317 от КТ, тъй като работодателят не е в хипотезата на чл. 315 от КТ и не се налага изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 от КТ, поради липса на основание за такова изменение. Развиват се съображения в тази насока. И на последно място се твърди, че действително работодателят е  направил предложение за  назначаването на длъжност „артистичен директор” и въззивникът е отказал тази подходяща работа.  Такава длъжност при приемане от страна на работника с намалена трудоспособсност и трудоустроен би могла да се преустрои от освободената от него длъжност или да се търси друг брой по щатно разписание. Това обаче е последващ въпрос и процедура със самостоятелни последици, което не се отразява на окончателните правни изводи на първоинстанционното решение. Сочи се, че  протоколът от проведеното събрание на художествения съвет е бил своевременно представен с отговора на исковата молба. Иска се по реда на чл.266 ал.3 от ГПК да бъдат допуснати като доказателства по делото представените с отговора и допълнителната молба писмени документи, а именно становище за действителните изисквания на длъжността „балетист –танцьор” и  становище  на СТМ при ТО на НТС –Ямбол, които да бъдат ценени ведно с останалите представени по делото доказателства.  В крайна сметка се иска да бъде постановено решение, с което  да се потвърди първоинстанционното.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Представя писмено становище, в което развива доводите, изложени в жалбата.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността та подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Оплакването, че неправилно работодателят е включил в мотивите необходимостта от трудоустрояване, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е била налице установена със заключение на компетентен  медицински орган обективната невъзможност на ищеца, поради  болестта му, да изпълнява възложената му работа на заеманата длъжност и така не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ е неоснователно. 

От задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по  чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. В случая, от приложените ЕР, е видно, че въззивникът може да работи като балетист, но при облекчени условия на труд – при непълен работен ден, с осигуряване на възможност за индивидуален физиологичен режим на труд и почивка, с кратки паузи по време на изпълняваните дейности. Така, на практика, е обоснована невъзможността да се изпълнява в пълен обем длъжността, поради посочени рискове. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1

За да е законно прекратяването на трудовото правоотношение - влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба, практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. С решение № 952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на ВКС, III г. о. е прието, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради "здравни противопоказания" и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. /Решение № 195 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о. /.

Работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ. Константна е съдебната практика по приложението на чл. 154 ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. В този смисъл е и решение № 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., III г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ.

Съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Вън от хипотезата на чл. 315 КТ работодателят е длъжен, при наличието на съответна възможност, да предложи друга подходяща или да трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност, той е длъжен да прекрати трудовия договор.

Оплакването, че неправилно съдът е приел за установен факт отказът на ищеца да заеме предложената му подходяща за здравето работа, тъй като предложената работа не съществува като длъжност в щатното разписание, също е неоснователно. В случая е безспорно, че действително работодателят е  направил предложение за  назначаването на въззивника на длъжност „артистичен директор”, което е видно от представения по делото и неспорен протокол от проведеното събрание на художествения съвет. Вярно е, че към този момент липсва такава длъжност по щатното разписание, но пък е основателно и възражението, че това е последващ въпрос и процедура със самостоятелни последици, тъй като е безспорно, че в случая работещите при работодателя са под 50 служители и той няма задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване. Освен това напълно обосновано е и приетото от районния съд, че липсват доказателства за съществуването на други длъжности, които са подходящи за трудоустроени.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд по отношение неприложимостта на нормите за предварителна закрила по чл. 333 ал.2 и 3 от КТ, поради което не е нужно да ги преповтаря.

Така предявените искове се явяват неоснователни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 387/09.05.2016г. по гр.д. № 3488/2015г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен” – гр.С., ул. „Г.И.” № * сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: