Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                    

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 283 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Г., пълномощник на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Х. И.“ № * против Решение № 278/07.04.2016г. по гр.д. № 2319/2015 г. на Сливенски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 415 ал. 1 , във вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 99 ал. 1 от ЗЗД, във вр.чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че въззиваемата Ж.А.У., ЕГН ********** *** дължи на въззивника сумата от 333,70 евро, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 29.09.2008 год., сключен между У. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 16.04.2015 год.. С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявеният положителен установителен иск за признаване за установено, че въззиваемата У. дължи на въззивника 207,19 евро, представляваща договорна лихва по описания по-горе потребителски кредит. Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че то е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд не бил посочил на страната, че не доказва твърдените от нея факти и в този смисъл докладът извършен от съда не бил съобразен с разпоредбата на чл. 146 т. 5 от ГПК. Това съществено процесуално нарушение било препятствало страната да се ориентира относно фактите, необходими за изясняване на обективната истина. Във връзка с това въззивният съд следвало да отстрани нарушенията като дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат действия, с които да допълнят доказателствата по делото. Непълният доклад на районния съд бил причина страната да не посочи всички доказателства, с които разполага, поради което той се явявал извинителна причина за допускане без доказателства във въззивното производство. Във връзка с това съдът следва да допусне доказателства относно материалната легитимация. От друга страна се посочва, че получаването на сумата от въззиваемата не е било оспорено от нея в съдебно заседание и съдът било следвало да извърши отделяне на спорното от безспорно и като не бил извършил това, бил допуснал съществени процесуални нарушения. На последно място страната е изложила становище, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомяването му макар и осъществено от въззивника е било във връзка с дадено му пълномощно по реда на чл. 9 от ЗЗД. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Моли на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК съдът да приеме като доказателство по делото извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 08.07.2014 год., а именно страници 1, последна и стр. 438.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор въззивната жалба , нито е подадена насрещна въззивна жалба.

         В съдебно заседание въззивната страна не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител юриск. Б. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.04.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.04.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 415 ал. 1 , във вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 99 ал. 1 от ЗЗД, във вр.чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че въззиваемата У. дължи на въззивника 333, 70 евро – главница и 207,19 евро – договорна лихва по договор за потребителски кредит от 29.09.2008 год., сключен между въззиваемата У. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София. За да установи своето вземане въззивникът е следвало да докаже, че в негова полза е било цитирано вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София спрямо У.. Това негово задължение е било посочено и в доклада извършен от съда на 17.02.2016 год. Въпреки това въззивникът е доказал единствено сключването на договор за цесия между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София. Кои точно вземания обаче са били цедирани и включва ли се задължението на У. в цедираните вземания не е установено. По този начин исковата претенция остава недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, което е направил и първоинстанционният съд.

В случая е безпредметно да бъдат обсъждани аргументите на въззивника за това, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е отделил спорното от безспорното по делото. Това е възможност, но неотделянето с изрично определение на спорното от безспорното не представлява съществено процесуално нарушение.

Съдът следва само да посочи, че поначало не е била спорна  възможността въззивникът , в качеството си на пълномощник да уведоми длъжника за осъществената цесия.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/07.04.2016г. по гр.д. № 319/2015г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.