Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 14.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети  юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С  НИНА КОРИТАРОВА

При секретаря Г. като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова въззивно гр. дело № 285 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение №291 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 4724 по описа за 2014 г. на  Сливенски районен съд, с което  се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че въззивника дължи на „Топлофикация- Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № * сумата от 198,01 лв. представляваща стойността на топлинната енергия отдадена от отоплително тяло „щранг-лира” в жилището на въззивника, находящо се на посочения от него адрес за периода от 01.08.2011 г. до 30.06.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението- 20.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърля иска за разликата от уважената част на иска в размер на 198,01 лв. до пълния предявен размер на иска от 373,38 лв. като неоснователен и недоказан и сумата от 29,64 лв., съставляваща мораторна лихва за забава. Със същото решение въззивника е осъден да заплати на „Топлофикация-Сливен” ЕАД сумата от 16,89 лв. съставляваща съразмерна част от разноски сторени в заповедното производство  и сумата от 340,44 лв. съразмерна част от разноски сторени в исковото производство, с оглед частичното уважаване на иска, а „Топлофикация- Сливен” ЕАД е осъдена да заплати на въззивника сумата от 167 лв., съставляваща съразмерна част от сторените по исковото производство разноски с оглед частичното уважаване на предявения иск.

Решението се обжалва  като неправилно в частта, с която частично е уважена претенцията на ищцовото дружество.

Моли въззивния съд да отмени в тази част първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение частично като неправилно и необосновано. Твърди, че предявения иск бил неоснователен, тъй като не бил сключен двустранен срочен договор между него в качеството му на купувач и „Топлофикация-Сливен” ЕАД в качеството му на продавач на топлинна енергия съобразно разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ОУ и чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и посочва предвидените в пар. 1 от същата легални дефиниции- т. 3 „сградна инсталация”; т. 13 „присъединени отоплителни тела”; т. 12 „пломбирано отоплително тяло”. Позовава се на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ относно средствата за осъществяване на дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост.  Оспорва извода на СлРС, че бил потребител на топлинна енергия целогодишно, която била доставяна и отдавана само от една вертикална тръба два цола, с дължина от 2,80 м., като оспорва и извода на вещото лице, че тази тръба съставлявала „еднотръбно отоплително тяло щранг-лира”. Следвало да бъдат взети предвид единствено отоплителните месеци посочени в договорите на основание чл. 42 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, които били шест на брой- ноември, декември, януари, февруари, март и април, а не да били начислявани суми за обслужване на партидата през цялата година. Твърди, че в банята си имал една  една вертикална тръба с диаметър два цола, с дължина от 2,80 м., равна на етажната височина в банята, която била представлявала сградна отоплителна инсталация, а не както вещото лице било приело, че  тази тръба съставлявала „еднотръбно отоплително тяло щранг-лира”, тъй като отоплителните тела следвало да бъдат физически присъединени към сградната отоплителна инсталация чрез регулираща спирателна арматура /кран/ на основание пар. 1, т.37 от ДР на ЗЕ и пар. 12 и 13 от ДР на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че в банята му нямало отоплително тяло щранг-лира и не му била доставяна топлинна енергия, за която да дължи плащане. Оспорва основанието за начисляване на сумата за услугата обслужване на партида и се позовава на чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ. Посочва също така, че вещото лице не било разяснило начина, по който била формирана общата сума за топлинната енергия, която била отдавана целогодишно от „щранг-лирата” и обективирана в справката-извлечение представена от ищеца. Цитира разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ според която продажбата на топлинната енергия се била извършвала само на основата на писмен договор при общи условия сключен между доставчика на топлинна енергия и потребителите в сграда етажна собственост и чл. 149а, ал. 1 от ЗЕ, според която доставчикът следвало да бъде избран с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко 2/3 ид.ч от собствеността в сградата- етажна собственост. Съгласно ал. 2 на чл. 149б от ЗЕ неразделна част от договора били копие от договора с топлопреносното предприятие, методика за дялово разпределение на потребената ТЕ и протокол от общото събрание на етажната собственост. Ищецът не бил представил договори за процесния период, от които да произтича претендираното от него вземане, нито че ТЕ били действително консумирана от ответника. Нямал сключен двустранен индивидуален договор с ответното дружество за продажба на ТЕ, поради което не било налице неизпълнение на договорно задължение. Приема, че било налице принудителна продажба по смисъла на чл. 62, ал.1 от Закона за потребителите, тъй като липсвали срочни двустранни писмени договори между страните. На следващо място нямал качеството потребител на ТЕ, тъй като в жилището му радиаторите били отсъединени след като бил подал молба декларация за цялостното изключване на отопление и вентилация и битово гореща вода от 26.02.1999 г. Твърди, че през процесния период никой не бил използвал жилището. Посочва, че вещото лице не било отговорило на поставения му въпрос дали ответника бил абонат на „Топлофикация- Сливен” ЕАД и не било определило правилно стойността на отчетената топлинна енергия, тъй като цената следвало да бъде определена в лева и стотинки до третия десетичен знак, а не до петия, както било представено в справката представена от ищеца. Било отчело и различни стойности на потребената ТЕ. Не били актуализирани договорите и споразуменията за топлоснабдяване в етажната собственост, към които следвало да има и прието предложение за алгоритъма за дяловото разпределение по см. на чл. 40, ал.2, т. 2 и чл. 42 от Наредбата за топлоснабдяването. Щранг-лирите не били отделяли същото количество топлина, както радиаторите. Количеството отделена от тях ТЕ се било отчитало в условни единици, тъй като върху тях не били монтирани индивидуални разпределители. Видно било от представения по делото констативен протокол, че радиаторите в жилището на въззивника били спрени и пломбирани и в него не било отразено, че вертикалната тръба в банята отдавала целогодишно ТЕ. Не бил подавал нова молба за присъединяване към топлопреносната мрежа. Представената от ищеца справка била съставлявала частен документ и удостоверявала изгодни за него обстоятелства и не следвало да се ползва с доказателствена сила.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения от въззиваемото дружество иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции.

            С въззивната жалба е  направено  ново доказателствено искане за въззивната фаза на производството-  въззивният съд да направи оглед на банята в жилището на ответника с оглед установяване на обстоятелството дали вертикалната тръба съставлява „щранг-лира”. Съдът е счел, че направеното от жалбоподателя с въззивната жалба доказателствено искане следва да не бъде уважавано, тъй като е преклудирано и не се отнася за нововъзникнали или новооткрити факти и обстоятелства, нито до доказателства, с които да бъдат установявани такива факти и обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Не са посочени и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената тежест, които да обусловят приложението на ал. 3 на чл. 266 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззиваемия, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

 

В с.з., за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа жалбата, иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските. Няма доказателствени искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав като краен резултат споделя и правните изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая въззиваемото дружество следва да установи обстоятелството, че ответника е ползвал през процесния период от 01.08.2011 г. до 30.06.2014 г. за обект, находящ се в гр.С., кв. „Д.”, бл. *, вх. *, ап. *, ет. * топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея.

По делото не се спори, че ответникът е собственик на имота, за който е начислена топлинна енергия. Като собственик на имота, той се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г./. Имота, представлява апартамент в сграда етажна собственост.

Безспорно по делото е установено /заключението на съдебно-техническата експертиза/, че в имота на ответника през целия процесен период от 01.08.2011 г. до 30.06.2014 г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия, т.е. налице е ползване на топлинна енергия, като за ответника, като потребител по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплати стойността й. Установено е, че в имота на ответника е ползвана топлинна енергия отдадена от отоплително тяло щранг-лира, както и сума за услугата отчитане и дялово разпределение. В имота не е ползвано БГВ /битово горещо водоснабдяване/ и за такова суми не се дължат. Следователно е налице обстоятелството, че ответникът е ползвал услугите на ищцовото дружество, като в неговия имот е доставяна топлинна енергия. Без значение е обстоятелството дали ответника или някой друг е живял в имота през процесния имот /такова възражение има във въззивната жалба /. Установено е доставяне на ТЕ в обекта, поради което се дължи нейното заплащане.

По отношение на възражението на въззивника, че не се дължи заплащане на топлинна енергия, тъй като вертикалната тръба намираща се в неговата баня не съставлява отоплителното тяло „щранг-лира“ следва да се отбележи следното: Вещото лице, изготвило заключението по допусната, изслушана и приета експертиза обосновано е посочило в заключението си, че такова отоплително тяло е налично в санитарното помещение. В нормативната уредба не се засягат подобни случаи и отоплителното тяло щранг-лира се приравнява към най-натовареното отоплително тяло. Няма указана методика за корекция на отдадената топлинна енергия в подобни случаи. При определяне на ТЕ, отдадена от него, вещото лице е използвало технически единици, получени от търговеца за дялово разпределение. Според съда, щом е налице такова отоплително тяло и то топлоотдава, се дължи заплащане на стойността на отдадената от него топлинна енергия, изчислена от вещото лице, съобразно нормативната уредба в тази насока. Въззивникът следва да заплати стойността на отдаденото количество топлинна енергия  определено от вещото лице в съответствие с действащата нормативна уредба в тази насока.  Вещото лице е установило, че начислените суми на абоната за процесния период са включвали топлинната енергия за ОВ в частта си отдадена от „сградна инсталация“ през месеците с отопление, като тази сума е била приспадната от задължението на ответника под формата на отстъпка, топлинна енергия за ОВ, в частта си отдадена от отоплително тяло „щранг-лира“ през месеците с отопление и сума за услуга дялово разпределение. Също така е установило, несъответствие в начислените количества топлинна енергия за отоплително тяло „щранг-лира“ и количството топлинна енергия, която то може да отдаде, т.е разпределеното количество топлинна енергия е при неспазване на т. 6.4.3. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост и с оглед на тази констатация е приложило правилно т.6.9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия и е преизчислило стойността на реалното количество ТЕ отдадено от отоплително тяло „щранг-лира“. Вещото лице при изготвяне на експертизата е съобразило и представения по делото констативен протокол от 17.03.1998 г., от който е видно, че в банята на ответника има щранг лира и молбата-декларация от 26.02.1999 г. подадена от ответника, от която е видно че са били отсъединени радиаторите в хола и кухнята, но е останало отоплителното тяло- „щранг-лира“ в банята.

Видно от представения протокол от 12.10.2000 г. Общото събрание на етажните собственици в жилищен блок 23, на ул. „Хаджи Димитър“, където се намира и процесното жилище на ответника и от Договора за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с гореща вода от 17.11.2006 г. и приложените към него пълномощни, декларация и списък на живущите в блока между собствениците и „Топлофикация-Сливен“ ЕАД са се породили облигационни правоотношения с предмет продажба на топлинна енергия по смисъла на чл. 149а от ЗЕ. Доставчикът е бил избран с писмено съгласие на собствениците притежаващи 2/3 от собствеността върху обектите в сграда в режим на етажна собственост.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно ответникът, дори и при не ползване на топлинна енергия за отопление отдадена от отоплителни тела, а в случая това не е така, тъй като той ползва топлинна енергия за отопление отдадена от щранг-лира в санитарното помещение, което е отоплително тяло по смисъла на пар.1, т.37 от ДР на ЗЕ, остава потребител на ТЕ отдадена от сградната инсталация.

Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната и приета от съда първа съдебно-техническа експертиза, е определило, че реално дължимите от ответника за процесния период суми за доставена топлинна енергия, начислени в съответствие с нормативната уредба и наличните данни, възлизат на общата сума от 198,01 лв.  

С оглед възражението на въззивницата следва да се отбележи, че именно от заключението на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява потреблението на ТЕ в процесното жилище и нейната левова равностойност при стриктно прилагане на нормативните изисквания. Вещото лице е определило количеството доставена ТЕ и стойността й. Съдът няма никакви основания да се съмнява в неговите знания и безпристрастност, както и в  правилността на заключението му. Експертизата е подробна и обоснована и кредитирана от съда.

 Следва да се отбележи, че отношенията между страните, свързани с ползването на ТЕ са сложни и динамични и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство, но са и предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен характер. След като ответницата в качеството си на потребител на топлинна енергия е ползвала такава през посочения период, то за нея е възникнало насрещното задължение да заплати стойността й. 

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 198,01 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за обект в гр.С., кв. „Д.”, бл. *, вх. *, ап. *, ет. * за периода от 01.08.2011 г. до 30.06.2014 г., до който размер главния иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата му част до пълния претендиран размер да се отхвърли като неоснователен. 

От частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за топлинна енергия, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. С оглед дължимостта на горепосочената главница от  върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на общата сума от 29,64 лв., начислено до 01.08.2014 г. Акцесорния иск в останалата му част до пълния претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху посочената като дължима главница в размер на 198,01 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните направените от тях разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

В отхвърлителна част решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение №291 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 4724 по описа за 2014 г. на  Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация- Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № * направените разноски за въззивното производство в размер на  300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.